Съчетавайки наземни и подземни линии, лондонския метрополитен е най-старият и един от най-големите в света. Всяка година то превозва средно по 1,1 милиарда пътници.
В средата на XIX век, Лондон бил най-големият град в света с над 2.5 млн. души население и площ над 100 кв. км. Улиците били тесни и почти непрекъснато задръстени от конски впрягове - основно превозно средство в тези години. В околностите на града имало отлично развита железопътна мрежа, но влаковете не можели да влизат навътре в Лондон. Затова било решено те да се вкарат под земята. Първоначалната идея била да се изкопаят канали с необходимата дълбочина, които след това да се покрият и така да се получат тунели. През 1865 г. собствениците на метрото купуват първия тунел под река Темза, построен през 1843 г. от сър Марк Брюнел, за да бъде продължена линията.
Пояснителните текстове под снимките са от статията по темата в Wikipedia
Само 4 години след пуска на метрото с него вече се придвижват по 40 000 души на ден. Стремително се разширяват и други линии. 
Появява се първият проблем. По това време локомотивите се захранват с дърва и въглища, а от комините излизало огромно количество пушек, който би бил задушил пътниците.
На снимката: По време на Втората световна война метрото става най-сигурното убежище за гражданите срещу бомбардировките на нацистките самолети. Макар и странно, но в началото властите не разрешавали на хората да се укриват на пероните. Те обаче се изхитрили, купували си билети и оставали под земята, докато не отмине заплахата. Цели семейства с малки деца спели на пероните.
Проблемът е решен със създаването на специален резервоар за пушек, намиращ се веднага след локомотива.
На снимката: Скоро правителството разрешава метрото да се ползва като бомбоубежище
Оказало се, че резервоарите се пълнят много бързо и трябва да бъдат изпразвани периодично. Строителите отворили шахти, през които локомотивите изпразвали резервоарите, а тези шахти хитро били замаскирани като къщи, но без покрив. Това обаче се превръща в неудобство с разширяване на линията.
На снимката: На 18 ноември 1987 г. огнена стихия обхваща станцията "Кингс Крос Сейнт Панкрас стейшън". 31 лондончани загиват в пожара и от отровните газове, причинени от запалените изкуствени материи и облицовки на станцията, многократно повече са обгазени. Следствието установява, че пожарът е започнал от хвърлена цигара, която попада под движещите се стъпала на дървените ескалатори. В резултат пушенето е забранено, а дървените ескалатори са заменени с по-надеждните стоманени.
През 1900 г. започва електрификация на подземната железница. Това става благодарение на американския бизнесмен Чарлз Йеркс, вече извършил модернизацията в Чикаго.
На снимката: На 11 януари 1941 г. германска бомба удря пряко залата за продажба на билети на Банк стейшън. Сградата и надземната жп-линия се срутва върху станцията на метрото, убивайки 56 души.
Електрификация асе осъществява като вече съществуващите две релси се дублират с още две, по които тече 650 V електричество. Чрез специално устройство токът преминава в мотрисата и задвижва електродвигателите. 
Така освен чисто, метрото станало и сравнително безшумно и многократно по-бързо. В началото пътниците били ужасени от безшумно приближаващите се машини, но скоро свикнали. 
За да захранват с електричество метрото, собствениците решават да предприемат нова решителна крачка, създавайки най-голямата електроцентрала в света - "Lots Road Power Station". Построена на брега на Темза, централата добивала ток с помощта на парни турбини, които задвижвали мощни генератори. 
С увеличаване на дълбочината на тунелите (по 30-40 метра), достъпът до пероните ставал по-труден за гражданите. Собствениците решават да изградят асансьори, но те били много малки и бавни. Тогава британците приемат друго американскоизобретение - ескалатора. За съжаление на управата на метрото, в началото лондончани отказвали категорично да се качват на подвижните стълби, защото ги смятали за опасни и несигурни. Управата се принудила да наеме инвалид, който по цял ден да се вози на ескалаторите, за да ги преубеди. 
За съжаление, след почти половин век, точно ескалаторите ще бъдат причина за една от най-големите трагедии в лондонското метро. На снимката: На 7 юли 2005 година, бомба експлодира между "Алдгейт" и "Ливърпул стейшън", "Ръсел скуеър" и "Кингс Крос стейшън", "Едгуеар роуд" и "Падингтън стейшън". 
Бомбите са задействани от четирима терористи-камикадзе. 
Взривовете отнемат живота на 52 души а други 700 са ранени 
Метрото винаги е било привлекателна цел за терористите. На снимката: През 2005 година, група ислямски екстремисти атакуват няколко превозни средства на лондонският градски транспорт 
Лондончани наричат метрото Underground (подземен) или Tube (тръба), заради формата на повечето подземни тунели. 
Дължина на трасето на метрото е 408 km с 11 линии 
Дневната натовареност е 2.5 млн. пътници 
Ако сте решили да се придвижвате в Лондон чрез градския транспорт, най-добре е да си купите "Oyster card". Това е удобна електронна карта за предплатени пътувания в градския транспорт на британската столица. 
Деца под 18 години, студенти, възрастни, ветерани пътуват безплатно или с намаление. 
Метрото е най-бързият и най-лесният начин за придвижване в града, особено през пиковите часове. 
За разходки обаче самите лондончани предпоръчват наземния транспорт, а двуетажните червени автобуси се възприемат от туристите като атракция. 
Днес, на рождения ден на метрото, гражданите и гостите на града могат да видят композиции от парни машини, които ще преминат по част от оригиналния маршрут, използван през Викторианската епоха. 
Цената на билетите е 180 паунда. 
На 9 януари 1863 г. малка композиция, теглена от парен локомотив, извършва историческо пътешествие от гара "Падингтън" до "Фарингдън". Трасето от 5.5 км. е изминато за 150 минути. 
Новото транспортно средство се радва на изключителна популярност още от раждането си – през първия ден лондонското метро е ползвано от 40 000 души. 
В наши дни всяка година то превозва средно по 1.1 милиарда пътници. 
Според различни експертни оценки в лондонското метро обитават около 500 000 мишки 
Туристите имат възможност да си купят различни сувенири свързани с метрото. 
