Всички световни нации ще пострадат от глобалното затопляне, но най-бедните страни и в този случай ще са най-потърпевши. Те ще понесат най-силно последиците от недостига на храна, покачването на морското равнище, циклоните и сушата. За това предупреждава нов доклад на Световната банка за изменението на климата.

Това налага по-решителна и активна позиция за адаптация към климатичните промени. За това призовава и президентът на международна финансова институция Джим Йонг Ким, който е бивш учен. "Никога няма да сложим край на бедността, ако не се справим с изменението на климата", твърди Ким.

Докладът прогнозира покачване на температурите с 4 градуса до 2100 г., като взима предвид сегашните национални политики. Това затопляне ще има опустошителен ефект, се казва в изследването на Световната банка.

Изменението на климата оказва своето влияние и в настоящия момент, напомня докладът. Арктическият лед достигна рекорден минимум този септември. Екстремни топлинни вълни и суша в САЩ и Русия зачестиха безпрецедентно за последното десетилетие.

Тези екстремни метеорологични условия вероятно ще са "новото нормално", ако температурите се покачат с 4 градуса. По-оптимистичният сценарий може да се случи само ако държавите изпълнят ангажиментите, поети за намаляване емисиите парникови газове. Дори и това няма да предотврати затопляне над 3 градуса по Целзий.

Прогнозите за последствията са, че морското равнище ще се повиши до един метър, което от своя страна ще наводни цели градове в места като Виетнам и Бангладеш. Недостигът на питейна вода и намаляващите добиви ще засилят глада и бедността. Екстремни топлинни вълни ще опустошат широки ивици земя от Близкия изток до САЩ. Най-топлият юли в Средиземно море може да е с 9 градуса по-висока температура в сравнение с наши дни. Подобни са температурите в Либийската пустиня днес.

Прогнозираните климатични промени могат да окажат непредвидими последици. Възможно е хората да не са в състояние да се адаптират към тях, предупреждава друг автор на доклада Джон Шелнхубер, директор на Института за изследване влиянието на климата в Потсдам.

Учените са убедени, че глобалното затопляне е причинено от повишената концентрация на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива и обезлесяване.

Световната банка планира да развитие програмите, като ги съобрази с изменението на климата. Миналата година банката удвои финансирането си до 7.2 млрд. долара за 48 държави, които се опитват да се адаптират към изменението на климата.

В същото време през 2010 г. Световната банка одобри 3.75 млрд. долара заем за развитие на въглищна електроцентрала в Южна Африка въпреки международното неодобрение. В тази връзка Ким обяснява, че Световната банка се опитва да избегне инвестиции във въглищната индустрия и прави това само в случай че няма други опции. "Ние сме последна източник в намирането на необходимата енергия в страни, които отчаяно търсят такава", казва той.

Проучването на Световната банка идва непосредствено преди срещата на 200 държави в Доха (Катар) от 26 ноември до 7 декември, на която ще се направи опит за удължаване на Протокола от Киото, сегашния международен план за намаляване парниковите емисии на индустриализираните страни.