Митрополит Кирил отхвърли възможността уставът на църквата да се променя преди избора на патриарх
Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който днес беше избран за наместник-председател на църквата и Софийски митрополит, отхвърли възможността за свикването на извънреден църковен събор преди избора на нов патриарх.
След смъртта на патриарх Максим, който почина на 6 ноември, се появиха коментари, че владиците са подложени на натиск и може да свикат извънреден събор, на който да променят устава на църквата, така че да се даде възможност постът на Максим да бъде зает от Пловдивския митрополит Николай. Той все още няма навършени 50 години, а това е едно от задължителните условия за патриарх на Българската православна църква.
Желанието на всички архиереи е това да се стараем да не допускаме противоканонични и противозаконни решения на Светия Синод, заяви след избора си за наместник-председател митрополит Кирил, цитиран от БНТ. Той отхвърли твърденията, че върху висшето духовничество се оказва натиск от страна на държавата и беше категоричен, че няма възможност архонти да участват в избора.
"В устава е записано, че църковен-народен събор свиква само от патриарха. Когато има налице патриарх, тогава той ще може да свика този събор. В тази ситуация предстои само избиране на нов патриарх", обясни митрополит Кирил.
По Божия милост и с молитвите на Света Богородица смятам, че ми се възлага това нелеко служение. Както досега винаги ще се старая да изпълнявам добросъвестно, с послушание, заяви още Варненският и Великопреславски митрополит.
На извънредното заседание на Светия синод днес са присъствали 12 митрополити, от които седем избрали с тайно гласуване за наместник-председател митрополит Кирил. Сливенският митрополит Йоаникий е бил подкрепен от трима, а Русенският митрополит Неофит е получил един глас. За Пловдивския митрополит Николай няма подаден глас.
Кирил ще ръководи временно и Софийската епархия. Това е тежък кръст. Бог да му е на помощ, каза по този повод митрополит Николай, който беше избран временно за Софийски митрополит веднага след смъртта на патриарх Максим.
Наместник-председателят на Българската православна църква ще ръководи в следващите четири месеца организацията на църковния събор, на който трябва да бъде избран новият патриарх.
Варненският владика Кирил привлече общественото внимание преди около година, когато се появи за празничната служба в храма "Св. Николай чудотворец" във Варна с нов луксозен "Линкълн MKZ Хибрид" модел 2012 г. със "златен" номер В 8008 РТ.
Той стана обект на внимане от страна на медиите и малко преди това, когато заедно с Неврокопският Натанаил реагираха остро срещу подготвяната проверка за принадлежност на висшия клир към бившата "Държавна сигурност"(ДС). През 2007г. по повод на появилите се съмнения за евентуалното му агентурно минало той каза за Дневник : "Аз просто нямам спомен за това нещо. Абсолютно нито съм подписвал, нито съм написал такива неща.Сега може да намерят някои… аз не знам… нещо, но аз лично не съм написал. Не съм се занимавал просто с такива неща".
| Светското име на митрополит Кирил е Богомил Петров Ковачев. Роден е на 8 юни 1954 г. в с. Царев брод, Варненска област. Учи в Софийската духовна семинария от 1968 до 1974 г. На 17 декември 1972 г. в Семинарския храм "Св. Климент Охридски" е ръкоположен в йеродяконски чин от тогавашния ректор и негов духовен старец Браницки епископ Герасим. На 14 ноември 1976 г. е ръкоположен за йеромонах. От 1977 до 1979 г. е студент в Богословския факултет на Атинския университет. След завръщането си в България е назначен за протосингел на Сливенската митрополия, а заедно с това продължава образованието си в Духовната академия "Св. Климент Охридски", която завършва през 1981 г. По решение на Св. Синод на 25 декември 1980 г. е възведен в архимандритско достойнство. От края на 1981 г. архимандрит Кирил е на богословска специализация в Московската духовна академия, а от 1 юни 1982 г. е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, който пост заема до края на м. август 1986 г. От 5 септември 1986 г. до 7 декември 1987 г. той е игумен на Троянския манастир, а от края на 1987 г. до началото на 1989 г. е главен секретар на Светия синод. На 26 юли 1988 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Стобийски". На 19 февруари 1989 г. е избран, а на 26 февруари 1989 г. е и канонически утвърден за Варненски и Преславски митрополит. По решение на Четвъртия църковно-народен събор (2-4 юли 1997), той се титулува Варненски и Великопреславски митрополит. |