Може би това ще е моментът, оказал се определящ за президентските избори този година. Той се случи през май на среща за набиране на средства в Бока Ратон, щата Флорида, когато Мит Ромни произнесе прочутата фраза за "47-те процента".

Убеден, че присъстващите принадлежат към онзи елитен 1% в скалата за доходите - все пак всеки бе платил по 50 000 долара, за да хапне с номинирания от републиканците кандидат за президент - Ромни не си мереше думите. Тези 47 процента, продължи той, "ще гласуват за този президент, каквото и да стане... Тези хора не плащат данък доход... Моята работа не е да се притеснявам за тези хора. Никога няма да успея да ги убедя да поемат лична отговорност и да се погрижат за живота си."

Заснети със скрита камера и разпространени от ултралибералния интернет сайт Mother Jones, думите на Ромни се оказаха манна небесна за демократите. Единствената загадка бе защо президентът Обама чака чак до втория от трите дебата между кандидатите, за да изиграе нещо, което всички негови поддръжници смятат за силен коз.

Всъщност, цялата тази история опря до процентите и 47 прилича на магическо число. Според последните социологически проучвания на Real Clear Politics президентът ще получи 47.1% от гласовете на избирателите, когато всичко приключи в сряда вечерта. Изненадата обаче е, че според същото проучване Ромни ще получи повече - 47.9%.

За човек, когото демократите обичат да описват като кандидат на онзи 1%, Мит Ромни се оказва впечатляващо популярен.

Спомняме си битката на живот и смърт преди 12 години, когато Ал Гор спечели вота на избирателите, но не спечели достатъчно гласове в избирателната колегия. Ако той бе успял да убеди съда да нареди повторно броене на бюлетините в цяла Флорида, може би щеше да получи електорите от щата, а с тях - и президентството. Може ли през 2012г. да се повтори 2000г.? Мнозина мислят, че да.

Ако крайният резултат наистина се окаже 47 на 47 процента и крайна победа за онзи, който успее да придърпа към себе си колебаещите се избиратели в шепа щати, какво ни казва всичко това за Америка?

Очевидният отговор е, че това би трябвало да е едно дълбоко разделено общество.

Специалистите ще сочат по картите със сини "демократични" крайбрежия и червена "републиканска" маса от щати в средата. Ще ни цитират факти, че състезанието за Конгреса и кампаниите никога не са били толкова заредени с политическо напрежение. И всеки, който е гледал втория дебат, когато двамата претенденти обикаляха като в прослушване за "Боен клуб", ще бъде изкушен да приеме тези твърдения.

Възможно ли е да не е дълбоко разделена една страна, в която симпатизираща на Обама организация (The Agenda Project) пуска телевизионна реклама, показваща как канидадтът за вицепрезидент на републиканците Пол Раян буквално изхвърля възрастна дама от инвалидната количка и я бутва в пропастта?

По определение държава, разделена наполовина между две противостоящи политически партии, е разделена. Но колко дълбоко е това разделение. Отразява ли то някакво фундаментално обществено разцепление от типа, предизвиквал страдания - и дори гражданска война - в миналото?

За да отговорим на такъв въпрос, да се върнем към 47-те процента на Ромни.

Макар че след това се отметна от изявлението си, в действителност той не е далеч от истината. Малко по-голям дял - 49% от американците - живеят в домакинства, получаващи под някаква форма правителствена помощ. През 1983г. те са били 30%. Днес около 38% разчитат на държавата за здравеопазване. Около 15% са на купони за храна и близо 4% получават помощ да си плащат наема.

Нещо повече - има значително припокриване между получаващите държавни помощи и 46-те процента от хората, които не плащат данъци върху доходите си. От страна на Ромни не беше особено умно да ги нарече "убедени, че са жертви" или да заявява, че изобщо не плащат данъци. Но си остава безспорен факт, че днес повече хора са зависими от това, което ще им даде правителството, отколкото преди 30 години.

Според книгата на Чарлз Мъри Coming Apart (Разпадане), публикувана тази година сред много позитивни отзиви, отговарът е "да". По думите му съществуват две "класи, които се разминават по фундаментални ценности и начин на живот - класи, които почти не разпознават факта, че са свързани помежду си като американци". Дълбоко долу в обществените низини е една подкласа на недостатъчно образовани и недостатъчно постигащи в живота си хора. Те се женят все по-рядко, трудовата им етика е в упадък, вече не ходят толкова често на църква и се топи усещането им за принадлежност към общност.

На върха е точно обратното - елит, образован в колежите и университети на Бръшляновата лига, които се женят помежду си и са мнооого богати. Нападани от движението "Окупирай Уолстрийт" като "онзи 1 процент", тези хора почти нямат контакт със смачканите си санъродници на дъното.

