Конституционният съд: Незаконното имуществото няма да се проверява 15 години назад
Конституционният съд (КС) отмени текста, в закона за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин, според който проверката на комисията обхваща период от 15 години назад, считано от датата на започването й. Това става ясно от решението, качено на сайта на съда. То е подписано с особено мнение от четирима съдии - докладчикът Румен Ненков, Владислав Славов, Благовест Пунев и Кети Маркова.
КС отменя и възможността граждани да подават сигнали към комисията за отнемане на имуществото. За противоконституционна е обявена и частта от член 3 на закона - че една от целите му е да "да се възстанови чувството на справедливост в гражданите".
Освен това е отменен и текста, който предвижда проверка да се прави и въз основа на административно нарушение.
Така в закона остават, разпоредбите, според които конфискацията ще бъде възможна и без влязла в сила присъда. Доходи, които надвишават 150 000 лева, ще са повод за започване на проверка от страна на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Човек, на когото е наложен запор по производство за конфискация на имуществото му, ще има един месец, в който да прави възражения и да представя доказателства пред комисията, че е невинен.
"Като задължителна предпоставка за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество повечето правни системи изискват наличието на влязла в сила наказателна присъда за определен вид деяния, свързани най-вече с организираната престъпна дейност, корупцията и тежките посегателства върху икономическата основа на обществото. Този подход обаче се оказва неефективен в редица случаи – например, когато доказателствата категорично указват на незаконен източник на определено имущество, но същевременно са недостатъчни за постановяване на осъждане за установено по несъмнен начин престъпно деяние, както и когато възникне временна или постоянна преграда за развитието на наказателното производство в случаите на смърт на дееца, амнистия, изтичане на давностния срок за наказателно преследване, наличието на имунитет, обективна невъзможност деецът да бъде намерен, за да участва в наказателния процес, настъпило разстройство на съзнанието на дееца, изключващо вменяемостта и т.н. В тази обстановка някои държави, включително и членуващи в Съвета на Европа и Европейския съюз, са възприели и практически са реализирали идеята за гражданска конфискация на имуществото с незаконен източник, която не е обвързана с развитието на наказателния процес и приключването му с влязла в сила осъдителна присъда, пише в решението на КС.
В особеното мнение, четиримата съдии, отбелязва, че записаната цел на закона в член 3 е "противоконституционна". "Спецификата на закона обаче се състои в продължението: "чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него". С други думи ЗОПДНПИ е насочен към постигането, от една страна, на превенция на забранена от закона дейност, а от друга – към отстраняване на неблагоприятните обществени последици от такава дейност. В никакъв случай от чл. 3, ал. 1 ЗОПДНПИ не следва, че законодателят допуска създаването на закони в разрез с обществения интерес, а още по-малко присвояване на народния суверенитет по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Конституцията, каквато теза се поддържа в искането", е записано в мнението.
Съгласно постановеното решение основният закон принципно забранява на законодателя да си поставя за цел възстановяването на накърненото чувство за справедливост у гражданите. За нас тази теза е необяснима, нелогична и неоправдана от конституционна гледна точка. Правото не може да бъде неутрално към общочовешките ценности и затова "справедливостта" не е само морална, но и правна категория, пишат още четиримата съдии.
Законът за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата беше внесен от 59 депутати от опозицията в Конституционния съд (КС).Народните представители искаха обявяване на целия закон за противоречащ на конституцията и на международните договори, по които България е страна.
Делото беше образувано на 29 юли, а за докладчик беше определен съдия Румен Ненков. Неговият син - Александър Ненков, е депутат от ГЕРБ.
С приемането на закона управляващите се надяваха да убедят Брюксел, че противодействат на организираната престъпност, както и че изпълняват условията за членство в Шенген. При окончателното му приемане от парламентарната трибуна премиерът Бойко Борисов обяви: "Благодаря на депутатите от ГЕРБ, че оставиха правителството на власт."
Още тогава депутатите от ДПС и "Коалиция за България" се заканиха, че ще вкарат закона в Конституционния съд. Сред най-яростните противници на проекта беше Мая Манолова, депутат от "Коалиция за България". Според нея "законът ще се пусне в действие преди изборите и ще бъде насочен срещу тези, които са неудобни на властта, включително и тези от бизнеса, които заявяват подкрепа на други политически сили, различни от ГЕРБ".
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.