От тази година започва поетапна проверка и затваряне на цехове за производство и преработка на риба и рибни продукти, които не отговарят на европейските ветеринарни и санитарни изисквания. Това обяви за "Дневник" Ерман Занков, директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Той подчерта, че няма даден преходен период за бранша. Според него доста предприятия ще бъдат затворени и особено такива, които разполагат с малък капитал и нямат средства и възможности за преструктуриране на производството. В страната има около 1500 рибни предприятия. Занков смята, че до 10 фабрики могат да отговорят на европейските изисквания и те вече работят в тази насока.

През 1999 г. ЕС забрани вноса на жива риба и рибни продукти от България заради лошите хигиенни и ветеринарно-санитарни условия, при които работят предприятията ни. Забраната беше вдигната едва през 2002 г. В момента само четири фирми имат право да изнасят риба и рибни продукти за ЕС. Това са "Парпен Чобанов", с. Болярци - Пловдивско и "Белуга", Видин, които добиват и изнасят черен хайвер и филе от моруни и есетри; "Рея фиш", Доспат (пъстърва) и българо-гръцката "Европеска", Свиленград (консерви от сладководна риба).

За да отговарят на европейските стандарти, предприятията трябва да бъдат снабдени с модерна материално-техническа база. Всички помещения е необходимо да са облицовани в миещи се повърхности. Не става въпрос за теракот и фаянс, а такива, които нямат прави ъгли и фуги, обясни Занков. Той обясни, че изискванията са поместени в наредба №10 за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти. В цеха трябва да има отделен вход за работниците и за суровината. Работникът влиза вътре с дрехите, с които е дошъл. Съблича ги, минава през баня, където се къпе, подсушава се и облича работни дрехи. След това влиза в производственото помещение и след свършване на работа се връща по обратния път.

Вторият вход е за продукцията, която се преработва. Тя върви по отделен път. Работникът и продукцията, която ще бъде обработвана се засичат единствено в производствената зала. След това рибата минава през хладилни помещения, фризери за дълбоко замразяване или охлаждане. Отива в складови помещения, където трябва да има трети изход. На него пристига ТИР-а, където рибата се товари.

Основният приоритет в дейността на ИАРА през 2004 г. ще бъде да осъществява контрол върху любителския и стопанския риболов, което е основно изискване на ЕС. До момента България не разполага с никакви плавателни средства за контрол по вода. ИАРА работи по програма ФАР за институционално изграждане на агенцията и за повишаване на техническата осигуреност на персонала. По нея са осигурени 2 млн. евро. От тях 1.6 млн. евро са безвъзмездна помощ от ЕС, а останалите са от бюджета на страната. Агенцията ще получи през пролетта големи морски катери - два за Черно море и три-четири - за река Дунав. Предвиждаме да се засили контрола и във вътрешните водоеми, каза Ерман Занков.

За целта институцията ще получи 17 лодки с извънбордови двигатели. Освен това ще бъдат закупени високопроходими автомобили за движение по тежки терени.

По ФАР ще се достави още сателитна система за следене на риболовните кораби в морето. До края на 2003 г. бяха подложени на регистрация, отчет и проследяване корабите над 24 метра. От 2004 г. на контрол вече подлежат и корабите над 18 м, а от 2005 г. и тези - над 15 м. Системата ще работи съвместно с тази на Изпълнителна агенция "Морска администрация" към транспортно министерство.