Никола казва, че "Комитите" са защитавали територията си, но според Блерим тя поначало не е била тяхна, за да я защитават. Никола твърди, че "Комитите" са били много по-малко на брой. Блерим казва, че те са се скрили зад гърбовете на полицаите.

Никола и Блерим наближават двадесетте. Принадлежат към две враждебно настроени една към друга футболни агитки, чието съперничество няма особена връзка с футбола.

Миналата година групите се сбиха в македонската столица Скопие, далеч от какъвто и да било стадион или спортно съоръжение.

Влязоха в бой в средновековната крепост, кацнала над центъра на града, въоръжени с камъни и ножове, за да защитават вярата и нацията си – подходящи каузи за мястото, макар и то да е построено с по-големи битки на ум.

Никола, също 17-годишен, принадлежи към "Комитите", група от закоравели футболни запалянковци, или "ултраси" от македонската общност, съставяща мнозинството в Скопие.

Футболните фенове са известни със свадите и перченето си по трибуните, но балканските ултраси напъват мускули и за политическо надмощие.

По време на войните през 90-те трибуните на най-добрите клубове предоставят попълнения за паравоенни групировки от бивша Югославия. Най-известни сред тях са "Тигрите" – групировка, сформирана почти изцяло от футболни хулигани. Те поддържат белградския отбор "Цървена звезда" и са под командването на престъпника Желко Ражнатович, известен като Аркан.

Оттогава насам старите предводители на групировките измират или биват изпратени на съд за военни престъпления, но новото поколение ултраси в региона все още се радва на популярност, а и на влияние, простиращо се далеч отвъд трибуните и достигащо обществената и политическата сфера.

Сръбските запалянковци редовно се бунтуват срещу гей прайд парадите, а неотдавна влязоха в новините и заради расистки обиди по адрес на играчите от английския отбор за младежи до 21 години.

Хулиганските изблици често следват политически схватки в Македония, която преди малко повече от десет години се оказва на ръба на гражданска война.

Сега страната се управлява от раздробена на фракции коалиция от националистически партии, които разчитат на взаимна подкрепа, но същевременно враждуват по всякакъв друг начин. Етническата принадлежност определя македонската политика толкова силно, колкото и разделя ултрасите в страната.

Споровете в парламента дават тон за конфронтации по стадионите и по улиците. Сблъсъкът между "Комитите" и "Контрабандистите" в крепостта например е предизвикан от конфликт между коалиционните партии.

Дали ултрасите са удобен инструмент за враждуващите македонски политици? Или те просто са начин мъжката агресия и етническата ненавист да се канализират?

Няколко експерти обясняват пред Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN), че политиците и футболните фенове са обвързани в симбиозна връзка, където покровителството се търгува за политическа подкрепа.

Големите политически партии наистина имат исторически връзки с футболните клубове и техните привърженици. Но те отричат каквато и да било свързаност с най-агресивните ултраси – BIRN не откри доказателства, че тя наистина съществува.

Интервюта с фенове и от двете етнически групи обаче показват, че те възприемат себе си като редовите войници, отстояващи властващите в политиката националистични каузи.

Макар и някои запалянковци да твърдят, че се страхуват от съда, тяхното насилие често остава ненаказано или поне не сериозно. И докато западноевропейските хулигани са заклеймявани, македонските ултраси като цяло очакват действията им да ги издигат в обществото.

Към него има предявени няколко обвинения в насилие, включително за участие в нападение срещу полицай, но той твърди, че никога не е прекарал повече от 10 дни в ареста.

Македония излиза до голяма степен невредима от Балканските войни през 90-те. През 2000 г. обаче тя изглежда на ръба да се превърне в поредната жертва на кървавото разпадане на Югославия.

Етническото албанско малцинство, съставящо една четвърт от населението, отдавна се оплаква от дискриминация. Окуражени от поражението на сръбските сили в съседно Косово, партизани от албански етнически произход влизат в схватки с армията, където преобладава етническото македонско мнозинство. Насилието ескалира, градове се разделят и хиляди хора са принудени да напуснат домовете си.

Охридското споразумение, постигнато с помощта на международната общност, спира насилието през 2001 г. и предоставя по-големи автономия и власт на етническите албанци. Партизаните влизат в правителството като коалиционни партньори.

Под повърхността обаче напрежението продължава да кипи. Голяма част от страната на практика е разделена между двете общности. Много македонци смятат, че етническите албанци взимат повече от полагащия им се според мирното споразумение дял. Етническите албанци на свой ред обвиняват македонците, че постоянно нарушават Охридското споразумение.

В случаите, когато предизвикателната реторика довежда до улични боеве, ултрасите винаги се оказват на предна линия.

Македонските футболни запалянковци редовно обвиняват враговете си, че действат ръка за ръка с политиците. Феновете от албански етнос обвиняват македонците в същото. И двете страни отричат ​​обвиненията.

