За някои хора в определен момент отпадъци са нещата, от които искат или трябва да се освободят. За други хора в друг момент същите неща са необходим и безценен ресурс. Ценни в отпадъците са не само съставните им материали – т.нар. вторични суровини, а също и хранителните вещества, и потенциалът за биогаз от органичните отпадъци, и предметите, които могат да бъдат поправени или употребени отново – мебели, електроуреди, строителни материали. Когато разнородните, потенциално полезни материали се смесят, те губят стойността си, развалят се, вече са чист боклук.

Към момента София рециклира по официални данни на общината между 10% и 20% от цялото си количество битови отпадъци, образувано от домакинствата, административните и търговски обекти.

Останалите 90–80% преминават през ръчно и механично сортиране. При него се отделят някои годни за повторна употреба и рециклиране или едрогабаритни и опасни материали. Механично се разделят "тежките" (главно органични отпадъци) и "леките" (главно горивните материали като пластмаси и хартия). Материалите от "леката" фракция се транспортират и изгарят в циментовия завод на "Холсим" в Бели извор, а останалите се депонират във все още действащото сметище на Суходол.

Седем години след печално известната "суходолска" криза с боклука в София градът отново стигна до преломен момент. Капацитетът на сметището на Суходол е изчерпан, а новото депо "Садината" още не е готово. Мерките за намаляване отпадъците за депониране се изчерпват с

които са в боклука – ръчно и механично сортиране на веднъж смесения отпадък преди изхвърлянето му. Ниското ниво на рециклиране в София се дължи на редица сериозни недостатъци на сегашната система за разделно събиране.

При това положение, вместо да инвестира усилия и средства в подобряване на организацията на сметосъбирането, извличането и преработването на качествени вторични суровини, Столичната община предпочита наглед най-лесния вариант: да се вложат над 200 милиона лева от европейските фондове за една нова, още по-голяма инсталация за механично-биологично обработване на смесените отпадъци. Т.нар.

предимно отпадък за изгаряне в "Топлофикация – София" (40%), както и голямо количество замърсени стабилизирани органични отпадъци, подходящи единствено за рекултивация на силно нарушени терени като мини или сметища (20%). Една трета от отпадъците ще отиват на новото сметище, а вторичните суровини от завода ще са едва 3% от теглото на входящите отпадъци.

Този план, от една страна, създава риск за здравето на жителите на града поради опасните емисии, свързани с горенето на отпадъци, от друга – най-вероятно ще запълни капацитета на новото депо "Садината" много по-бързо, отколкото е полезният живот на "завода за боклук" (20 години експлоатация), от трета – ще натовари местните данъкоплатци със значително по-високите разходи за управление на отпадъците през следващите 20-30 години.

Бюджетът за управление на отпадъците на София в момента се образува приблизително по следния начин: Столичен общински съвет одобрява в пакет отчета от изминалата година и план-сметка с изчисления за необходимите разходи през предстоящата година. Според така заявените нужди се изчислява стойността (в промили) на такса "битови отпадъци", различна за граждани и за фирми. Високата събираемост на таксата е гарантирана, защото се събира заедно с данък "сгради". Промяната в данъчното зониране, предложено тази година води до допълнително повишение на такса смет за 15% от собствениците на жилища.

В тази ситуация мотивацията на столичната администрация да оптимизира разходите за управление на отпадъци клони към нула.

Печелившият подход, възприет от редица големи градове по света, е извличане на материали, които да бъдат използвани в местната икономика, добавяне на стойност чрез преработка и производство, както и продажба на вторични суровини на вътрешния или международния пазар.

С правилно разделение още при източника (домакинства, офиси, магазини и др.) огромна част от отпадъците стават ценна суровина с висока пазарна цена. Световният и европейският опит показва, че след рециклиране и компостиране нивото на битовите отпадъци спада над 80%.

Ключът към успеха: край на анонимните отпадъци, удобно и лесно разделно събиране за всички, всеки плаща, колкото изхвърля, оптимизирани системни разходи и приходи, зелени работни места, местни пазари за вещи повторна употреба и вторични суровини, планиране, информираност, подобрен продуктов дизайн.

На практика това означава преминаване към индивидуални съдове за смет, зачислени на всяко домакинство, етажна собственост или заведение. Това предполага постепенно премахване на общите улични контейнери. Последното значи и повече свободно тротоарно и улично място. За квартали с ограничено пространство може да се приложи моделът на Брюксел, при който в определени дни за събиране, собствениците изнасят разделените си отпадъци в закупени от тях специални чували. С цената на последните пък се заплаща дължимата такса смет.

