- През юли бяхме почти към края на снимките и започнахме да разговаряме за нещата, които трябва да оставим извън филма. Има материал в края на "Завръщането на краля" (последната част от трилогията "Властелинът на пръстените") в приложенията, която се развива около времето на "Хобит". 

Размишлявахме, че това е последният ни шанс, тъй като е малко вероятно някога отново да се върнем в Средната земя като кинодейци. Така че разговаряхме със студиото и следващата година ще направим още 10 или 12 седмици снимки, тъй като сега адаптираме повече от материала на Толкин.

- Докато пишехме сценария, бях притеснен, че ще се повторя, и имах опасения, че ще се състезавам със самия себе си. Смятах, че би било интересно да има нов режисьор, който да внесе свеж поглед при разказването на историята. След като Гилермо напусна, а аз бях работил по сценария и продукцията повече от година, на този етап бях емоционално много свързан с него. Просто сметнах, че това е възможност, на която няма да откажа. 

- Знам колко силно Анди искаше да режисира. Един от проблемите с асистент-режисьорите е, че обикновено те ти дават консервативен поглед на зададеното от режисьора. Те играят на сигурно. Знаех, че няма да получа това от Анди, тъй като той има изключителна енергия. Той се впуска в нещо и не се отказва. Знаех, че ако Анди е режисьор на това ниво, ще получавам интересен материал, който ще има живот и енергия, вплетени в него. 

- Преди четири години заснех шест- или седемминутно филмче с Кинг Конг за една от атракциите на студията "Юнивърсъл" в Калифорния. Причината да използваме високата скорост на кадрите бе, че не искахме хората да си мислят, че това не е филм. Искаш усещане за реалност, което получаваш при висока скорост на кадъра, при гледането на истинския свят. Тогава реших, че би било готино да направя игрален филм с този процес. 

- През последната година и половина имаше спекулации, предимно негативни, по този повод и съм изключително облекчен, че стигнахме до този етап. Очаквах момента, в който хората ще могат действително да го видят със собствените си очи. Киноманите и сериозните филмови критици, които смятат 24-те кадъра в секунда за свещени, са негативно настроени и мразят този формат откровено. Всеки, с когото съм разговарял на възраст под 20 години, смята, че е фантастично. Не съм чувал нито едно негативно нещо от младите хора. Това са деца, които гледат филми на iPod-ите си. Това са и хората, които искам да върна обратно в киносалона. 

- Като хора някак ни е присъщо да имаме реакция към промяната, което отчасти е предизвикано от страха. Сега обаче има толкова много начини да се гледа на киното и това е избор, който кинодейците имат. Според мен като такъв трябва да вземеш технологията, която е налична през 2012, не технологията, с която живеем от 1927 г., и да покажеш как можем да увеличим преживяването в киното. Как можем да го направим по-въздействащо, по-зрелищно?

- Бих го направил, ако смятам да се пенсионирам на някакъв етап и искам да имам приятен и спокоен живот, което, надявам се, ще се случи някой ден. Но в обозримо бъдеще фактът, че съм собственик на съоръжението за собствените си специални ефекти, е фантастично предимство за мен. 

- Когато попитахме студиото дали можем да снимаме "Хобит" с 48 кадъра в секунда, обещахме, че бюджетът ще остане същият. Всъщност обаче това има отражение върху разходите, тъй като се налага през рендер* да минават двойно повече кадри, а и рендването отнема повече време. Фактът, че притежаваме Weta и можем да поемем това в наши ръце, бе отчасти и причината да имаме възможността да го направим с 48 кадъра в секунда.