Според Лазар Нанев, високопоставен съдия, водил много дела срещу хулигани, двупосочната връзка между политиците и агресивните ултраси е трудно доказуема. Въпреки това много от най-изявените футболни фенове търсят политическо покровителство.

Според Иван Анастасовски, учен и бивш член на управителния съвет на Македонската футболна федерация, партиите и от двете страни смятат, че имат интерес от добри отношения със запалянковците.

В замяна за подкрепата, която осигуряват, лидерите на агитките получават съблазнителни работни места в обществения сектор, където близките връзки с управляващите партии подпомагат кариерното развитие.

Национализмът на ултрасите може и да не е открито подкрепян от политиците, но не личи и да пречи на техните кариери. Много от групировките най-безсрамно почитат хора, които са се сражавали в конфликтите в региона преди повече от десет години.

Трибуните, откъдето "Комитите" наблюдават играта на отбора си "Вардар Скопие", често са окичени със знамена в подкрепа на Йохан Тарчуловски, някогашен лидер на ултрасите, който в момента излежава присъда за военни престъпления. Осъден е от трибунала в Хага за убийството на седем етнически албанци през 2001 г.

Поддръжниците на "Балистите" пък се прекланят на геройствата на етническите албански бунтовници. През май тази година делегация посети съседно Косово, за да се поклони пред светилището в памет на Адем Яшари – партизански лидер, убит през 1998 г. Според мнозина сърби той е терорист.

Най-изявяващите си фенове излизат на улицата всеки път, когато политическото напрежение нарасне. След зловеща поредица убийства през пролетта, за които се смята, че са подбудени от етническа омраза, членове на "Комитите" организират протести срещу ислямския радикализъм. "Балистите" пък се присъединяват към контрапротести в населените от етнически албанци квартали.

Миналогодишният сблъсък в крепостта избухва, след като най-голямата македонска партия в коалицията ВМРО - ДПМНЕ поръчва построяването на подобна на църква конструкция на мястото, където са били открити останки от по-ранна църква.

Строителният обект е на територията на Скопското кале – квартал от града, смятан от етническите албанци за техен исторически дом в столицата. Лидерите на етническата албанска партия в коалицията ДСИ разкритикуват плановете за постройка с християнски вид върху тяхната част на градската територия, а млади мъже от общността се опитват да попречат на строителните работи.

Македонците организират протестно шествие, предвождано от събралите се чрез интернет форуми и "Фейсбук" членове на "Комитите" и се отправят към крепостта. Там ги посреща тълпа от етнически албанци, сред които са и "Контрабандистите".

В последвалия сблъсък Блерим и Никола се изживяват като наследници на хората, воювали преди повече от десетилетие мъже.

 

Братът на Никола по същото време е служил в македонската армия. "[Албанците] твърдяха, че се борят за човешки права, но се бореха за Велика Албания", казва той.

След уталожването на страстите от сбиването в крепостта полицията задържа заподозрените. Арестувани са 54 запалянковци – 27 "комити" и също толкова "контрабандисти".

Дузина футболни фенове са ранени, също и четирима полицаи. Никой обаче не се озовава в затвора.

Арестуваните фенове не са задължени да присъстват на съдебните дела срещу тях. Решенията са бързи, а санкциите – еднакви за всички: по три месеца условна присъда при условие за добро поведение. На практика това означава, че стига през следващите две години да не създават неприятности, запалянковците остават на свобода.

Законът, изглежда, намира и двете групи за еднакво виновни, като всеки член на групата носи равен дял от вината. Съдебните решения вероятно отразяват факта, че е трудно да се установи лична вина за избухналото групово насилие.

Но лесните и ясни присъди също и озадачават. Те предизвикват съмнения, че съдът се е съобразил твърде много с политическата чувствителност на делото.

Член на "Комитите", който отказва да бъде назован, повтаря долитащото и от двете страни обвинение в пристрастие на съда в полза на техните противници.

Въпреки това, твърди той, решението за едновременното наказание и на двете страни е било от полза за "Комитите" – така те са успели да се възползват от снизходителността, проявявана според него към "Контрабандистите".

Наказателният съд в Скопие отрича обвиненията, според които по-леките наказания са наложени заради политическата чувствителност на делата. "Ние не взимаме политически решения", заяви говорител на съда пред BIRN. Съдим единствено според закона."

Наблюдатели твърдят, че футболните клубове, които македонците и етническите албанци подкрепят, имат дълги исторически връзки с политическите партии.

Отчасти това отразява силната политизираност на общество в Македония, където политическата принадлежност влияе върху много аспекти от професионалния и културния живот.

Членове на "Комитите" например сформират гръбнака на младежката организация на ВМРО - ДПМНЕ през 90-те.

