Венеция, ноември 2012 г. Няколко локви на площада "Сан Марко" напомнят голямото наводнение от началото на месеца. Заради дъждове и ветрове 70% от града е бил вода. Това е бил шестият най-висок прилив откакто се води статистика.

По улиците още са останали "пейки", които са служели на хората да преминават през улиците. От снимките изглежда, те да са приличали по-скоро на пълноводни реки. А екскурзоводите отговарят на въпроса "до къде беше водата" със снимка на руснаци, които, потопени до над кръста и с леко изплашена физиономия, пият кафе на "Сан Марко".

Няколко дни след голямата вълна градът обаче е огрят от стоплящо слънце, хората са усмихнати, а сградите не издават по нищо, че част от тях са били под вода.

Венеция е красив лабиринт. Малки улички, които те изгубват в своя кръговрат. Попадаш на едно и също място, въпреки че си бил убеден, че си на правилния път. Лабиринт, който обаче не те напряга, а успокоява.

Въпреки че е ноември, туристите са много. Толкова, че човек започва да се чуди, къде са хората, които живеят там. Започва инстинктивно да ги търси, оглежда се, усмихва се на всеки човек без фотоапарат. В това да си турист няма нищо лошо и е въпрос на лично усещане, но градът оживява, когато се усети неговият собствен ритъм.

Венеция живее според туристите си. Прилича на красив декор, изработен за да може хората да му се радват. В първите моменти е стряскащо, дори супермаркетите, от които си пазаруват местните, са малко. Венеция е толкова красиво респектираща, че те кара да запазиш дистанция. Стоиш, гледаш отстрани, любуваш се, но си само зрител

Затова може би зад съвета в повечето гидове за Венеция - "разхождайте се без посока" се крие ключът към опознаването на града. Много хубав начин да усетите Венеция е да се возите на лодка. Гондолите са скъпи - 50 евро на човек на час, като за 20 минути допълнително плащате почти още толкова. Затова градският транспорт на града  - "вапорети" ви предлага разходка срещу 7 евро. Билетът важи един час за всички линии, за който трудно ще намерите такава, която да обиколи всички канали. Но и контролът не е особено засилен. Лодките нямат начална и крайна спирка, те постоянно се движат и много рядко ще ви се наложи да чакате. Водата има много красив - тюркоазено син цвят. Винаги изглежда развълнувана, сякаш има собствен живот и й се налага да се подчинява на града. На повечето места каналите са чисти.

Трябва да се пуснете наистина в лабиринта и да съзерцавате. Във Венеция дори прането, простряно между две близки сгради, не изглежда случайно. Добро бягство от туристическия поток е да прекосите Канале гранде (опасва целият град, дълъг около 4 км и е с различна широчина в различните си участъци. Дълбок е средно 5 м и преди е използван за разтоварване на големите товарни кораби,  доставяли стоки направо пред домовете на търговците) при Моста на Академията (гледката е впечатляваща). Оттам ще се озовете след кратка разходка по малки улички около библиотеката на университета Ca Foscari.

Това рязко променя пейзажа - само млади хора, с които градът започва да се разкрива с не-туристическото си лице. Освен това се стига и до друг голям канал на града, по продължението на който има алея - Fondamente Zattere. Тя е известна с това, че много често е огрята от слънце, а до водата има пейки. Може би и това е идеалното място да опитате от типичния коктейл - шприц.

Той се появява по времето, когато Венеция е била част от Австрийската империя. Легендата разказва, че  австрийските войници не можели да пият само бяло вино по цял ден, както правели италианците. Затова започнали да го разреждат с газирана вода. После се стигнало до прибавянето  и на портокалов ликьор за вкус, и така се появил и шприц-ът. Има оранжев цвят, струва към 2 евро и е много освежаващ и приятен.

Венеция е много скъп град. Цените са с едно евро, ако решите да изпиете едно капучино на маса. Затова в повечето заведения ще видите прави хора, които си говорят и пият капучино или шприц (рецепта в карето).

Районът около Fondamente Zattere е много живописен. Интересна и различна разходка е, ако оттам се опитате да стигнете до най-стария мост във Венеция - Риалто и така опишете кръг около града.

Всеки ъгъл във Венеция ще ви посрещне с магазинчета, в които има бижута и предмети от стъкло от Мурано. Това е остров на 1.5 км от града (до който може и да се стигне с градски транспорт).

 Островът е малък, също с канали и цветни къщи. Още от VII век е търговско средище, а някъде през IX век там започва производството на продукти от Венецианско стъкло. През XIV век майсторите от Мурано били едни от най-почитаните жители в богатата и силна тогава Венецианска Република. Те се утвърждават като "монополисти" в производството на стъкло, защото върху тях е тегнела една забрана - да напускат Републиката.

Продуктите от стъкло все още се произвеждат ръчно - на острова има малки фабрики и няколко индивидуални студиа за изработване на бижута от Венецианско стъкло. Венецианското туристическо дружество (обърнете се към рецепцията на хотела ви) предлага безплатен превоз и посещение на една от фабриките на острова. На живо ще може да видите как се изработва чаша или някаква фигура, след това ще бъдете разведени из галерията с купища неща от стъкло - от ваза до папагали. Преди да започнете да разглеждате, домакините правят уговорката, че ако си харесата нещо над 1000 евро, доставката ще е безплатна.

В малките магазинчета на Мурано ще намерите по -автентични и една идея по-евтини малки бужита. Оказа се, че фалшификати също има - правят се в Китай.

Венеция, ноемврийска вечер 2012 г. Градът е призрачен, сградите изглеждат опушени, има много светлини. Почти няма шумове, на кръгъл час бият камбани. На площад Сан Марко вече няма дори локви, дори прочутите гълъби са се разотишли.