Пълна тишина. Пожълтелите листа придават романтика. Ужасът на сутрешния градски шум от преди минути е изчезнал. Заменен е от... спокойствие. Очите ти се отварят широко. Забравяш, че не си изпил първото си кафе за деня.
Пълна тишина. Пожълтелите листа придават романтика. Ужасът на сутрешния градски шум от преди минути е изчезнал. 
Заменен е от... спокойствие. Очите ти се отварят широко. Забравяш, че не си изпил първото си кафе за деня. 
Столичната община, която от 2001 г. е собственик на по-голямата част от парка, най-накрая е решена да отвори за всеки желаещ мястото. Такава е и една от клаузите на договора, която на практика не е изпълнена вече десетилетие. 
Отсреща се вижда царския дворец. Той са собственост на Симеон Сакскобургготски. 
Преди Освобождението пространството е било чифлик на Осман паша. По-късно цар Фердинанд, който е любител орнитолог, го купува и решава да го кръсти на първата птица, която кацне. И така първи долетели ято врани и оттам дошло името "Врана". Дворецът е строен от 1909 до 1912 година по проект на българския архитект Никола Лазаров, който е работил и по сградите в "Евксиноград". 
В облика на двореца във "Врана" са вплетени елементи на византийската и възрожденско-манастирската архиктектура. Специалистите откриват и влияние на френския класицизъм и сецесион. Веднага след построяването на двореца започва създаването на самия парк. С работата се заема Антон Краус, който го проектира в стила на класическото парково изкуство на XIX век. В него са засадени редки растения - дървета, цветя и храсти. 
Сградата е частично разрушена по време на бомбардировките през Втората световна война. След това е била възстановена и е използвана за правителствена резиденция на БКП. 
"В парка има около 821 растителни видове", казва директорът на "Паркове и градини" Милена Васева. През 1992 г. паркът е обявен за паметник на градинско-парковото изкуство с национално значение. Защитена територия е. 
Отсреща се виждат наредени един до друг три дъба. "Те са вековни и са засадени лично от цар Фардининанд", разказва един от служителите, които в момента поддържат парка, Валентин Доганов. Сочи с пръст и секвоя. Отбелязва, че голяма част от видовете тук са били екзотични в началото на миналия век. Не са срещали в българската флора. За пример посочи все още сравнително зелената за ноември секвоя. 
По думите на Васева идеята на общината е организирани групи от хора да имат достъп до парка от пролетта. Едва ли той ще бъде отворен за свободно посещение, защото защитените растителни видове трябва да бъдат опазени. Няма и паркинг наблизо, а вътре автомобили не могат да влизат. 
Най-верояно ще бъде въведена символична входна такса, а парите от нея да се използват за постепенното възстановяване на блясъка на парка. Като начало местните власти предвиждат възстановяване на езерото с лилиите, в което всъщност преди години е имало лотоси. 
Вече са поръчани нови 150 пейки и 100 кошчета. Нужно е обновяване и на осветлението. В по-дългосрочен план са предвидени поливна система, ремонт на три дървени моста, поставяне на табелки за различните растителни видове, както и пълна реконструкция на всички езера. 