На първо време това трябва да се случи в големи търговски обекти, хотели, административни учреждения, офиси и образователни заведения, бизнес центровете, университети. Те имат важни предимства: отделят относително малко видове отпадъци (предимно хартия и опаковки), с по-голяма "чистота" в сравнение с домакинствата, и са лесни за идентифициране и контрол.

Следват домакинствата в малки жилищни сгради, в каквито живеят над 20% от столичани и по-лесно могат да бъдат снабдени със съдове за разделно събиране.

Най-голямо предизвикателство са високоетажните сгради заради големия брой домакинства в тях. Възможни са различни схеми според наличното пространство и инфраструктура. Например поставяне на контейнерите в обособен "остров", до който имат достъп само живеещите в съответния вход или блок. Възможно е и събиране на вторичните суровини в складови помещения по етажите. Изследване на основните видове високоетажни сгради в града, на количествата и състава на отпадъците, които те отделят, придружено от консултации с етажните собствености и гражданите, ще помогне за намирането на приемлив и работещ модел на разделно събиране и ползване на индивидуални контейнери за отпадъци.

 

Очертава се стабилна тенденция за многофамилно строителство в града, което налага да се разработят критерии и да се заложат конкретни изисквания към строителните предприемачи за проектиране на задължителната инфраструктура – пространство за събиране на отпадъците във всички нови сгради.

Всички административни, търговски и жилищни сгради във всички столични райони разделят отпадъците на 4 вида:

1. В кафяв контейнер: биоотпадъци (хранителни, кухненски, градински)

Разделянето на биоотпадъците от останалите е най-важно, защото:

– хранителните и градинските отпадъци заедно правят между 30% и 40% от общото количество битови отпадъци от домакинствата

– при смесване с биоотпадъци вторичните суровини като хартия и пластмаси се замърсяват, а това намалява качеството и съответно пазарната им цена

– биоотпадъците са основна причина за отделянето на силния парников газ метан и за мобилизирането на редица вредни вещества (например тежки метали) в течностите, отделяни от смесените отпадъци (т.нар. инфилтрат) при депониране в сметищата

– европейското и национално законодателство изискват постепенно строго ограничаване на изхвърлянето на биоотпадъци в сметищата.

– разделно събраните градински и кухненски отпадъци могат да се компостират – прост процес на разграждане, при който се получава гарантирано чист компост – почвоподобрител

– разделно събраните хранителни остатъци, особено от хотели, ресторанти, кетъринг, пазари, но и от домакинства, са отлична суровина за производство на биогаз, от който се получават електричество и топлинна енергия

– разделното събиране на хранителните остатъци от заведения ще спре изхранването на бездомни кучета от тези източници.

който възлиза на 30 000 MWh електричество на година и още 30 000 MWh топлинна енергия. Достатъчно за това е разделно събиране на 60000 тона хранителни/кухненски отпадъци (ниво на събираемост от 45% от всички хранителни отпадъци) и разграждането им в безкислородна среда в специално съоръжение. Настоящият проект за интегрирано управление на столичните отпадъци предвижда изграждането на биогаз реактор с капацитет от едва 20 000 тона/годишно – три пъти по-малко от реално възможното количество.

Компостирането на разделно събрани зелени отпадъци от паркове и градини (около 20 000 тона/годишно при ниво на събираемост от 50% от цялото количество образувани градински отпадъци) би произвело около 10 000 тона / годишно чист почвоподобрител, годен за приложение в земеделието. Предвиденото в сегашния проект на Столичната община съоръжение за компостиране е с капацитет 24 000 т/годишно.

2 и 3. Със сини и зелени контейнери

Хартия и картон, както и стъкло могат да бъдат събирани от домакинствата, както и досега – в големи общи контейнери на улицата. Препоръчително е обаче търговските и административни сгради да използват собствени контейнери за хартия, картон и стъкло.

Търговските обекти в централна градска част могат да предават своите картони и други вторични суровини на хора, които ги събират в специално пригодени колички, за да се избегне допълнително натоварване на движението в центъра от сметосъбиращи камиони. Това се случва и в момента – много клошари събират ежедневно кашоните от магазините в центъра. Ако тази схема се легализира, това ще донесе по-голяма сигурност на тези хора и едновременно с това ще предотврати сегашната практика търговски отпадъци да попадат в контейнерите за домакинствата (това противоречи на столичната наредба за чистотата и новия Закон за управление на отпадъците).

4. Със сиви контейнери

Смесените отпадъци са леките опаковки и всичко останало, което не попада в предните категории.

