Учени възвърнаха двигателни функции на кучета с травми на гръбнака
Учени са успели да обърнат последиците от парализа при кучета, след инжекция от специални клетки, отгледани от лигавицата на носа им, съобщи Би Би Си.
Домашните животни са имали гръбначни наранявания, които не са им позволявали да използват задните си крака. Екипът от учени от Кеймбридж се надява, че технологията може да бъде приложена и при хора.
Изследването е първото, което тества трансплантация върху травми от "истинския живот", а не върху лабораторни животни.
Изследването е публикувано в списанието за неврология "Brain".
Използвани са специфични обонятелни клетки от лигавицата на носа, които след това са били отгледани няколко седмици в лаборатория.
От 34 домашни кучета, които са участвали в клиничното изследване за доказване на концепцията, 23 са били инжектирани с клетки в увредената област, а останалите са получили инжекция от неутрална течност.
Много от кучетата, получили трансплантант показали сериозен напредък и са успели да проходят върху бягаща пътека без помощта на поддържащи средства.
Нито едно от кучетата в контролната група не е успяло да използва задните си крачета.
"Резултатите са много важни, защото показват за пръв път, че трансплантацията на този вид клетки в силно увреден гръбначен стълб може да доведе до значително подобрение" каза, професор Робин Франклин, регенеративен биолог от института изследвания на стволови клетки "Wellcome Trust-MRC Stem Cell Institute".
"Убедени сме, че техниката може да възстанови до известна степен движение и човешки пациенти с увреждания на гръбначния стълб, но все още сме далече от пълното възстановяване на двигателните функции".
Според него обаче процедурата може да се използва заедно с медикаментозно лечение, което подпомага регенерацията на нервните окончания и заедно с биоинженерно възстановяване на нервната структура.
Според учените трансплантираните клетки са регенерирали нервните окончания в увредената област на гръбначния мозък. Това е позволили на кучетата да възстановят функциите на задните си крака и да координират движението им с предните.
Новите нервни връзки обаче не са били достатъчно дълги, за да свържат главния мозък и гръбначния мозък. Учените коментират, че това ще е изключително важно за хората, които са загубили сексуалните си функции, както и контрола върху червата и пикочния си мехур, заради гръбначна травма.
Професор Джефри Рейсман, председател на катедрата по неврална регенерация в университета Лондон, който е открил специфичните клетки в носната лигавица през 1985 година, смята, че технологията не може да бъде лечение при хора, защото е в прекалено ранна фаза. "Но това е най-окуражаващият напредък от няколко години насам и е значителна стъпка по пътя напред".
Той обясни, че клиничните ползи са все още ограничени. "Процедурата е позволила на наранените животни да стъпват на задните си крака, но по-трудните функции, които са засегнати при травма на гръбначния мозък – като движенията на ръцете, функциите на пикочния мехур, регулирането на телесната температурата например – те са прекалено сложни и още има много път да извървим преди да успеем да им повлияем".