Въпросът за съдбата на бездомните кучета отново нашумя по време на предизборната кампания на кандидат –кметовете. Проблемът беше неразделна част от агитацията на всеки предизборен център. Ден преди изборите на заключителния диспут по bTV всеки кандидат изложи своята идея за справяне с проблема. Единственият, който предложи радикално решение на проблема беше настоящият кмет на София, Стефан Софиянски. Той заяви, че кучетата живеят по 10-15 години, което е твърде дълго, за да ги чакаме да умрат от естествена смърт. Тук въпросът не е в точността на продължителността на живота на едно бездомно куче, която според повечето ветеринарни експерти е доста по-малка. Конкретно заявеното желание на Софиянски за радикално решение е в разрез не само на мерки предприети и подписани от самия кмет, но обезсмисля и работата на международни организации в България.

Първо ги кастрираме и после ги убиваме?

Съвсем наскоро между столичната община и фондация “Бриджид Бардо” е подписан договор за провеждане на кастрационна кампания в София. Фондацията в момента е в България и ще започне кастрации на 10 ноември с подвижна клиника в 10 района на столицата. Според договора подписан между общината и фондацията, столична община има няколко задължения. Тя трябва да осигури места с течаща вода за паркирането на подвижната клиника, където ще се извършват кастрации. Такива места ще бъдат паркинги, пазари и др. Общината трябва да се погрижи и за информационната кампания, т.е да публикува датите и местата, където ще бъде извършвана кастрацията. Една от основните точки в договора, която се очертава с неясно бъдеще предвид предизборните изказвания на столичния кмет, задължава общината да третира в режим на търпимост кастрираните от фондацията кучета. Това преведено на прост език означава, че общината не трябва да провежда политика на избиване на кастрираните кучета независимо дали те ще живеят 5, 10 или 15 години. Ако все пак Софиянски реши да изпълни предизборните си обещания ситуацията ще изглежда по следния начин. Решението, което предлага Фондация Бриджит Бардо ще излезе безплатно на българския данъкоплатец, то обаче ще струва пари на фондацията. Избиването на кастрираните кучета не само, че ще струва пари на данъкоплатеца (парите, които столична община е похарчила за избиването им в бившето вече “Зоомилосърдие” са близо 2 000 000 лева), но то ще бъде и незачитане на парите и работата на фондация “Бриджит Бардо”.

Две напред, две назад

Това обаче няма да е ново в практиката на общината. През юли 2000 година беше приета кастрационна програма в София, на базата на която немската фондация “Tierhilfe Suden” построи кастрационен център във Ветеринарно-медицинския факултет на Лесотехническия университет. Според тази програма кастрираните кучета не трябваше да бъдат избивани. Основанията за това са няколко. Кастрираните кучета не са агресивни спрямо хората, те са ваксинирани и обезпаразитени и е необходимо да останат на местата си, защото защитавайки територията си няма да позволят в жилищните райони да дойдат нови кучета с неясен здравен статус. Всяко убито кастрирано куче обаче освобождава място, за което почват да се борят кучета, дошли извън населените места.

Според Радостина Галитьонова от студентския съвет на Софийския университет дори по времето на кастрационната програма в бившия приют “Зоомилсърдие” продължават да избиват и кастрирани кучета, което не само, че е в разрез с кастрационната програма, но и най-вече в разрез с намаляването на броя на кучетата. През ноември 2002 година кастрационната програма е отменена от столичния кмет. Това означава, че вече официално дори кастрираните от немската фондация кучета са избивани.

Още преди началото на кастрационната програма Д-р Клаус Вагнер, експерт по ветеринарна микробиология твърди по повод избиването на бездомните кучета: “Напълно ясно трябва да се посочи, че действията на градската управа да намали броя на бездомните кучета чрез умъртвяване няма да доведе до успех. Произведеният по този начин вакуум незабавно се заема от животни от околността и една нова вълна на размножаване е в ход”.

Такова едно развитие на нещата обезсмисля също така и дейността на немската фондация, която е инвестирала доста средства, за намаляване популацията на бездомните животни.

От друга страна, за студентите от ветеринарно-медицинския факултет на Лесотехническия университет продължаването на кастрационната програма е особено важно, тъй като тя им предоставя възможност за практика и оборудване, което иначе университетът не би могъл да си позволи. Това слага и началото на студентска акция, в която се включват студентски съвети и от други университети в София.

В резултат на кампанията, която провеждат студентските съвети и представителите на неправителствените организации, столичната община приема няколко отстъпки. Кастрираните кучета да не бъдат избивани, а в изолатора за кучета да присъства представител на студентските съвети, т.нар. “обществен медиатор”. Междувременно нарастват сигналите за неправомерно използване на средствата в приюта “Зоомилосърдие”.

