Да направиш многолистна роза от червено цвекло за пет минути или да превърнеш китайското зеле в хризантема, а чесънът - в далия. Това са само част от задачите в едно състезание по... карвинг (от английски carve - дълбая с длето). Този особен вид художествена резба върху сурови плодове и зеленчуци се превръща в неразделна част от кулинарията.

Пионер на не много популярното до скоро у нас изкуство, зародило се в Тайланд, е Веселина Славчева. В последните три години тя се посвещава на това да обучава свои последователи - готвачи в изискани хотели и ресторанти и ученици от специализираните гимназии.

Самата тя среща изкуството "гравиране" на плодове и зеленчуци на екскурзия в Турция през 2006 г. и се запалва. Връща се в България с намерението да намери повече информация и на всяка цена да се научи. В търсене на знания за новата си страст обикаля навсякъде - от китайските ресторанти до луксозните хотели, но единственото, до което стига е, че родината на карвинга е Тайланд.

И така през 2007 г. Веселина се озовава в Банкок, където първоначално изкарва курс за правене на фигури от сапун. По-късно се учи и в кулинарна школа. И бързо усвоява философията "да нахраним първо очите, а след това и тялото".

Веселина обича да разказва легендата за карвинга, според която той се зародил преди около 700 години в кралския двор на крал Фра Руанг. По онова време всяка година дворецът чествал Празника на плуващите фенери, когато девойките изработвали фенери от бананови листа във формата на лотос, украсявали ги с цветя и ги пускали в течаща вода с пожелание за здраве, късмет и премахване на злото. Веднъж обаче една от дамите накичила своя фенер с фигури – птици и цветя, направени от плодове и зеленчуци.

На следващия фестивал и останалите дами от двореца решили да ползват за украса на фенера си фигури от плодове и зеленчуци. И така, казват, се зародила традицията - първоначално само на този празник, а впоследствие и в ежедневието на двореца. И така до началото на 19 век, когато "ваянето" на органична материя става достъпно в цяла Азия, постепенно се разпространява в Европа и днес е неизменна част от световната кулинария.

Всеки може да се научи, убедена е Веселина, а за колко време ще стане това - зависи от желанието, търпението и фантазията му. Не е задължително да си кулинар или "човек на изкуството", казва, но признава, че заниманията с приложни изкуства помагат.

Самата тя винаги се е занимавала с такива, макар висшето ѝ образование да е от Химикотехнологичния и металургичен университет. На химията се посвещава, след като учителката ѝ в руската гимназия в Бургас ѝ казва, че от нея никога няма да стане химик. "Макар наистина да не бях добра по химия, реших, че трябва да опитам и заради учителката си, която наистина беше невероятен човек, да докажа, че мога да бъда добра и по химия", спомня си Веселина.

 

Скоро след химията обаче тя е "пленена" от красивите шарки на калоферската дантела (всъщност брюкселска). Изучава всичко за традицията и тъкането - от това, че датира от 14-ти век, до това, че след опожаряването на Калофер три избрани жени заминават за Брюксел да се учат, за да могат да възродят занаята. "Не е лесно, изисква се много търпение, защото се плете много, много бавно. Всяка нишка се омотава на отделна совалка и след това все едно много карфици, забодени на милиметри една от друга, около които се тъче, за да изглежда така, че все едно не е пипано от човешка ръка", споделя опита си Веселина.

След това се увлича по рисуваната коприна, започва да прави и бижута от глина, за които отделя време и сега. Има майсторски свидетелства за занаятите художествено плетиво и бродиране. Като истински представител на зодия "Дева", Веселина с изключителен перфекционизъм изпипва всеки детайл на това, с което се захване - тъкане, композиране, ваяне, резба.

За карвинга, казва, че има основни детайли, фигури и флорални мотиви, които трябва да се научат, а след това съчетанието им е плод на човешката фантазия. Веселина е автор и на първото ръководство с основните принципи на карвинга. Най-важният, от които е, как да се държи ножът, наричан тай-нож (от тайландски нож) - като химикал, движещ се от вътре навън, "от нас за вас", за да може да има свобода в движенията, за да не се пука плодът.

Има задължителни първи стъпки, които трябва да се усвоят, защото ако човек заучи погрешни движения, след това е много трудно да се отучи, казва Веселина, докато пъргаво "вае" лесната роза от кората на пъпеш. Върху нея демонстрира и работата с длето, което се използва предимно за фигурите от сапун или лед. Длетата са за бърза и по-груба работа, когато нямаме никакво време, внася яснота в процеса тя.

И сръчно започва да изрязва с върха на тай-ножа "венчелистчетата" на розата. Казва, че и в домашни условия може да го направи човек, ако си набави скалпел или резец с "не лошо качество". Хубавото при розата е, че може да се импровизира и не е задължително да се спазват точни координати като при геометричните фигури, окуражава Веселина.

Докато "резбова" кората на един пъпеш, която се оказва по-мека от необходимото, тя отбелязва и значението на качеството на продуктите, защото в карвинга няма лепене. В зимния сезон обикновено са "изкуствени", пък изкуственото не е трайно и съответно не стават нито за ядене, нито за правене, обобщава Веселина. Декорациите могат да се съхранят и за седмица, ако обаче продуктите са висококачествени и често се "освежават" с вода.

Веселина популяризира изкуството и сред децата. Като първите стъпки в детските ѝ ателиета, са игра с храната - с продуктите се "рисуват" картинки в чинията. Така спанакът се превръща в корона на раззеленило се дърво, а соевите кълнове се "сресват" над "маслиновите" детски очички в блюдото-лице. 

Поднасяме храната във формата на някакво изображение и децата ядат част от картинката - короната или стеблото на дървото, тревата наоколо, без да назовават продуктите, с които са "рисували".

Ефектът наистина е много голям, а и визията може да накара всяко едно злоядо дете да яде, казва Веселина. Защото обикновено децата се мръщят на зелените зеленчуци и макар и полезни, не са най-апетитните за тях. А и така се създават трайни навици у малките за естетичния вид на храната, напомня тя, докато констатира, че тя май вече е забравила да реже продуктите вкъщи по традиционния начин.

Наред с подготовката на второто ръководство по карвинг и на Четвъртия национален конкурс по карвинг, който ще е през април 2013 г. в Пловдив, Веселина се е амбицирала да наложи карвинга като профеия и в България. Той е признат в Европа.

Карвингът вече е учебна дисциплина в професионалните гимназии, надявам се скоро да влезе и в класификатора на професиите, казва Веселина. Предложенията за професиите "карвинг-декоратор" и "инструктор по карвинг" са в Националната агенция за професионално образование и се чака произнасяне на институциите.

След като прави всички възможно да популяризира кулинарното изкуство и с участията си по състезания в чужбина, и с изложбите, и с демонстрациите си в училищата, сега Веселина обмисля да открие своя школа за подготовка на преподаватели, които също като нея да разпространяват изкуството. За трите години, в които тя професионално се занимава с карвинг е спечелила бронзов медал на международен кулинарен фестивал в Истанбул през 2009 г., както и първо място за най-атрактивно произведение, свързано с празника на черешата в Кюстендил. Тази година с две от ученичките си участват също в кулинарно състезание в Турция и печелят два сребърни медала.