Потребителска фотогалерия
Ето, че дойде и лятото на 2012 година... 
Една сутрин се събудих в Рила планина. Беше моето първо утро на такова място... 
Бях омаян от красотата на планините и изгряващото слънце... 
Усещах полъха на вятъра в цветята, тревите и всичко наоколо... 
Малко по-късно тръгнахме към езерата... 
А ето ме и мен, младеж на 17 години, търсещ красивото и свободата... 
Гледката беше невероятна! Магия... 
Ето ме отново, катерейки се и наслаждавайки се на прекрасната природа и тишина. Зад мен са Урдините езера... 
Окото... 
Срещнахме и стадо коне (май бяха диви)! Това е моят най-добър и мил приятел от Рила... 
Всяка сутрин усещах поразителната енергия на изгряващото слънце... 
Отново се отправихме към езерата... 
Идилия! ... 
Седнахме малко, похапнахме малко плодове и се наслаждавахме на спокойствието и тишината... 
А след това отново продължихме... 
По пътя към душевната идилия... 
Всичко беше толкова спокойно, чисто и незабравимо... 
Уханието на свежите треви омайваше всеки минувач... 
А отражението на всичко наоколо спираше времето... 
Магия... 
Но можехме да спрем да вървим, търсехме още и още поразителни места... 
Цветовете на езерата ни омайваха... 
А Рила остана в сърцата ни завинаги... 
Събирахме слънчеви лъчи с всеки залез... 
А хората продължаваха да се радват на родната красота от високо... 
Дойде време да си тръгваме. Чао Рила. Надявам се да се потопя отново в същата тази омайна природа и усмихнати хора, забравили за монотонното и сиво ежедневие, връхлитащо родния град... 