“Заплатите в общинско предприятие „Зоомилосърдие“ са също достояние на международната общественост, от които се създава впечатление, че България е или много богата страна, или се злоупотребява с парите на данъкоплатците.“ Този цитат е от подписка, събрана от немското движение „За защита правата на животните“ и организацията „Помощ на животните от юг“, подкрепена от 1500 германски граждани, видели по телевизията кадри на проявена жестокост спрямо кучетата в София. В резултат на засилена обществена кампания против дейността на приюта се взема решение за реформирането му. Извън новото име “Екоравновесие” и смяната на директора и управителя на приюта обаче, според Радостина Галитьонова, почти всичко си остава по старому.

Политика на полу-кастрираното, полу-убито куче

В предизборната кампания съдбата на бездомните кучета имаше две възможности: избиване или кастрация. На практика обаче политиката на столична община спрямо бездомните кучета през последните няколко години е “наполовина убито, наполовина кастрирано бездомно куче”. Такава политика обаче очевидно не може да има реални резултати в действителността. Иначе при всички вложени пари в този проблем той отдавна да беше разрешен. Обяснението на столичния кмет за позицията му “две напред-две назад” е , че кастрацията противоречи на Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Според Радостина Галитьонова това обаче не е така, защото според Закона за местното самоуправление общините имат право да приемат програми за решаване на регионални проблеми. На практика вече няколко български общини са приели кастрационни програми. Това са и общините където проблемът с бездомните кучета вече е решен, като популацията им драстично е спаднала. В момента кастрация се прилага в Добрич, Варна, Русе и Шумен.

Как е по света?

Сред европейските страни кастрация на бездомните животни прилагат Италия, Гърция, Турция и др. В Германия обаче, където природозащитните организации са много силни бездомните кучета престояват само 72 часа в приюти преди да бъдат ефтаназирани. На практика обаче убитите бездомните кучета са 0 на брой. Разрешението там идва от факта, че бездомните кучета са единици на брой и за всяко намерено безпризорно куче, директорът на съответния приют уведомява всички природозащитни организации. Оттам нататък природазащитниците поемат съдбата на животното в свои ръце като му осигуряват подслон докато намерят кой да се грижи за него постоянно По същия начин си взаимодействат приютите и природозащитните организации в САЩ.

Защо за България кастрацията е най-доброто решение

Според Радостина Галитьонова в България практиката използвана в Германия и САЩ е невъзможно да бъде осъществена, защото имаме ситуация на свръх популация. Трудното положение кара студентските съвети да потърсят помощ отвън. Те инициират писмо до Световната здравна организация, изпратено от името на Мария Харбова, тогава председателка на постоянната еко-комисия към Столичния общински съвет, в което искат съвет каква политика трябва да се проведе спрямо бездомните кучета в ситуация на свръх популация. Позицията на Световната здравна организация е, че единственото възможно решение при такава ситуация е кастрационната програма.

От друга страна съществува още един проблем, на който в България повечето хора биха погледнали с насмешка, но който може да се отрази съвсем реално в парична загуба за столицата. В повечето европейски страни хората не биха приели масовото избиване като разрешение от чисто морална гледна точка. Според д-р Вагнер : “В случай, че методите за редуциране популацията на кучетата, които се използват от управлението на град София понастоящем получат широка публичност в страните на туристите, това означава една значителна загуба на имиджа на града. Ръководството на град София и организациите за защита на животните имат шанса чрез сътрудничество да реализират един проект за хуманен контрол над бездомните кучета, който може да бъде модел и за други градове в България.”

Каквото и решение да вземе столична община обаче то ще бъде трудно осъществимо при сегашната ситуация в България. Справедливостта изисква да признаем, че имаме не само слаба и тромава държавна администрация, но и слаб неправителствен сектор. Най-големият проблем обаче е не, че и държавния и неправителствения ни сектор, ангажирани в проблема с бездомните животни са слаби. Истинският проблем е липсата на взаимодействие между тях и тоталното нежелание на държавната администрация да приеме помощта на неправителствения сектор.

---

Търсят се доброволци!

Кастрационната кампания на Фондация Бриджит Бардо ще започне на 10 ноември и ще покрие десет софийски района. Кампанията ще продължи 3 месеца като се разчита на активното участие на доброволци, които да довеждат кучетата от своя район за кастрация и ваксинация. Неправителствените организации са поели ангажимента да осигурят професионален ловец, който да се погрижи за проблемните кучета. Датите и местата, където ще работи подвижната клиника ще бъдат публикувани от столична община в пресата. Всеки, който иска да помогне като заведе некастрираните кучета от своя район за кастрация и обезпаразитяване може да се обръща за повече информация на телефон 967 34 84 между 10-12 и 18.30-20.30. Графикът за месец ноември е следният: 10-15 ноември; Район Студентски ; координатор: Мариета Георгиева за записвания: 967 34 84 Ана Димитрова от 10.00h.-12.00h. и 18.30h.-20.30h.

17-21 ноември; Район Люлин ; координатор: Стефка Ракова

за записвания: 967 34 84 Ана Димитрова ; от10.00h.-12.00h. и 18.30h.-20.30h.

26-29 ноември ; Район Витоша ; координатор: Стела Симеонова

за записвания: 967 34 84 Ана Димитрова ; от 10.00h.-12.00h. и 18.30h.-20.30h.