Споменете “измръзнали моряци” пред служител на дирекцията по преводите в Еврокомисията или пред преводач от която и да било друга институция на Европейския съюз и наблюдавайте реакцията - ще бъде като при настъпване по мазол. Причината е, че по този начин ще припомните за един от най-одумваните професионални гафове в обединена Европа и в същото време ще засегнете проблем, с който стратезите на интеграцията все още не могат да се преборят. Става дума бъркотията от превръщането на евроинституциите в истински езиков Вавилон - през 1957 г. в шестте страни учредителки са се говорили 4 езика, но половин век по-късно с приемането на България и Румъния под синия флаг със звездичките ще се говорят 23 езика.

Пред този проблем след по-малко от четири месеца ще бъде изправена и България, защото след подписването на договора си за присъединяване към ЕС тази пролет веднага ще трябва да изпрати наблюдатели във всички негови институции и чрез тях да започне да взема отношение по текущите въпроси. Засега има поне една утеха - при разширяването на съюза миналата година се оказа, че в света има само седем (!) души, квалифицирани да превеждат евродебатите на... малтийски.

“Измръзналите моряци” са всъщност замразена сперма за разплод в животновъдството, за чийто внос от трети страни е ставало дума в Европарламента през 90-те години. Грешката се дължи на подвеждащо произношение на английски, който не е бил майчин език за оратора и където словосъчетанието frozen semen е било разпознато от преводачите като frozen seamen. Ораторът бил принуден да говори на английски, защото нямало достатъчно конферентни преводачи от родния му език, но въпреки това трябвало да се спази изискването думите му да се превеждат едновременно на всички (тогава 11) официални езика на общността. Така грешката с моряците била мултиплицирана около 100 пъти, колкото са били възможните езикови комбинации в момента.

Инцидентът илюстрира

колко е лесно да се загуби гласът на една малка страна

в ЕС. През 2007 г. като една от най-изостаналите страни в клуба с 27 членове за България често ще е съдбоносно, когато пита или вземе думата, да бъде добре разбрана.

Оказва се обаче, че рискът за нов гаф като “моряшкия” по повод българското участие в евроинституциите е доста голям и ще остане такъв най-малко още пет години - тъкмо ключовите за изграждането на имиджа ни в ЕС. Според дипломати заплахата "да се изгубим в превода" ще се усети скоро, защото по всичко личи, че страната ще заеме наблюдателските си позиции в ЕС с непопълнена квота за конферентни преводачи. До края на 2004 г. така и не се събраха 80 професионалисти, които могат да се справят с изпитите за започване на работа в евроинституциите. Потвърждение за издържан изпит имат само 20 българи, част от които живеят от дълги години в белгийската столица.

Недостигът на преводачи има два аспекта: технически и политически. Технически погледнато, причини за безпокойство няма - винаги, когато пожелаят, българските представители на евросрещите и заседанията ще могат да се изказват. В случай че изберат да говорят на родния си език, в най-лошия случай ще им бъде осигурен превод на някой световен език, през който ще се превежда на всички останали (т.нар. релеен превод). Това крие неудобства и рискове - тази есен изказване на чешки евродепутат се превеждаше на литовски по следната верига: чешки-немски-английски-литовски.

Непопълнената преводаческа квота крие

политически клопки

Разчитането на релеен превод в Европарламента обаче може да изиграе лоша шега. “Предвид претрупания дневен ред и скоростта, с която евродепутатите се движат по него, не бих се изненадал релейният превод да предизвика сериозни недоразумения и в крайна сметка много депутати да гласуват противно на намеренията си”, каза наскоро пред АП чиновник от ЕС. Европарламентът е мястото, където говоренето на родния език е на почит и ориентирането без симултантен превод е практически невъзможно.

Заради задължението всеки евродокумент и всяко изказване в 732-членния Европарламент в Страсбург да се превеждат на 20-те езика, бюджетът на дирекцията по преводите тази година е скочил с една трета до над 1 млрд. евро. Щатът бе увеличен с 42% до 1840 души, при положение че има нужда от поне 910 (т.е. увеличение от 65%). Тук не влизат свободно практикуващите, които вършат половината от устните преводи и 20% от превеждането на текстове. В момента е забавен преводът на около 60 хиляди страници закони и нормативи, а догодина се очаква броят им да достигне 300 хиляди. Еврокомисията се опитва да въведе ред, като увеличава натоварването на преводачите с 40% и съкращава драстично дължината на текстовете.