Леките опаковки (пластмаса, метал, сложносъставни и др.) и останалите отпадъци, които не попадат в горните три групи, съставляват около 50% от всички отпадъци. Така събраните смесени отпадъци ще преминават през допълнително сортиране и обработване в завода за боклук, като

от сега заложения от 410 000 тона годишно. Приблизителното 35% от всички отпадъци в София представляват опаковки. Разходите за тази част на системата на разделно събиране е логично да бъдат поети от производители и вносители на опаковани стоки чрез организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, които сега управляват системата от цветни контейнери в града.

Това би означавало, че от общинския бюджет за управление на отпадъците ще отпаднат минимум една трета от разходите за разделно събиране, извозване и сортиране на хартия (20% опаковки), картон (95% опаковки) и стъкло (близо 100% опаковки), пластмаси (95% опаковки) и метал (90% опаковки). Точните количества и суми са предмет на договаряне между общината и организациите по оползотворяване, но при всички положения биха допринесли до намаляване на общинските разходи за събиране на отпадъци, а оттам – и на необходимостта за събиране на приходи под формата на такса смет.

Столичната община задължително трябва да осигури покритие за всички столични райони за разделно изхвърляне и на другите масово разпространени отпадъци: излезли от употреба моторни превозни средства, излязло от употреба електронно и електрическо оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори, излезли от употреба гуми, отработени масла, опасни битови отпадъци (живачни термометри, бои, химикали и лекарства с изтекъл срок на годност и т.н).

Във всички столични райони общината трябва да осигури и няколко площадки за връщане на всякакви разделени отпадъци.

Такса смет е изключително силен и пряк начин за влияние върху поведението на домакинства, търговски и административни обекти. Масовото участие и спазване на разделното събиране може да се случи, ако такса смет се обвърже с количество остатъчни отпадъци, които изхвърля всяко домакинство или юридическо лице. При внедряването на системата с индивидуални контейнери и събирането им от врата на врата това е напълно възможно.

Тази схема вече се прилага от фирми в столицата с право да сключват договори (с общината или с други лица, лицензирани да извозват отпадъци). Услугата се таксува според обема и честотата на извозване на предоставените съдове за смет. Опцията все още не е достъпна за домакинства и етажни собствености. Справедливото отношение към всички местни данъкоплатци предполага това да се промени.

Договорите с фирми за извозване на смесени битови отпадъци (сив контейнер) трябва да се сключват за всеки район след тръжна процедура и да задължават концесионера да предоставя на етажната собственост/собствениците на имот поисканите от тях контейнери и да ги обслужва в предварително определени дни, както и да почиства около контейнерите при всяко извозване.

СО трябва да осигури за всеки столичен район и фирми различни решения за заключване на контейнерите, поставяне на огради около тях, построяване на заслони, като работи в тясна връзка с концесионера и подизпълнителите на организациите по оползотворяване. СО следва да осигури безплатно и няколко квадратни метра тротоарно право на всеки собственик за разполагане на желаните от него контейнери.

Всяка етажна собственост/собственик на имот има право да поиска от общината контейнер за смесени битови отпадъци (1,1 куб.м, 0,24 куб.м), контейнер за биоразградими отпадъци (0,24 куб.м), контейнер за разделно събиране на отпадъци 0,24 куб.м (хартия, стъкло).

Собствениците заплащат еднократно заявените контейнери и ги стопанисват, но имат право да ограничават достъпа до тях. Сметоизвозващите фирми имат осигурен достъп до контейнерите и имат право да откажат извозването, ако отпадъците в тях не са правилно разделени, като са длъжни да уведомяват Столичния инспекторат.

Такса смет се изчислява въз основа на заявения брой и обем на съдовете за отпадъци и честота на извозване. Например етажна собственост, която е решила да ползва контейнер от 1,1 куб.м два пъти седмично и контейнер за биоотпадъци три пъти седмично, плаща общо за месеца 41 лева след закупуването на контейнерите. Стойността на тези контейери е 370 лв. – еднократно заплащане. Тази услуга би била достатъчна за нуждите на близо 35 души, или около 15 домакинства. Допълнителните компоненти от таксата – за улично почистване и за поддръжка на депото остават фиксирани, както и в момента.

В цяла Европа (включително в страни като Албания, Сърбия и Румъния) има различни ефективни модели на управление на отпадъците в големите градове. Важно е общинските власти да решат кой е работещият за нас модел като вземат предвид спецификите и начина на живот. В случая със София най-решаващ остава факторът воля за промяна.