В Ковачевица не се ходи случайно. Толкова високо и закътана в Родопите е, че човек трябва да има много мерак, за да стигне до там.

Малко преди Гоце Делчев, пътят се отбива и се понася нагоре в планината, минавайки през няколко села. Ковачевица е последното. Там, където асфалтът свършва, започват калдъръмените улички на уникалния архитектурно-исторически резерват, който от 1977 г. е под закрилата на ЮНЕСКО.

Преди да опустее и да се сдобие със статут на паметник, селото е било едно от най-будните в региона. Първите махали са се образували в периода 1623-1656 г. от българи, отказали да приемат исляма и напуснали домовете си. По-късно идват преселници от Търново и Западна Македония. В историята на селото се преплитат много легенди и една от тях е за името му. След смъртта на ковача Марко, жена му Гина поела всички грижи за къщата. Когато хората от околните махали и села отивали при нея, те казвали "отивам при Ковачевица, тоест жената на ковача". Така дали името на една от централните махали, около която впоследствие се групирали и останалите. Липсата на турска администрация в селото спомага за утвърждаването му през 18-19-ти век като голям просветен и културен център в Неврокопско. Още стоят сградите на килийното и светско училище, а камбанарията на местна църква "Св.Никола"е най-високата в Родопите.

Първото, което поразява тук е тишината – плътна и упойваща. Така всеки звук придобива специално значение – от проскъцването на нечия порта, до жуженето на пчелите в цветята край дуварите. "Няма много за правене при нас" – споделя една баба, седнала на пейка до чешмата в центъра. "Хората се изнесоха отдавна или измряха. Сега само софиянци се мотаят тук през лятото", обяснява причината за пустите дворове тя. Казват, че от местните жители са останали десетина.

В началото на 70-те години живописната природа и автентичният дух на селото го превръщат в естествен декор за някои от най-известните български филми. Тук са заснети повече от 20 продукции като сред тях са "Мера според мера", "Мъжки времена", "Бяла тишина", "За къде пътувате". Мястото става популярно сред артистичните среди в столицата и много хора си купуват къщи, спасявайки го от разруха. В последните години интересът към уникалното село отново се засилва. Затова и по уличките до полуразрушените стари къщи могат да се видят и стегнати оправени домове. Не липсват и строежи.

Хармоничното преплитане на камък и дърво прави архитектурата на ковачевишките къщи уникална. Има постройки на по 3-4 етажа – стройни, красиви, строени с мерак. Задължително са с потон – отворена част, която гледа на юг или запад. Той е връзката с двора, с природата и околния свят. Навътре са стаите често с дървени резбовани шкафове и огнища. Покривите на местните къщи са от тежки каменни плочи и почти се допират един в друг. Разказват, че навремето така са е градило, че качи ли се човек от горе, може от покрив на покрив от долния чак до горния край на селото да стигне. Пълни с тайни са ковачевишките къщи. В смутните времена те са приютявали комити, криели са оръжие. Говори се, че под селото имало прокопан тунел, през който войводите са можели безпроблемно да се измъкнат и да отидат в гората.

Ковачевица е като балсам за изнервената и истерична градска душа. Всеки, решил да прекара няколко дни далеч от шума и стреса, може да вземе стая под наем в къщите за гости (около 40 лева) и да се наслади на красотата и тишината. Човек трябва да има много мерак, за да остане тук, защото удобствата на града често липсват. Тесните калдъръмени улички не търпят автомобили и не рядко се налага те да бъдат оставени в центъра, а багажът да се пренесе на ръка до къщата. Някои домакини предлагат домашно приготвена закуска или опечен на пещ хляб. Две кръчми в селото ще ви нахранят, но ако наистина искате да опитате сироп от къпини, сладко от горски ягоди или домашна юфка, отидете в близкото село Лещен.

Любителите на природата могат да поемат по 13-километровата Канинска екопътека, да се разходят до водопада Синия вир или местността Кози камък. На около час път е параклисът "Св.Георги", а ако имате повече време, изкачете и връх Беслет или се спуснете в пещера "Ризова дупка".

Ако просто сте решили да прекарате един ден в селото, непременно се изкачете на някой от околните хълмовете, за да видите Ковачевица от високо – бухналата зеленина обгръща къщите, а зад каменните им покриви се дипли планината. Отвъд нея е само небето. Онова вълшебно небе, което вечер се покрива с големи като слънчогледи звезди. Ако протегнеш ръка – а-ха, и ще ги докоснеш.