Независимо от организационните, а и финансови главоболия на многоезичността, тя остава една от малкото политики, където Европа подхожда с действително еднакъв респект и към “гигантите”, и към “джуджетата”. Европейската езикова политика е дори единствената, по която държавите членки открай време споделят единодушно, че националната идентичност трябва да се пази. Чувствителността на тема езици се изостря и произведе след близо 20 години еврочленство заявките на Испания и Ирландия малцинствени езици като баски, галисийски, каталунски (валенсиански) и келтски да получат статут на официални на ЕС. Двуезичната Малта със своите 400 хиляди души население отначало се беше примирила с английския като водещ език за европейската си комуникация, но после побърза да издигне същото искане за островния си език.

Дори ООН не може да се сравнява с ЕС: световната организация със 191 държави членки работи само с 6 официални езика, докато в ЕС на 25-те броят на официалните езици е 20, а на езиковите комбинации - 380!

Все пак има варианти

да се разберем на езиково ниво с Европа

Самата тя се опитва през последните години да забави темповете на "вавилонизирането" си чрез инициативи като тази на датското председателство през 2002 г. за въвеждане на такса за конферентните преводи извън заседанията на съвета, която държавите членки да плащат. Комисията "Проди" пък нареди на евробюрократите да намалят обема на документите, които изготвят, до средно 20 страници за разлика от сегашните 80. Вътрешните документи все по-често се пишат само на трите оперативни езика на комисията.

Още тази година България вероятно на първо време ще заложи на задължително изискване към представителите си в ЕС да владеят отлично един или два западни езика. От по-широка гласност се нуждаят съществуващите програми за обучение на преводачи според изискванията на ЕС, може и да се увеличи броят на специалисти с широк опит и преговорни умения, но пък без да владеят професионално чужд език или тънкостите на евро-жаргона. Тъкмо на тези хора, а не на блестящите филолози през следващите години ще разчита България, за да защити стратегическите си интереси на европейската сцена.

Донякъде успокоително е, че

липса има и в други страни

"Трябва да вземете под внимание факта, че в посткомунистическите държави като Латвия, преводачеството не беше професия", каза пред Би Би Си наскоро Иева Зауберг, една от новоприетите в отбора на преводачите на ЕК. "Преводач" започна да става професия едва след 1991 г., защото дотогава държавата беше затворен свят и нямаше нужда от общуване с чужденци. Сега всичко трябва да се построи от нулата." За споменатата вече Малта проблемът е още по-сериозен - след експресно обучение тя ще изпрати догодина в Брюксел още само 6 преводачи, докато в действителност се нуждае от поне 60. А да се открие преводач от малтийски на фински, например е като да удариш джакпота в тотото.

---

В България само два университета - Великотърновският (от две години) и Софийският (от октомври 2004 г.) - работят по програмата на дирекциите по преводите в ЕС за обучение на кадри. Въпреки възможността за обучение по държавна поръчка кандидатите са малко, а издържалите изпитите за влизане в магистърската програма се броят на пръсти, твърдят преподаватели. От кандидатствали 35 души само 9 са успели да се класират, отбелязва доц. Екатерина Драганова от СУ. Както приемните, така и финалните изпити за конферентни преводачи в края на юни и началото на юли всяка година се провеждат с участието на представители на ЕК. Няма изискване кандидатите да са филолози, но трябва да говорят добре един от трите основни езика на общността - английски, френски и немски. Освен познания по езика в приемния изпит е включена и проверка на общата култура във връзка с ЕС и комуникативните способности на кандидатите. Дългогодишният преводач от гръцки Панайотис Музуракис обяснява, че е важно да се познават националните особености и контекста на разговора - един гръцки представител никога няма да каже, че трябва да се забрани производството на тютюн и когато колега ти преведе нещо такова, почти сигурно е направил гаф. Годишната заплата се движи между 50 и 60 хиляди евро.