Растеж без конкуренция? Невъзможно!
Европейският съюз трябва да повиши конкурентоспособността си, за да превъзмогне икономическото изоставане от САЩ. В началото на февруари беше обявена Лисабонската стратегия - мащабна и амбициозна инициатива, която има за цел да превърне съюза в най-конкурентното пространство до 2010 г. Тя актуализира Лисабонската програма от 2000 г., която досега не оправда надеждите на европейските лидери. Германският икономически вестник "Ханделсблат" представя как това може да стане и какви се пречките по пътя към шампионското място.
Погледите на антимонополната служба в Брюксел са насочени към Люксембург, където още веднъж ще бъдат разисквани основните точки на политиката за защита на конкуренцията в Европейския съюз. Откакто Европейският съд - първа инстанция, отмени през 2002 г. три забрани за сливания на компании, издадени от Европейската комисия, всеки път, когато съдиите в Люксембург изказват мнение относно работата на регулатора на конкуренцията, в Брюксел настъпва безпокойство. На всичкото отгоре посочените причини за решението на съда през 2002 г. бяха "недостатъчна правдоподобност" и процедурни грешки от страна на ЕК.
Разглежданият случай е проваленото сливане на френските производители на опаковки "Тетра Лавал" (Tetra Laval) и "Сидел" (Sidel). Еврокомисията забрани обединяването на двете компании през 2001 г., но впоследствие съдът в Люксембург отмени решението. След като от Брюксел оспориха, съдът във Великото херцогство се зае със задачата да дефинира компетенциите на Европейската комисия относно корпоративните сливания. От адвокатската гилдия в Брюксел очакват Европейският съд да обясни кои конкретни пазарни проблеми биха могли да послужат като основание за едно сериозно решение, каквото е забраната на сливания на компании. Случаят повдига и един основен въпрос относно Лисабонската стратегия, целяща да направи Европа най-динамично развиващата се икономика, а именно: не възпрепятства ли един толкова строг антимонополен надзор развитието на компании, които имат потенциала да имат водеща роля в световен мащаб. Но европейските съдии не са единствените, които "взеха на мушка" решенията на антимонополната служба. Еврокомисарят по индустриалните въпроси Гюнтер Ферхойген също смята, че дефинициите са прекалено ограничителни и не позволяват формирането на европейски компании "шампиони". Политическият дебат е налице, както и мненията на съответните браншови представители. Шефът на енергийната компания Ел Ве Е (RWE) Хари Рьолс пледира наскоро за "разхлабване на настоящия твърде рестриктивен контрол на сливанията". По този начин ще е възможна реализацията на наличния потенциал и неизползваните предимства, произтичащи от мащаба на някои компании в енергийния и газовия сектор. Според Рьолс "това ще послужи и за изпълнение на целите от Лисабон". Дори защитниците на строгия контрол върху сливанията в частност не отричат, че
така се блокират доказаните предимства
на някои компании. Въпреки това според началника на федералната антимонополна служба в Германия Улф Бьоге доказаната работоспособност сама по себе си не може да е достатъчна, ако съответното предприятие е в доминираща позиция на вътрешния пазар. От решаващо значение в случая е това предимство да бъде предадено на потребителите, което от своя страна означава конкуренцията да е налице, подчерта Бьоге. "Разхлабването" на контрола върху сливанията с оглед постигането на една "шампионска" стратегия за компаниите се изразява непряко в ограничаване именно на конкуренцията.
Шефът на RWE Рьолс се позовава върху факта, че именно енергийният сектор и без това ще бъде контролиран от специален надзорен орган, което практически отваря пътя към по-свободни правила за сливанията. Според Улф Бьоге резултатът от една подобна стъпка ще е необходимостта регулаторният орган за конкуренцията да осъществява непрекъснат контрол върху все по-могъщи компании по отношение на тяхното пазарно поведение.
Много политици обаче не споделят идеята за активно съучастие при взимането на мениджърските решения. Мартин Хелвиг, член на монополната комисия в Германия, свързва това с други фундаментални погрешни схващания за икономическата политика. Според него държавата, от една страна, се намесва в корпоративните интереси, а от друга, занемарява своята роля по отношение на инфраструктурата поради финансови нужди и намаляваща динамичност на икономическото развитие.
От Европейската комисия изразиха желанието си за либерализацията на законодателството на национално и европейско ниво, като за целта Гюнтер Ферхойген ще представи преди срещата на върха по въпросите на конкуренцията на 22 март пакет мерки за т.нар. по-добра регулация. Според говорител на ЕК в центъра на пакета стоят предложения за оценка на последствията и намалявание на бюрокрацията. По този начин
Брюксел ще подложи на тест
за конкурентоспособност всички нови закони на ЕС. Желанието на Ферхойген е 25-те правителства на страните от съюза да направят законодателствата си по-удобни за икономиката. Евросъюзът ще се придържа обаче към поставените си цели по отношение на социална политика и околна среда. От комисията и страните членки се иска да премахнат всички ненужни пречки за икономическото развитие, както и да повишат международната конкуренция. С оглед на това "по-доброто регулиране", за което се говори от 1992 г., ще е на върха на дневния ред на срещата в края на март.
Европейският съюз на предприемачите (Unice) приветства инициативата и я окачестви като "многообещаваща". "Остава думите да бъдат превърнати в дела", бе коментарът на експерта Ерик Биргрен. Индустриалното лоби в Брюксел държи от своя страна на опростяване на еврозаконодателството най-вече от гледна точка на систематичната оценка на поседствията, които ще окажат регулациите върху икономиката. Тази оценка трябва да е независима и да подлежи на качествен контрол. Немислимо е този, който предлага закона, да оценява и неговите последствия. От базиранията в Брюксел Център за европейски политики (ЕРС) също одобриха инициативата. Според Лоренцо Алио, експерт в ЕРС, планираната оценка на последствията не може да замени политическите решения. В Евросъюза Холандия е давана за пример, тъй като при анализите експертите в страната се концентрират върху административните разходи, които предстоят на съответното предприятие. Във Великобритания пък практиката е да се прибавят национални правила към евронормите. Това позволява на английските политици да прехвърлят отговорността на Брюксел, когато някой закон се окаже непопулярен.
---
Още в поредицата: