Явор Захариев, Gravity Co.: Ако вкараме личните проблеми в музиката си, тя ще се развали
На 12.12.12 в 12:12 ч. Gravity Co. издадоха третия си албум Lost Satellite, който отбелязва края на паузата от седем години след предходния и отваря нова страница в историята им. Дискът, който може да се свали безплатно в дигиталния си вариант и е миксиран с работилия с Depeche Mode и The Prodigy англичанин Майк Марш, беше представен и на живо снощи в Mixtape 5 в София, с което се даде и началото на поредицата от концерти в страната.
Зад новия проект стои не малко история: записите продължават две години, а финалният резултат е първият им албум след събирането с оригиналния вокалист на групата Явор Захариев, напуснал преди пет години заради възпаление на панкреаса и възстановяване от зависимостта си към наркотиците – момент от живота си, за който за разлика от повече личности в българския публичен живот, той говори открито.
Пред "Дневник" Захариев, току-що върнал се от репетиция, разказва повече около записването на албума, труда, който стои зад него, миналото и настоящето на Gravity Co.
Когато уговаряхме интервюто спомена, че доста разговори с медии са се насъбрали напоследък. Уморява ли това или в хода на разговорите сякаш по-добре си обясняваш и сам осъзнаваш какво сте създали?
- Албумът е продукт, но не като нов телефон или нов компютър, той е много по-психически и емоционален. Не можеш просто да кажеш "Купете си албума ни, той съдържа 10 песни". Трябва да обясниш какво си преживял, докато го записваш, за какво става въпрос в него. Чрез всичките тези интервюта не бих казал, че точно го рекламирам, по-скоро го "разказвам". За цялата група е важно, дали чрез медии, дали чрез изяви на живо, е да стигнем до възможно най-много хора.
А самата музика в Lost Satellite предразполага ли към това да бъде открита от повече хора? Той по-трудно или леснослушаем е в сравнение с предишните?
- Лично за себе си мисля, че това е един много модерен албум с много подбрани звуци, много конкретни аранжименти от Иво (Чалъков) и Петър (Съмналиев), които свършиха 90 процента от работата. Тяхната работа е много прецизна, дори на моменти и аз не мога да я разбера. До такава степен са напреднали, че дори понякога си мисля, че съм страничен наблюдател. Някои неща не ги разбирам на момента, но като завършат дадена песен или куплет, веднага си личи какво са искали да направят. Дори когато са се карали, отстрани изглежда много сладко и забавно, тъй като те спорят силно, но фактически работят и виждаш, че цялата тази нахъсаност дава резултат.
Завършването на албума сякаш ви отне доста време. Имаше ли конкретни песни, които завършихте трудно?
- Нямаше конкретни песни, които бяха трудни, по-скоро албумът като цяло. Но каквито и трудности да имаше при създаването на Lost Satellite, те не се усещат, тъй като в момента, в който се види крайният резултат, тези неща автоматично падат и се забравят. Доста дълго време записвахме и се радвам, че колкото и да е трудно да запишеш и издадеш албум в България, ние го правим. Каквито и жертви да трябва да се дадат за този продукт, през каквито и да трябва да се премине, никой няма да съжалява за това, никой няма да се оплаква. Получи се много качество накрая.
Ако сравните с предишните два албума...
- Не бих могъл да ги съпоставя така нещата, възможно е това да е най-трудоемкият ни албум. Радвам се, че той звучи много модерно, малко като U преди 10 години. Когато го бях записал, още не можех да си дам ясна представа какво сме направили, какво се случва. Дори след години, дори миналата седмица, като го слушах, прозвуча ми много хубаво и модерно, дори и на фона на сегашната музика. Сигурен съм, че и новият ще ми звучи така след 10 години.
А възприемахте ли го като един вид тест пред себе си дали сте още във форма? Обикновено ако една група я няма твърде дълго и издаде разочароващ албум, нещата свършват дотам...
- Не мисля, че сме разсъждавали така. Албумът тепърва ще набира скорост и ще се саморекламира. Дори и да не го искаме, хората дават най-реална и адекватна оценка, а до момента съм чул много искрени и приятни мнения. Оттук нататък ще набира нови и нови последователи. Сигурен съм, че дори и да има хора, които да са ни забравили, това ще бъде мила изненада за тях.
С издаването на Lost Satellite се навършват и 10 години и дебютния ви U, което предполагам е повод за доста размисли и съпоставки между тогава и сега. Там ли сте, където искахте да бъдете преди десетилетие?
- Мисля, че да. Когато издавахме U, много твои колеги ни задаваха въпроса "Защо пеете на английски?", който отпадна, може би защото всички разбраха, че езикът няма значение, а щом музиката достига до хората и те я възприемат, значи си вършиш добре работата. После дойдe въпросът как се виждаме след 5 или 10 години.
