Посещавал съм няколко пъти Девин и много харесвам както самото градче, така и дружелюбните му жители и приличните СПА хотели. През последните няколко дни обаче се възмутих не на исканията на местните хора да си запазят фалиралата болницата - това е до голяма степен разбираемо, а на реакцията на държавата по случая.

Първо здравният министър Десислава Атанасова каза, че "престъпен мениджмънт" е довел здравното заведение до това състояние (само между другото иначе симпатичната и млада министърка през живота не е управлявала компания, нито пък мениджмънт е учила, но както и да е - не е като
само тя да се е изказала неподготвена). След като отнесе благопожеланията и освиркванията от местните жители, тя отстъпи водещата роля на финансовия министър

а не на лошото, както обикновено се случва в другите постановки с премиера.

Той заяви официално (застраховам се с оглед на близкото минало, че съвсем не е сигурно как ще завърши сагата), че държавата е готова да помогне с 1 000 000 лв. от парите на данъкоплатците, за да спаси положението и здравното заведение да заработи отново, но като филиал на смолянската болница. Част от изказването съвсем ме втрещи - това се правело по този начин, за да не можели кредиторите да блокират активите на вече фалиралото общинско предприятие.

И защо така?

и заканите за летален изход на фалирали предприятия? Поне за себе си вече имам отговор - там, където и останаха обещанията за смели реформи - в програмата на ГЕРБ, а вече на практика и в миналото, все пак избори идват, кой ти гледа и си спомня обещанията.

Не е лошо да се припомнят някои важни факти - положителни и отрицателни, от близката ни история.
В средата на 90-те години една дузина банки фалираха, преди всичко защото държавата чрез БНБ и правителството ги принуждаваха да "подпомагат и спасяват" амортизирали, старомодни, зле управлявани държавни предприятия. Мотивът - запазване на социалния мир, като в случая с болницата в Девин.

От началото на 90-те и до наши дни БДЖ смело трупа дългове за сметка на данъкоплатците - вече близо 1 млрд. лв. (може и да греша с няколкостотин милиона, принципът обаче е същият), но всяко следващо
правителство страхливо отказва да го преструктурира. Така и дружеството и свързаните с него служители, клиенти и партньори продължават да се мъчат, но в крайна сметка запазването на социалния мир
остава.

Министерството на вътрешните работи - на практика същата история: многобройни служители, пазени през годините, вместо реформи, придружени с инвестиции в оборудване, обучение и технологии. Мога да продължавам още дълго, но бих споменал и един позитивен пример - действията на бившия министър на образованието Даниел Вълчев. Въпреки очакваното обществено недоволство той се пребори и затвори училища в най-малките населени места и прати шепата ученици оттам в най-близкото по-голямо и нормално функциониращо училище. Какъв беше резултатът - учениците получават по-прилично образование, бюджетът в крайна сметка спести пари и всички са доволни.

За подобно действие обаче се иска кураж, а освен това и ясна концепция - ако например наистина има нужда от лечебно заведение в Девин, но болницата не може да се издържа, какво се прави - поликлиника плюс модерна бърза помощ - не знам, не съм специалист. Но основният проблем в здравеопазването е, че

но нито парите могат да се увеличат, нито болниците се намаляват и продължават да се мъчат всички - и държавата, и лекарите, и в крайна сметка пациентите.

Очевидно това правителство няма да реформира здравеопазването - нито иска, нито знае как, поне моето мнение е такова, а и вече няма време. Примирил съм се с фактите, но се надявам, че поне няма да обещава с нашите, включително и моите, пари да прави безсмислени операции като тези в Девин. Защото съм сигурен - другите закъсали болници гледат с интерес развитието на сюжета и проверяват цените на знамената и наемите на автобусите до София.