Смъртоносносното заболяване на австрийския президент Томас Клестил дойде само дни преди той официално да предаде поста на наследника си, социалдемократа Хайнц Фишер, който спечели изборите през пролетта. Рано сутринта в понеделник 71-годишният Клестил, който страдаше от нетипично белодробно възпаление, получи инфаркт и спешно бе откаран с хеликоптер в една от централните виенски болници. Клестил е в изкуствена кома, а сърцето му спря да бие, обявиха по-късно проф. д-р Кристоф Зиелински, проф. д-р Готфрид Локер и проф. д-р Райнхард Креплер, които през целия ден в понеделник се опитваха да върнат държавния глава към живота. Във вторник преди обед медицинският екип обяви, че състоянието на изкуствено поддържания пациент се е влошило и освен сърцето са спрели да работят и белият и черният дробове и бъбреците. Австрийските медии съобщиха, че в понеделник вечерта в болницата е пристигнал и кардинал Кристоф Шьонборн, който му дал свещеното миропомазване. Като знак за извънредно критичното състояние бе приета и новината, че канцлерът Волфганг Шусел е поел правомощията на държавен глава (както е по конституция), а церемониите по встъпването в длъжност на Фишер се отменят.

Томас Клестил е роден през 1932 г. във Виена. Следва в Икономическия университет в австрийската столица, където защитава докторат. След това постъпва на работа в канцлерството и през 1959 г. е изпратен в представителството на Австрия в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Париж, а след три години отива като икономически аташе във Вашингтон. Връща се във Виена през 1966 г., когато канцлерът Клаус го назначава за личен секретар. През 1987 г. поема поста на генерален секретар в министерството на външните работи във Виена. През 1992 г. Австрийската народна партия го номинира за кандидат за президент и той печели срещу кандидата на социалдемократите Рудолф Щрайхер. Оттогава Клестил изкарва два президентски мандата по шест години.

В първия си период в двореца "Хофбург" Клестил изключително силно залага на международните контакти и визитите. Въпреки ограничените си правомощия той се опитва да играе ролята на президент, чиято дума се чува и чиято фигура е морална инстанция. Една от "страстите" му бяха съседите и най-вече тези от Изтока. Един от най-ревностните застъпници на източното разширяване на ЕС, той създава през 1993 г. ежегодните срещи на държавните ръководители на централноевропейските страни. От 1996 г., по негова инициатива в Залцубг започват и срещите "Юропиън икономик съмит" (European Economic Summit), на които се събират висши политици от региона и международни финансови лидери. Още в първия си мандат Клестил посещава всички страни - членки на ЕС, и държавите в процес на присъединяване.

"Един западняк" написа за него влиятелен виенски всекидневник, като припомни тъкмо борбата му за "отварянето на света" и добрия имиджа на страната си. Подобно на бившия си германски колега Йоханес Рау, за когото преодоляването на историята е въпрос на висш морален дълг, и Клестил не спира заниманията си с миналото. Той бе убеден, че от нехайното си общуване с миналото Австрия може да извлече само недоверие, подчерта вчера политическият наблюдател Ханс Раушер. Това, според него, била причината за принципното му недоверие към коалицията на неговите християндемократи с австрийската Партия на свободата на популиста Йорг Хайдер. Израз на същото е и прословутото му посещение в Израел, когато в реч пред Кнесета признава вината и на Австрия за холокоста.

Наред с външнополитическата си деятелност Клестил бе и политик, сериозно ангажиран с вътрешните проблеми на Австрия. В официалната пресстраница на държавния глава се набляга на специалната му подкрепа за инвалидите, малцинствата и другите групи в неравностойно положение, както и за екологичните движения. Във вътрешнополитически план обаче си спечелва немалко противници, основно заради публично известното му неразбирателство с канцлера Шусел и различията им по отношение на коалицията с Хайдер. Тъкмо на силния международен авторитет на президента обаче Виена успя сравнително безболезнено да се справи с острата външнополитическа криза, възникнала по повод влизането на Хайдер във властта през 1999-2000 г.