Съюзът на съдиите: Указът на президента за новия главен прокурор да се провери от Конституционния съд

Изборът и назначаването на новия главен прокурор са извършени в нарушение на конституцията и поради това указът на президента подлежи на проверка за съответствието му с върховния закон. Това заявява Съюзът на съдиите в България (ССБ) в своя позиция, публикувана на интернет-страницата на организацията http://www.judgesbg.org/
Съдийският съюз припомня разпоредбите на конституцията и на Закона за съдебната власт за избор и назначаване на главния прокурор, а именно - всички допуснати кандидати да бъдат подложени на тайно гласуване и ако никой не получи две трети от гласовете на Висшия съдебен съвет, тогава първите двама, получили най-много гласове, да бъдат подложени на второ тайно гласуване.
Вместо да бъдат изпълнени конституционното и законовото изискване станахме свидетели на безпрецедентна намеса на член на правителството (министъра на правосъдието - бел. ред.) при избора, ВСС направи предложение до президента за назначаване въпреки допуснатото нарушение, а президентът не упражни правото си да откаже да издаде указ при първо предложение от ВСС. Недопустимо е чрез вътрешни правила ВСС да ограничи конституционно даденото му правомощие да подложи на обсъждане и гласуване в процедурата всички участващи кандидати за назначаване на главен прокурор, подчертава ССБ и припомня: тайното гласуване за един кандидат съответства на основния закон само ако той е единственият участник в процедурата. А назначаването от президента на избрания по описания начин главен прокурор прави указа на президента подлежащ на проверка за съответствието му с конституцията, посочва в позицията си ССБ.
"Съдийската общност не може да остане безучастна при публичното погазване на Конституцията на държавата. Дори когато не разполагаме с правомощия да попречим на потъпкването, службата ни за утвърждаване на върховенството на закона не допуска да бъдем мълчаливи наблюдатели", заявява Съюзът на съдиите. И добавя, че точно съдебните институции и техният върховен кадрови орган - ВСС, трябва да бъдат еталон за законосъобразност. И че след тази позиция гражданите ще могат да проследят какви действия ще предприемат "субектите по чл. 150, ал.1 от конституцията", които имат право да поискат от КС да провери дали указът на президента за назначаването на новия главен прокурор нарушава конституцията.
Органите, които според чл. 150, ал. 1 могат да сезират КС, са една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд (ВКС), Върховният административен съд (ВАС) и главният прокурор. МС, президентът в този случай, а и ВАС са изключени априори (председателят на ВАС Георги Колев беше сред застъпниците на електронния вот, който не позволи да се гласува едновременно и тайно за тримата кандидати).
На 20 декември - предпоследния работен ден преди Коледа, след 10-часово изслушване на трима кандидати за главен прокурор - Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов, ВСС гласува само за Цацаров, който получи 18 гласа - с един понече от необходимите 17 гласа, и веднага след това председателстващият ВСС министър на правосъдието Диана Ковачева закри заседанието. На 21 декември привечер - в последните работни часове преди Коледа, президентът Росен Плевнелиев подписа указа за назначаването на Цацаров, въпреки че цял месец се оспорваше от неправителствени организации, а и от председателя на ВКС проф. Лазар Груев, приетата от ВСС процедура за електронното последователно гласуване и се препоръчваше вот с интегрална бюлетина, който осигуряваше гласуване едновременно и тайно и за тримата кандидати.