Отвъд Ковачевица е само небето

Отвъд Ковачевица е само небето

Там, където асфалтът свършва, започват калдъръмените улички на уникалния архитектурно-исторически резерват.
Там, където асфалтът свършва, започват калдъръмените улички на уникалния архитектурно-исторически резерват.
В Ковачевица не се ходи случайно. Толкова високо и закътана в Родопите е, че човек трябва да има много мерак, за да стигне до там.
Малко преди Гоце Делчев, пътят се отбива и се понася нагоре в планината, минавайки през няколко села. Ковачевица е последното. Там, където асфалтът свършва, започват калдъръмените улички на уникалния архитектурно-исторически резерват, който от 1977 г. е под закрилата на ЮНЕСКО.
Липсата на турска администрация в селото спомага за утвърждаването му през 18-19-ти век като голям просветен и културен център в Неврокопско.
Липсата на турска администрация в селото спомага за утвърждаването му през 18-19-ти век като голям просветен и културен център в Неврокопско.
Преди да опустее и да се сдобие със статут на паметник, селото е било едно от най-будните в региона. Първите махали са се образували в периода 1623-1656 г. от българи, отказали да приемат исляма и напуснали домовете си. По-късно идват преселници от Търново и Западна Македония. В историята на селото се преплитат много легенди и една от тях е за името му. След смъртта на ковача Марко, жена му Гина поела всички грижи за къщата. Когато хората от околните махали и села отивали при нея, те казвали "отивам при Ковачевица, тоест жената на ковача". Така дали името на една от централните махали, около която впоследствие се групирали и останалите. Липсата на турска администрация в селото спомага за утвърждаването му през 18-19-ти век като голям просветен и културен център в Неврокопско. Още стоят сградите на килийното и светско училище, а камбанарията на местна църква "Св.Никола"е най-високата в Родопите.
Тук са заснети повече от 20 продукции като сред тях са "Мера според мера", "Мъжки времена", "Бяла тишина", "За къде пътувате".
Тук са заснети повече от 20 продукции като сред тях са "Мера според мера", "Мъжки времена", "Бяла тишина", "За къде пътувате".
Първото, което поразява тук е тишината – плътна и упойваща. Така всеки звук придобива специално значение – от проскъцването на нечия порта, до жуженето на пчелите в цветята край дуварите. "Няма много за правене при нас" – споделя една баба, седнала на пейка до чешмата в центъра. "Хората се изнесоха отдавна или измряха. Сега само софиянци се мотаят тук през лятото", обяснява причината за пустите дворове тя. Казват, че от местните жители са останали десетина.
Хармоничното преплитане на камък и дърво прави архитектурата на ковачевишките къщи уникална.
Хармоничното преплитане на камък и дърво прави архитектурата на ковачевишките къщи уникална.
В началото на 70-те години живописната природа и автентичният дух на селото го превръщат в естествен декор за някои от най-известните български филми. Тук са заснети повече от 20 продукции като сред тях са "Мера според мера", "Мъжки времена", "Бяла тишина", "За къде пътувате". Мястото става популярно сред артистичните среди в столицата и много хора си купуват къщи, спасявайки го от разруха. В последните години интересът към уникалното село отново се засилва. Затова и по уличките до полуразрушените стари къщи могат да се видят и стегнати оправени домове. Не липсват и строежи.
Говори се, че под селото имало прокопан тунел, през който войводите са можели безпроблемно да се измъкнат
Говори се, че под селото имало прокопан тунел, през който войводите са можели безпроблемно да се измъкнат
Хармоничното преплитане на камък и дърво прави архитектурата на ковачевишките къщи уникална. Има постройки на по 3-4 етажа – стройни, красиви, строени с мерак. Задължително са с потон – отворена част, която гледа на юг или запад. Той е връзката с двора, с природата и околния свят. Навътре са стаите често с дървени резбовани шкафове и огнища. Покривите на местните къщи са от тежки каменни плочи и почти се допират един в друг. Разказват, че навремето така са е градило, че качи ли се човек от горе, може от покрив на покрив от долния чак до горния край на селото да стигне. Пълни с тайни са ковачевишките къщи. В смутните времена те са приютявали комити, криели са оръжие. Говори се, че под селото имало прокопан тунел, през който войводите са можели безпроблемно да се измъкнат и да отидат в гората.
Ковачевица е като балсам за изнервената и истерична градска душа. Всеки, решил да прекара няколко дни далеч от шума и стреса, може да вземе стая под наем в къщите за гости (около 40 лева) и да се наслади на красотата и тишината. Човек трябва да има много мерак, за да остане тук, защото удобствата на града често липсват. Тесните калдъръмени улички не търпят автомобили и не рядко се налага те да бъдат оставени в центъра, а багажът да се пренесе на ръка до къщата. Някои домакини предлагат домашно приготвена закуска или опечен на пещ хляб. Две кръчми в селото ще ви нахранят, но ако наистина искате да опитате сироп от къпини, сладко от горски ягоди или домашна юфка, отидете в близкото село Лещен.
Тесните калдъръмени улички не търпят автомобили.
Тесните калдъръмени улички не търпят автомобили.
Любителите на природата могат да поемат по 13-километровата Канинска екопътека, да се разходят до водопада Синия вир или местността Кози камък. На около час път е параклисът "Св.Георги", а ако имате повече време, изкачете и връх Беслет или се спуснете в пещера "Ризова дупка".
Ако просто сте решили да прекарате един ден в селото, непременно се изкачете на някой от околните хълмовете, за да видите Ковачевица от високо – бухналата зеленина обгръща къщите, а зад каменните им покриви се дипли планината. Отвъд нея е само небето. Онова вълшебно небе, което вечер се покрива с големи като слънчогледи звезди. Ако протегнеш ръка – а-ха, и ще ги докоснеш.