Мисля, че не сме далеч от това, което сме си представяли. Единственото, което искаме, е да правим музика, да свирим на живо, да издаваме албуми. И го правим, така че сме много близко до това, което сме си представяли и преди 10 години.
По звука на Lost Satellite е работил Майк Марш. Какъв албум му изпратихте и какъв албум получихте, или какво се промени след неговата намеса?
- Определено има разлики, особено в музикален аспект. Това е човек, работил с огромни имена като Underworld, Chemical Brothers, Daft Punk, Depeche Mode. Това е нещо, което винаги сме искали да направим и се радваме, че имаме тази възможност. Някои могат да си кажат, че не е нужно, но за нас е, тъй като всеки един продукт, който е излязъл от неговата работна среда, е шедьовър сам по себе си. На мен ми топли сърцето, че той е работил и по наш албум. Не се съмнявам дори и за секунда в неговия професионализъм. Не знам как да го кажа, но по някакъв начин разликата е в това, че когато един човек не е запознат с твоята музика, той я пречупва през неговия мироглед (по един безпристрастен начин). Когато чухме албума след неговата работа по него, почувствахме, че е завършен.
Ако трябва да погледнете назад, смятате ли, че този период, в който бяхте разделени, можеше да бъде спестен. Можехте ли да останете заедно или беше необходимо за двете страни да бъдат разделени за малко?
- Най-хубавото е, че дори и за секунда, никой не спря работа – нито аз, нито те. Да не говорим, че когато не бяха с мен (а с Николай Бакалов, впоследствие уволнен от самата група заради "недостатъчна мотивация" – бел.авт.), те имаха големи успехи. Издадоха сингъл, свириха в Sziget, Exit и много други фестивали, даваха интервю за МТV. Смея да твърдя, че с мен или без мен, е важно, че те не спряха да работят. В подобни случаи, много хора се отчайват и спират, докато те продължиха. А дали съм могъл да го спестя? Може би раздялата е била по-скоро за добро, отколкото за лошо. Важното е, че сега сме заедно и съм сигурен, че ни предстоят още много хубави неща.
Съществува представата, че когато един музикант се завърне на сцената след период на зависимост, той изглежда колеблив, не е същият. Как се почувства, когато отново излезе на една сцена с групата, усещаше ли разлика, промени ли се нещо в отношението към музиката?
- На сцената не са променени много нещата, тъй като имам един тренинг, който трудно се губи.
Разбира се музиката я възприемаш по много по-истински начин, след като си отново окей, по-лесно се концентрираш. Промени се виждането ми за музиката като цяло – започнах да слушам неща, които са труднослушаеми, не са ежедневие. Преди не обръщах внимание на това, което слушат останалите от групата, а сега това много повече ме интересува. Те иначе ми помогнаха много за вокалите и текстовете, надали без това щях да направя толкова интересни партии. За това принос има и текстописецът ни Борис Чeширков, който много умело може да пресъздаде дадена емоция чрез музиката – знае и думи, които на мен на английски са ми непознати. Това го виждам като някакъв вид развитие, аз надали можех да напиша подобни текстове.Той много добре борави с ритмиката на думите и много се потруди.
В интервюта често те връщат към периода на зависимост. Усещаш ли го като нежелано връщане към миналото?
- (Прави физиономия като за положителен отговор , но всъщност казва) Не, не бих казал, че ми е омръзнало, просто е личностно, нещо мое. (Спира за няколко секунди). Осъзнавам всички грешки, които съм направил. Нормално е да греша, аз съм човек като всички останали, но може би е било нещо, през което е трябвало да мина. Жалко, че е трябвало да стане по този начин, но определено израстваш след това. Осъзнаваш колко крехки и разрушими сме всички, как никой не е безсмъртен, никой не притежава свръхсили. Хубаво е, че като се осъзнаеш и видиш всички грешки, които си правил, всичките хора, които си наранил, научаваш много неща. Повече започваш да оценяваш живота и знаеш колко лесно се губи едно доверие и колко трудно се гради. Това, за което най-много съжалявам и което не знам кога ще си го простя, е че съм наранил много хора, макар и несъзнатено. А тези хора много ме обичат.
Тези емоции по някакъв начин намериха ли място в Lost Satellite? Имаше ли нужда от тях всъщност?
- О, не, тя толкова разтоварва, че ако тръгнеш да намесваш проблемите си в музиката, просто ще я развалиш. Тя си носи едно много приятно усещане. В един момент, ако започнеш да си изливаш душата, ще загубиш постигнатото.
А защо Lost Satellite? Да не би да се чувствате като изгубени сателити насред българската музика?
- Между другото този въпрос го зададох на Петър. Той тръгна да ми разказва смисъла на заглавието, но някой ни прекъсна и така и не разбрах!