Здравната комисия прие поправките на ГЕРБ в закона за здравното осигуряване. Това ще позволи надзорният съвет на здравната каса по предложение на управителя на касата да отпуска финансиране за медицински и дентални дейности и лекарствени продукти, които не са вписани в сега действащия Национален рамков договор.

Промените на ГЕРБ бяха приети с 10 гласа "за" и 6 "против".

Промяната в закона се наложи, след като Българският лекарски съюз отказа да подпише Националния рамков договор, тъй като лекарите не одобряват предложените от здравната каса обем и цени на медицинските дейности. Според тях не е редно дейности, които са отговорност на държавата, да бъдат прехвърляни към касата. Такива са интензивните грижи в болниците, ин витро процедурите и осигуряването на ваксини. Така за лекарите догодина остава в сила старият рамков договор.

При обсъждането на промените в комисията, пациентските организации изразиха подкрепата си към предложението на ГЕРБ и го нарекоха "единственото решение към момента", което може да осигури на пациентите право на интензивно лечение. Въпреки това пациентските организации ще търсят обратно парите, прехвърлени от НЗОК в държавния бюджет.

Пенка Георгиева от Българска асоциация за закрила на пациентите обяви, че днес ще внесат в надзорния съвет на касата искане да се върнат 51 млн. лв. от преизпълнения бюджет на касата, тъй като са необходими за запълване на дефицит от 44 млн. лева за лекарства за месец ноември, които не са били изплатени. Сега тези задължения са прехвърлени в 2013 г.

Предложения за спешни промени бяха внесени и от опозицията - от Ваньо Шарков и Цветан Костов от "Синята коалиция" и от Мая Манолова от БСП. И двата законопроекта предвиждаха парите за допълнителните дейности и нови клинични пътеки да се финансират от държавния бюджет, а не от здравните осигуровки, внесени в НЗОК от гражданите.

В допълнение Манолова опита да прокара промяна при реимбурсирането на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални цели. Идеята беше то да се извършва при необходимост, а не веднъж годишно, както е вписано в действиящия текст. Пациентските организации подкрепиха единствено тази част от предложенията на опозицията, но целият проектозакон беше отхвърлен.

Тя отново заяви, че предложението на управляващата партия представлява инструмент за пълно елеминиране на ролята на Български лекарски съюз и одържавяване на касата, а също и че е категорично отмятане от предизборните обещания на ГЕРБ. 

Шарков, Манолова и Хасан Адемов от ДПС се обединиха около позицията, че управляващата партия опитва да създаде грешното впечатление, като се опитва да измести спора към това дали изобщо да се покриват разходите за ин витро и имунизация. "Няма човек, който да каже не на този въпрос, но големият въпрос всъщност е от къде ще идват парите за тях", коментира Адемов пред комисията.    

Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова, управителят на НЗОК Пламен Цеков и председателят на здравната комисия Даниела Дариткова, която беше и един от вносителите на новоприетия текст, защитиха промените в закона с аргумента, че без тях няма как след 1 януари да функционират новите дейности, които бяха одобрени. Атанасова заяви, че понеже вече е приет бюджетът на касата за 2013 г., както и репубиканският, това означава автоматично отпадане на предложенията на опозиция.

Цеков пък заяви, че прекалено много се драматизира отказа на Българския лекарски съюз да подпише Националния рамков договор. "Не виждам проблем да останем с рамковия договор от 2012 г., който е добре структуриран и функционален. Единствено съжалявам, че около 250 души в будна кома няма да получат помощ", каза Цеков. Атанасова обясни, че в новия рамков договор са вписани новите клинични пътеки и дейности, с които ще може да се финансират и тези медицински случаи.

Димитър Петров от Български лекарски съюз отрече. По думите му подобни дейности не са били договаряни и не са вписани в Националния рамков договор. На обвиненията на Лъчезар Иванов от ГЕРБ, че зад отказа на лекарите да подпишат документа стоят политически интереси, "които целят да постави управляващата партия на колене", Петров отговори: "Не може да се говори за такова нещо. Това са 300 души, голяма част от тях - индивидуалисти." 

Петров обяви, че ще търсят политическа подкрепа, с която отново да се сезира Конституционния съд. Опозицията и лекарите отново пропомниха решението на съда и са категорични, че прехвърлянето на здравни осигуровки към бюджета на държавата е противоконституционно.