Посланиците на 17 страни от Европейския съюз изпратиха гневно писмо до испанския премиер Хосе Луис Сапатеро с настояване да се прекрати практиката на отнемане на имоти от техни граждани за инфраструктурни проекти. Протестът на дипломатите от Австрия, Белгия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Полша, Словакия, Швеция е първи по рода си и се отнася до закон, принуждаващ собствениците на имоти в туристическия регион на Валенсия да продават "излишната" си земя, под което се разбира дворове и градини, по цени до десет пъти по-ниски от пазарните, и да плащат данъци от порядъка на 280 000 евро за инфраструктурни проекти.

От месеци британските и скандинавските медии съобщават за случаи на силово експроприиране, докато местните власти предпочитат да оставят закона в сила. Противници на практиката обвиняват испанските предприемачи и администрацията в корумпираност и престъпна небрежност. Поговорката "Моят дом е моята крепост" очевидно не се отнася до източното крайбрежие на Испания, коментира неотдавна базираният в Париж в. "Интернешънъл хералд трибюн". Повече от 30% от имотите, притежавани от чужденци, са включени в проектите на градските власти. Тази практика е регламентирана със закона за градското планиране от 1994 г. Документът, който се отнася за района на Валенсия и включва крайбрежната ивица на Коста Бланка и провинциите Валенсия, Аликанте и Каталуня. Той позволява одържавяването на земи за "урбанизиране" на селски райони чрез строителството на пътища, електропроводи, водопроводи и канализация. Земята се изкупува с минимално предизвестие и по цени, определени от предприемачите, като компенсации не се изплащат. В някои случаи пострадали твърдят, че земята им е изземана, а имотите - събаряни само защото не са имали възможност или просто не са пожелали да платят на бизнесмените. В най-добрия случай това се случва с предизвестие от 2 седмици, а новото строителство започва почти веднага, тъй като предприемачите получават незабавно одобрение от местните власти по две причини - защото разходите не са за сметка на общината и защото модернизираната зона става част от съответния град, а върху нея се налагат по-големи данъци. Самите строители пък печелят от свършената работа и от покачването на цената на иззетата собственост.

"Хората нямаше да са толкова гневни, ако поне им плащаха земята по пазарни цени. А те просто я конфискуват", казва Ръсел Томпсън, британският консул в Аликанте. По думите му първоначалната идея на закона отдавна е забравена. А тя е била да се пресекат опитите на спекуланти, притежаващи неизползван терен, да рекетират предприемачи, желаещи да я купят за строителството на летища, къщи, училища и болници. С годините обаче нормативният акт се превръща в оръжие в ръцете на бизнесмените и скоро в чуждите посолства в Испания започват да валят оплаквания. Над хиляда такива дават повод на комисия към Европейския парламент да открие разследване по закона и да постанови, че той трябва да бъде отменен. Властите във Валенсия обаче не предприемат нищо, а от столицата обясняват, че премиерът е безсилен заради федералната структура на страната. Испанските власти обещават промени и по-ефективна защита на собствениците, но брокери на недвижими имоти вече отчитат спад на чуждия интерес към земи в Испания.