В днешно време обаче ултрасите твърдят, че не получават никакви услуги или финансова подкрепа от страна на политиците. Според писмения правилник на "Комитите", който се разпространява под формата на книжка, организацията е отворена за членове от целия политически спектър – от анархисти до ултранационалисти и всички помежду им. Книжката настоява политическите пристрастия да бъдат "оставени пред вратата". В редиците не бива да съществува разделение.

Подобно на повечето членове на групата, той отказва името му да бъде назовано поради строгата забрана на "Комитите" да разговарят с журналисти.

Лидерите на етническите албански групи също се пазят от това да бъдат назовани по име, но за сметка на това говорят откровено за предимствата на своето положение.

Лидер на "Балистите" от град Тетово смята, че многото му сблъсъци със закона не биха попречили на бъдещето му. Въпреки това според него повечето загазили запалянковци трябва да действат внимателно.

Друг лидер на "Балистите", който се съгласи да говори при условие на анонимност, твърди, че след като е бил съден за нападение, наказанието му е било само малка глоба.

Той твърди, че негови приятели също са се отървали леко за упражнено насилие, често дори без да си правят труда да присъстват на собствените си дела. В повечето случаи те получават условни присъди или глоби, допълни той.

Докато връзките между ултрасите и политическите партии са в най-добрия случай неформални, тези между партиите и футболните клубове са по-ясни.

Отчасти исторически, тези връзки може да са свързани и с финансова необходимост. За разлика от клубовете на Запад на практика няма македонски отбор, които да се смята за успешен и печеливш бизнес. Приходите не могат да покрият текущите разходи на футболните клубове. Билетите са евтини, а търсенето на права за излъчване на мачовете по телевизията не е голямо.

Затова оцеляването на клубовете зависи от спонсори. Освен че привличат обичайния интерес на заможни бизнесмени, много от тях получават средства и от местната власт.

BIRN не намери доказателства, че държавни средства стигат до ултрасите.

Но Иван Величковски, лидер на опозиционната Либерална партия, казва, че в някои случаи индиректна връзка може и да съществува.

Известно е, че клубовете субсидират своите запалянковци, като им предлагат евтини билети или отстъпки за пътувания за мачове, в които отборът им е гост. Според Величковски това създава непряка връзка между футболните фенове и съответната политическа партия, която контролира местната власт.

На север от Македония, в Сърбия, връзките между футболните хулигани и политическите партии са отслабнали след своя пик през 90-те.

За разлика от Скопие Белград не е етнически разделен. При липсата на националистични конфликти, които да ги разсейват след разпадането на Югославия, най-силните сръбски ултраси се съсредоточават върху организираната престъпност и използват хулиганството като прикритие.

Според Саша Тодорович, главният полицейски служител, отговорен за свързаните със спорта случаи на насилие в Белград, престъпните групи имитират йерархията на полицейските сили. "Има различни рангове – от командири до стражари, и всеки има своя роля", казва той.

Централните части на Белград са покрити с графити, изискващи "Свобода за феновете" – многобройните ултраси, които в момента лежат в затвора по обвинения в рекет, палежи, трафик на наркотици и убийства.

Както и в Македония, мнозина смятат, че съдът третира агресивните фенове по-снизходително. Станич разказва за дело, в което поддръжник на клуба "Партизан" е осъден за това, че е ударил противников фен в слабините с бейзболна бухалка.

И докато ултраси по целия свят черпят вдъхновение от пословичните британски хулигани от 80-те, много служители на реда се ориентират към съвременна Великобритания като към модел за справяне с агресивни запалянковци.

Глазгоу е дом на футболните клубове "Рейнджърс" и "Селтик", които се радват на подкрепата съответно на протестантската и католическата общност в града. Изявените фенове на двата клуба често превръщат спортното си съперничество в сектантска вражда.

Местната полиция разполага с поредица закони, насочени специално срещу хулиганството. Според нейните служители с течение на времето наказанията помагат насилието да бъде предотвратено.

Запитан каква би била реакцията срещу масови сблъсъци като тези в Скопското кале, говорителят заяви, че полицията би се опитала да достигне решение заедно с партньори от двете общности, би се допитала до всички – от свещеници, политици и общински членове, до самите клубове.

На трибуните обаче някои твърдят, че британската полиция е стигнала прекалено далеч.

Дъги Бримсън, който пише за хулиганството, признава, че британските власти до голяма степен са се справили с най-тежкото насилие. Но той предупреждава, че драконовият им подход в крайна сметка представлява заплаха за всеобщите гражданските свободи.

Бримсън твърди, че в резултат на строгите мерки хулиганското насилие е заменено от шумно перчене. Въпреки това той смята, че мъжете ще продължат да бъдат изкушавани от чувството за принадлежност към "второ семейство", което им дава хулиганството.