Може би съм била на 11 или 12 години, когато за първи път посетих Евксиноград и надписът върху слънчевия часовник  се запечата в мен. И ето днес, три десетилетия по-късно, си спомням отново за онова невероятно, приказно устройство, измерващо времето. Стоеше на височкия бряг на морето, сред редките растения на английския парк...

Обикновено очарователната резиденция се свързва с имената на Александър І Батенберг и първата му съпруга Мария Луиза Бурбон-Пармска, чиято идея е била Варна да се превърне в лятна столица на Княжество България. През 1893 г. княгинята преименувала резиденцията от Сандрово (умалителното име на Александър – Сандро) в Евксиноград (Гостоприемният град – от гръцкия превод на Черно море).

Всъщност наименованието Черно море е изместено от преиначеното първоначално име на Евксиново море (lat. Pontus Euxinus; gr. Πόντος Εὔξεινος). Според някои лингвисти наименованието ῎Αξεινος "негостоприемно", се свързва с преминаването на Аргонавтите, където  вероятно името е изкривено според народната скитска етимология  в "тъмно, черно".

Евксиноград обаче има много по-стара, дори антична история. 

При строежа на княжеската резиденция са открити зидове от римска вила или пътна станция от IV-V век, както и средновековни монети, керамика и украшения. Наименованието на откритото селище е било Кокодива. 

В североизточната част на княжеския парк в периода между 2007 и 2011 г. на нос Яни е открита късноантичната крепост "Кастрици". Съвсем вероятно наименованието  идва от lat. Castrum, което означава "крепост, укрепление", използвано от римските войски или от някой легион.

Още през 1899 г. чешко-българският археолог и музеен деец Карел Шкорпил открива в района 200-метрова крепостна стена, висока 3 метра и дебела над метър и половина. По нея се издигали 5 кули, като в източната част са били изградени още една правоъгълна и една триъгълна. Вероятно крепостта е от V-VI век, като се смята, че е изоставена по време на аварските и славянски нашествия в началото на VII век. 

Сред откритите разкопки в складовите помещения са намерени средновековни монети от всички краища на Средиземноморието, включително от Египет. Знае се, че още от средните векове по нашите земи се е търгувало с венециански и генуезки търговци, внасяли са кожи от руските княжества, абанос и слонова кост от Египет и фин порцелан от Венеция. Изнасяли са в замяна жито, вино, лой и др.

Последните данни за активен живот са до 1404 г., когато нахлуват турците и поголовно изколват местното население. За това говорят откритите скелети на мъже, жени и деца. 

Колко история върху това малко парченце земя... И ако някой ден посетите този райски кът, приседнете до фонтана на Нептун и ще чуете капките вода да ви разказват за дългия изминат път на статуите му от френския средновековен замък "Сен Клу", изгорял по време на Френско-пруската война  през 1870 г., до нашите земи.

Венета Ненкова