Успели британски писатели се изправиха пред нетрадиционно предизвикателство, поставено от в. "Гардиън" - да създадат романи в рамките на 140 знака, каквото е ограничението на един статус в Twitter.

Сред поканените автори са многократно награждаваният крими писател Иън Ранкин, Хелън Филдинг, създателката на поредицата за Бриджит Джоунс, 72-годишният белетрист и политик Джефри Арчър, носителката на орден на британската империя за принос към литературата Джили Купър, определеният от сп. GQ за писател на 2009 г. Джеф Дайър.

Експериментът излъчи "Twitter романи" като "Знам, че казах, че ако живея до 100 години няма да съжалявам за миналата вечер. Но се събудих и цял век беше минал. Съжалявам." (Дайър), "Той каза, че я напуска. "Но аз те обичам", каза тя. "Знам", казах аз. "Това ми даде увереност да обичам друг." (Джеймс Мийк), "Понякога се чудим защо скръбта е толкова тежка, след като щастието е като хелий" (Ей Ем Хомс).

Идеята за създаване на проза под формата на статуси в Twitter всъщност не е нова. Преди година писателят и копирайтър Шон Хил издаде сборника си Very Short Stories, в който събира разказите си, публикувани в популярния си микроблог с близо 130 хиляди последователи. Първите опити в тази насока започват още през 2008 г., когато Брандън Менделсон издава романа The Falcon Can Hear The Falconer, съставен също от статуси. Година по-късно се появява и The French Revolution на Мат Стюърт, който пред The Huffington Post обяснява, че никой няма навика да чете проза в Twitter, но всеки би го направил, тъй като хората в днешно време могат да обработят по-бързо информация, която им е дадена на по-малки парчета. Той също така казва, че Twitter дава абсолютна свобода на автора и лесна комуникация с читателите.

Въпреки че платформата е блокирана в Китай, през 2010 г. точно оттам блогърът Лиан Уи написа "2020", разказващ за борещ се за повишение наднормен член на комунистическата партия.

Според сайтът Twitip това е изключително обещаваща форма, тъй като позволява по-динамично действие, събития в реално време, а героят винаги може да сложи снимка на местата, които посещава, и хората, които среща. Сайтът ReadWriteWeb пише, че опитите за успешна история в проза, разказана чрез Twitter, са вдъхновени от успеха на книгите, издавани като мобилни приложения в средата на миналото десетилетие в Япония.

Но може би първият микророман е дело на Ърнест Хемингуей, който през 1920 г. печели облог за 10 долара, че е невъзможно да се създаде история от шест думи. Тогава той пише "За продан: детски обувки, никога носени."