Антон, който продава храна за приятели
Мирише неустоимо на току-що опечен хляб, кроасани и прясно изтискани лимони. Такива са сутрините на Антон Владимиров. Той е от онези хора за завиждане, които работят хобито си. Не, той не е собственик на пекарна. Продава хляб, сирене и вино на приятели. Е, и още ред неща, които не са масов продукт като говорим за качество, не могат да се видят по рафтовете на големите магазини, а някои от тях имат за част от българите позабравен вкус, за който съвсем младите изобщо нямат спомени.
"Така се получава, че
в 21 век учим отново хората на това, че киселото мляко е кисело
и с всеки изминал ден това се засилва, сиренето не се държи във вода, а в саламура, а на кашкавала това му е работата – да мухлясва", разказва Антон.
Той не е сред търговците на набиращите през последните години "зелени", еко или както всеки избира да ги нарича продукти. Защото сертификатът, който е задължителен за тях, не е най-важното нещо в концепцията на Антон. Но нещата, които предлага, във всяко отношение са близо до истинската храна без Е-та, консерванти и съставки, които всеки мислещ малко повече за здравето си с ужас открива на много етикети.
| Истинските герои По традиция в навечерието на Рождество и Възкресение "Дневник" разказва за хора, които остават извън обсебените от политика и скандали новини. Събираме текстовете тъкмо в тези дни, защото светлите празници са време спокойно и предразполагащо да помислим за важните неща в живота. Търсим непознати "герои" с интересни истории, които си приличат по едно - енергията да създават, да се борят, да търсят, да преодоляват, да мечтаят...Или хора, за които може би сте чували, но са пренебрегвани от медиите. Правим го, защото те заразяват с желанието да продължат да вървят по пътя си, независимо какво се случва около тях. Затова наричаме тези хора истински герои на годината. |
"Предлагаме високо качество на продукти от различни части на света", разказва Антон и допълва списъка с паста, тръстикова захар от Мавриций, вино и колбаси, а също и скромен списък книги, свързани по един или друг начин с добрата храна.
От работата за мандрата у Антон се ражда
интересът към издирването на добрите храни
Това го води, например, до испанската автономна област Естремадура, известна с производството на първокласното си качество хамон. Там разбира, че няма формула, по която успешно да предложи на българския пазар 100 грама от тази известна шунка за 10-50 евро, например. Налага се да се избере продукта, който българските му фенове да могат да си позволят.
Антон изпреварва въпроса ми за това кои са неговите клиенти като се има предвид, че и трите магазина са в престижни столични квартали (на ул. "Парчевич", на "Иван Асен II" и в кв. "Изток"), и обяснява, че сред клиентите са и бабите от съответния квартал. Води ги нуждата им от това да си купят прясно мляко, което после могат да подквасят или пък кисело, което напълно съответства на вкуса, който помнят от младостта си и сирене, за което знаят как се приготвя саламура.
"В днешно време слагаме сиренето във вода и така си го държим, а тя след като извлече солта започва да разтваря и същността на истинското сирене. Затова то трябва да се съхранява в саламура, която се прави от сол и вода", обяснява сякаш очевидни, но не съвсем, принципи Антон.
Подобни техники се налага да обяснява и на младите майки, които често купуват от него прясно мляко и не знаят, че истинското мляко не е трайно като другото и първата работа е то да бъде сварено.
Резултатът от "пресичането" му не е трагедия, а – извара
"Големият ни проблем е този – хората или вече са забравили истинският вкус на тези традиционни български продукти, или вкусът им е формиран от неистинските им варианти, които се появиха с идването на демокрацията", обяснява ситуацията Антон.
Първият магазин, в който се предлагат още традиционни гръцки маслини, зехтин, ръчен кашкавал и българска моцарела, Антон отваря преди две години. С голям страх, както си спомня, защото очевидно няма да предлага нещо, което се купува масово. С облекчение установява впоследствие, че аудиторията му е шарена и не гледа отдалеч рафтовете.
Фактът, че броят на обектите вече е три (към които се добавя и ресторант) показва, че пазарът е имал нужда от нещо по-различно, разсъждава Антон. Той не смята, че пряката конкуренция е голяма, защото другите подобни магазини имат доста по-различен профил. Това обаче не подхранва хъса му за прекомерен растеж и стремглаво увеличаване на магазините. "Най-много още един-два, пак в София". Присъствието им само в София е заради простичкия факт, че тук, за негово съжаление, е концентрирана по-голямата част от платежоспособната клиентела на българския пазар.
Освен на качеството на продуктите Антон залага на цялостната атмосфера, която се създава в магазина – "приятно място за виждане с приятели, където можеш да си купиш дори само хляб или парче сирене".
Според него въпросът не е в големите количества и хората, които държат на такива продуки са склонни
да заменят количеството за качеството
и пак да се чувстват доволни.
Непрекъснато дразнещият обонянието мирис на топъл хляб идва от печащи се в момента самуни, които се правят на друго място по рецепта на фирмата, а тук само се пекат. Отличават се с това, че не са с мая, а с хмелова квас, която лесно се разгражда в организма, обяснява собственикът. С което се наясно хората, ровили се из тези особености в опит да разкрият повече за качествата на това, което ядат.
Виното пък идва задължително от малки изби, за които е сигурно, че преработват грозде, обяснява Антон. При чуждестранните напитки изборът пада върху традиционните вина, с които са известни съответните региони пред света, така че човек да знае, че е опитал нещо типично.
Картината допълват ръчен шоколад, произведен в Италия, и друг - в България, домашно приготвена лимонада, която по личните ми впечатления добре докарва вкуса на мохитото без елемента "алкохол". Все пак – сутрин е.