България ще бъде активна в преговарянето на новата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2014 - 2020 г. Това стана ясно от думите на министъра на външните работи Николай Младенов и на министъра по управление на средствата на ЕС Томислав Дончев по време на дебат по темата. Двамата министри отново подчертаха нуждата страната да защити интересите си пред европейските си партньори, за да получи оптималния размер от евросредства.

Преговорите за седемгодишния бюджет на ЕС са един от двата ключови дебата на европейско равнище в момента, заяви Младенов и се обоснова с думите, че той засяга пряко гражданите на ЕС и е най-важният финансов инструмент за по-слабо развитите държави в общността.

По думите на външния министър България е изправена пред три съществени предизвикателства. Първото от тях е свързано с това, че преговорите за предстоящата бюджетна рамка се водят по време на криза, разкрила тежки институционални пропуски в ЕС. Това от своя страна е довело до желанието на богатите държави членки - т.нар. нетни платци - да искат по-малък бюджет на ЕС.

Третото и индивидуално предизвикателство за страната е това, че тя за първи път ще участва активно в дебата за многогодишен бюджет като пълноправен член на ЕС, посочи Младенов. Той допълни, че основната задача при преговорите ще е е да се запази общият размер, предложен от Европейската комисия, за да могат да се запазят възможностите за по-бедните страни.

Именно кохезионната политика е една от ключовите теми за страната, защото "ние сме един от най-слабо развитите региони", посочи Младенов. По нея има много спорни въпроси, с които по-богатите членки не са съгласни, каза той, но увери, че заедно с партньорите си от другите по-слаби държави София ще продължи да настоява поне за запазване на средствата.

Вторият приоритет на България е Общата селскостопанска политика, която е "важна не само за икономическия растеж, но и за постигането на екологичните цели". В тази област България ще настоява, ако има намаление на средствата, то да се отнася само за държавите, които получават 100% от директните субсидии за фермерите, а не за страната ни, която ще достигне до максималния размер едва през 2016 г.

Българското правителство ще настоява за допълнително финансиране, за да продължи с изваждането от експлоатация на старите ядрени реактори в АЕЦ "Козлодуй". Освен това страната ще се бори за това програмата да не спре през 2020 г., както е предвидено.

В края на миналата година Европейската комисия обяви, че ще разпредели допълнителна помощ в размер на общо 500 млн. евро между България, Литва и Словакия за продължаване на безопасното извеждане от експлоатация на реактори от атомните електроцентрали "Козлодуй ", "Игналина" и "Бохунице", като и трите страни заявиха, че тези средства са крайно недостатъчни.

Николай Младенов припомни, че мнението на България за един от основните въпроси по многогодишната бюджетна рамка съвпада с позицията на богатите държави - нетни вносители в бюджета. Става въпрос за следенето на макроикономическите показатели на страните от ЕС - като бюджетен контрол, стабилност, спазване на ангажиментите за дълга. Идеята е да бъдат спирани парите на нарушителите.

Томислав Дончев също потвърди желанието на България да бъдат въведени реформи, така че да се доведе до дисциплиниране на управлението на финансите. Според него е дори погрешно да се говори само за пари, като се похвали, че през последните години българската администрация е минала през "тиха реформа" и така видимо е подобрила ефективността на усвояването.