На заглавната страница на търсачката Google шестте цветни букви често са заместени от картинка по някакво събитие или годишнина от конкретния ден. Наричат тези картинки doodles (драскулки) и всяка от тях е гледана от стотици милиони потребители. За мнозина от тях се появяват и хиляди статии.

Но кои са хората, които ги създават?

Всичко тръгва от шеговитата идея за вътрешна употреба - да се замени втората буква "о" с човече от чертички и кръгчета като знак, че екипът не е в офиса, разказва Би Би Си.

Днес "драскулките" са станали сложни графики като китара на Лес Пол, на която може да се свири, игра Pac-Man, в която може да събират точки в Google лабиринт или да се композира и записва на истински мини мууг синтезатор в чест на Робърт Мууг.

През годините се появяват и национални doodles като в архива на Google има поне три, посветени на България.

С времето авторите им ги правят все повече интерактивни и подходящи за споделяни в социалните мрежи. Това лято във всеки от дните на олимпийските игри в Лондон над прозореца за търсене имаше различна картинка. Някои от тях си бяха направо игрички онлайн, в които можеш да се състезаваш за рекорд.

Всичко това е създавано от малък екип "драскачи" в офис в Калифорния. Върху някои doodles се работи няколко часа, върху други – като сложната анимация в памет на Фреди Меркюри – месеци наред.

Лидер на екипа е Раян Джърмик, който споделя, че не се замисля оттова, че стотици милиони хора ще гледат произведението им.

Колежката му Дженифър Хом също играе водеща роля, а двамата не се възприемат като художници или дизайнери. "Просто се опитваме да представим изкуството и технологията по възможно най-добрия начин", казват двамата. "Намираме се някъде на линията между забавлението, изкуството, технологиите и графичния дизайн. Границите между тях са доста размити."

Джърмик разказва, че хората му опитват да доставят максимално удоволствие с минимален ресурс. В началото много от драскулките са правени от дизайнера Денис Хуанг, поканен през 2000г. лично от Лари Пейдж и Сергей Брин да направи doodle по повод националния празник на Франция. Тогава Хуанг е бил стажант, а сега вече се е преместил на друга позиция извън отдела на "драскачите".

Създателите на doodles не получават индивидуално признание за работата си, но по някои специални постижения има изключения - като това за 117-та годишнина от рождението на хореографа Марта Греъм. "Не става дума за отделните хора, а за Google като култура", обяснява Джърмик.

Повечето от работещите по техническата част на драскулките го правят по принципа на компанията за 20-те процента – че могат да отделят 20% от работното се време за някакъв проект извън основното им задължение. Крис Хом е един от тези инженери и според него doodles правят по-човешка страницата на търсачката.

Решението какво точно да се пусне в конкретен ден се взима на доста демократичен принцип, разказва още Джърмик. Става дума повече за елемент на изненада и за това да се намери подходящ момент да се почете дадена личност. Ако се чака до 150-та годишнина на Иърхарт, ще минат доста години. Голяма е ролята на предложенията на използващите търсачката, както и на служители от офисите на Google в други страни.

Много от драскулките се създават с цифрови устройства за рисуване, но някои тръгват от съвсем реална картина. Дженифър Хом споделя, че е нарисувала картинката в чест на Густав Климт, започвайки от фолио, имитиращо злато, и картина с маслени бои. "Исках да почета Климт с най-прочутата му картина - "Целувката". Надявам се, че скромната ни драскулка сме е справила с тази задача".

По този повод възниква и въпросът дали драскулките на Google са изкуство. "Важен елемент в изкуството е, че то е освободено от функции, от предназначение", казва Деян Судич, директор на лондонския музей на дизайна. "Дизайнът, наричан още комерсиално, търговско изкуство – е обвързан със задължението да е функционален. Анди Уорхол е започнал като илюстратор и се е превърнал в художник. Рисунките му като илюстратор се продават много, но не толкова, колкото изкуството му."

Дизайнерът Сай Скот обаче смята, че в наши дни дизайнът, включително картинките на Google, са новото модерно изкуство. С него спори Джасмин Монгомъри, главен изпълнителен директор на маркетинг компанията Seven Brands. "Щом ти плащат за креативност в брандинга или рекламата, това не е изкуство, защото е услуга за комерсиален господар, а не за творчески покровител. Драскулките на Google са част от добре изработен продукт за клиенти. Те са еквивалентни на едно добре направено лоби на хотел или на стока, предлагана в добра опаковка", твърди тя. 

По думите й "други компании могат бързо да изгубят доверието на клиентите си и близостта с тях, ако променят логото се толкова често, докато Google може да си го позволи, защото вече сте там, където те искат да бъдете – на страницата на търсачката им."

Простичките факти зад всяка от драскулките създават "разговор край автомата за вода в офиса", разказва брандинг консултантът Лиза Дауни Мериъм от Merriam Associates. "Те са смешни, чаровни, игриви и интригуващи; повечето са в духа на времето и понякога дори са изненадващи, а всичко това описва по някакъв начин портрета на Google."