Но в това има уловка. Това класово разделение не отразява политическото разделение, което ще реши изборите във вторник. Както посочва Мъри, елитът от лъскавите квартали много често е либерален, докато мнозина от бедните американци са дълбоко консервативни.

Но тогава, ако класовото разделение не е ключът към тези избори, може би това е расата?

И да, и не. Преди 4 години рекорден брой от чернокожите избиратели застанаха зад Обама. Но няма гаранция, че този път ще има такъв ентусиазъм. Рецесията удари младите силно и най-силно младите афро-американци. Напълно е възможно резултатът в изключително важния щат Охайо да бъде решен от това колко чернокожи няма да отидат до урните.

Обаче и класовото разделение може да не е ключът към тези избори. Тогава може би битката между половете?

Понеже кампанията на Обама - с помощта и на  маргинални републикански кандидати - успя да представи тандема Ромни-Раян като анти-феминистки (един вид, че номер едно в програмата им е да накара Върховният съд на САЩ да забрани абортите), жените масово са смятани за поддръжниците, на които Обама може със сигурност да разчита.

В действителност не е съвсем така. Според Gallup сред мъжете Ромни води пред Обама с 57 срещу 43 процента, докато на предишния вот през 2008г. Обама и Джон Маккейн бяха почти еднакво подкрепяни от "силния пол". Ако преди четири години сред жените Обама водеше на Маккейн с 14 пункта, този път преднината му сред тях пред Ромни е намаляла до 8 пункта. Изненадващото са именно тези резки промени. Ако половете са започнали да играят роля в американската политика, то това е станало съвсем скоро.

Във всеки случай обаче фактите сочат един всеобхватен консенсус сред американците - независимо от краса, раса и пол - за това кое е основният въпрос на тези избори. Това е икономиката.

Безработицата (т.е. пак икономиката) е номер две. Бюджетният дефицит (т.е. още веднъж икономиката) е номер три. В това отношение масово хората са единодушни. Това, по което се различават, е

По-точно казано, онези, които не гласуват по инерция ("винаги сме били републиканци/демократи"), трябва да отговорят на два коварни въпроса. Първо, можеше ли Барак Обама да си свърши по-добре работата, имайки предвид икономическата бъркотия, която наследи? Второ, може ли Мит Ромни да свърши по-добра работа от Обама в следващите четири години?

Екипът на Ромни вярва, че техният човек може да победи като отговори на първия въпрос с категорично "Да". Месеци наред републиканците вадят статистически данни, за да покажат колко жалко е възстановяване на икономиката. Вместо да бранят постиженията на Обама в икономиката, хората му заложиха на това да отговорят на втория въпрос с категорично "Не". Те поведоха методична кампания за съсипване репутацията на Ромни.

Социолозите показват, че нито една от двете стратегии не се е оказала решаващо по-добрата. Избирателите осъзнават, че никога не е било възможно да се случи икономическо чудо. Те разбират също, че Ромни не е демон в човешко тяло.

Онези 47 процента, които вероятно ще гласуват за Обама, са обединени не от класа, раса, правителствени помощи или данъка върху доходите, който не плащат. Те са обединени от фундаменталното приемане на основното послание на президента - че правителството може да даде отговор на проблемите им. Обединяващото за 47-те процента, които вероятно ще гласуват за Ромни, е фундаменталното им подозрение към подобно послание.

Проблемът е, че и

Ръстът на дълговете е само отражение на фундаментално скъсване на договора между поколенията. Влачещата се икономика, от своя страна, е отражение на желанието на администрацията за свръхрегулиране и тенденцията всеки нов закон да генерира безброй допълнителни приходи за пълчищата адвокати, до които трябва да се прибягва. Свидетелствата за институционална дегенерация са стряскащи.

Световният икономически форум даде на САЩ шокиращо лоша оценка за качеството на правните институции. Световната банка отчита упадък в качеството на управлението от края на 90-те години насам. Възпитаниците на Harvard Business School са все по-големи песимисти за ефективността на политическата система, качеството на образованието и сложността на данъчния кодекс.

Разбира се, всички тези въпроси не се обсъждат в кандидат-президентската кампания. Но докато пътувах из тази изключителна страна, бях впечатлен колко много хора осъзнават изброените проблеми.

След няколко дни ще видим кого американците смятат за по-подходящ да се справи. Личното ми предпочитание е претендентът. Но който и да спечели 47% от вота - а вероятно това ще постигнат и двамата - никога не бива да забравя: истинското разделение е в това какво мислят хората, а не по класи, раси или полове.