Мюзикълът "Клетниците" тръгва на българския екран от 1 февруари. В "Дневник" ви представяме кадри от мюзикъла, за който всички кинокритици и медии в момента говорят.
Филмът "Клетниците" на режисьора Том Хупър вече започна да обира плодовете от усилията, положени от неговите автори и актьорите в главните роли, като спечели три награди "Златен глобус" и се надява на още осем "Оскар" в края на февруари.
На българския екран той тръгва от първи февруари, а междувременно в "Дневник" започна игра, която ви дава възможност да спечелите петдневна (4 нощувки) екскурзия до Париж - града на "Клетниците" два века по-късно.
Представяме ви подбрани кадри от мюзикъла, за който всички кинокритици и медии в момента говорят.
Филмът е екранна адаптация на глобалната сценична сензация, гледана от над 60 млн. души в 42 страни на 21 езика в целия свят.
Бродуейският мюзикъл по романа на Виктор Юго продължава да е разбивач на боксофис рекорди дори и в своята 28-а поред година на сцената.
Начело на продукцията е режисьорът, спечелил "Оскар" за "Речта на краля" Том Хупър заедно със звезден актьорски състав - Хю Джакман (The Prestige и предстоящият The Wolverine), носителя на "Оскар" Ръсел Кроу ("Гладиатор", "Красив ум"), Ан Хатауей ("Дяволът носи Прада", "Черният рицар: Възраждане"), Аманда Сейфрид ("Мама Миа!", "Скъпи Джон"), Еди Редмайн ("Моята седмица с Мерилин), Саманта Баркс, която играе в оригиналния мюзикъл и на сцената, Хелена Бонъм Картър и Саша Барон Коен.
Хората зад камера също не са никак небезизвестни. Изпълнителен продуцент е Дебра Хейуард ("Асо, дама, поп, шпионин", "Ана Каренина"). Хупър работи и с Камерън Макинтош, който има зад гърба си поставени театрални мюзикъли като "Мис Сайгон", "Фантомът на операта" и "Котки"). Оператор е номинираният за "Оскар" за "Речта на краля" Дани Коен.
Развиващ се на фона на 19 век във Франция 150-годишният роман на Юго "Клетниците" разказва вълнуваща история за разбити мечти, несподелена любов, страст, саможертва и изкупление - едно безкрайно и вечно свидетелство за издръжливостта на човешкия дух.
В ролята на бившия каторжник Жан Валжан се превъплъщава Хю Джакман, който вече получи "Златен глобус" за представянето си и може да се надява на "Оскар". След като нарушава правилата за помилването си, в продължение на десетилетия той е преследван от безскрупулния полицай Жавер (Ръсел Кроу).
В екранната адаптация на мюзикъла известните актьори изпълняват своите песни директно пред камера без записите на композициите да са монтирани след това.
Включени са оригиналните песни от мюзикълa, сред които I Dreamed a Dream, Bring Him Home, One Day More и On My Own.
Историята разказва за Жан Валжан, който бива помилван от Жавер след 19 години каторга, където излежава присъда кражба на хляб. Скоро обаче той открива, че животът навън също не е никак лесен, тъй като не успява да си намери работа. Единствено свещеникът в града се отнася добре с него и го приютява.
Огорчен от дългите и сурови години, прекарани в каторгата, Валжан му се отплаща, като открадва сребърните свещници на църквата. Скоро Валжан е заловен, но бива изненадан, когато свещеникът отрича кражбата пред полицията, за да го спаси.
Така Валжан решава да започне живота си наново (когато пее What Have I Done?).
Осем години след помилването и изчезването на Валжан, той вече е използвал парите от продажбата на църковните свещници и е започнал нов живот като почтен и уважаван гражданин под фалшивото име Мадлен.
Мосю Мадлен притежава фабрика и е уважаван от кмета и останалите граждани жител на града. Една от работничките му Фантин (Ан Хатауей) има тайно незаконно дете на име Козет, на чийто настойници трябва да праща всеки франк, който припечели. Друга жена обаче разбира тайната й и скоро е прогонена от фабриката (с изпълнението на композицията At the End of the Day).
Фантин бива изхвърлена без милост, но когато иска помощта на Валжан, вниманието му е прехвърлено върху инспектор Жавер, който се появява във фабриката на Мадлен. Той се усъмнява, че познава мосю Мадлен от преди това, но не е съвсем сигурен и няма доказателства, че зад този знатен господин стои неговият стар познайник от каторгата - Валжан. 
В отчаянието си и нуждата да плати за лекарството на болната си дъщеря Фантин отива в квартала на червените фенери (Lovely Ladies), където продава любимия си медальон, косата и зъбите си, а после започва да проституира и да продава тялото си (I Dreamed a Dream). 
Стигнала до дъното, тя се сбива с един от клиентите, който се опитва да я насили. Жавер пристига в града, за да я арестува, но вместо това кметът нарежда тя да бъде отведена в болница. Фантин разказва на Валжан, че е била изхвърлена от неговия служител, а той самият не е направил нищо, за да й помогне, както и че дъщеря й е болна и може да умре. 
Сразен от разкрития, Валжан обещава да отиде до мястото, където живее Козет, за да я прибере и да ги събере с майка им.
Малко след това Жавер разбира, че Валжан, когото той отдавна преследва, е бил заловен и той се извинява на Мадлен за съмненията, които е имал спрямо него, но бившият каторжник вече знае, че разкритието на неговата тайна наближава все по-силно. Междувременно обещава на умиращата Фантин да се грижи за дъщеря й като за свое собствено дете (Take My Hand).
Действието се пренася през 1832 г., когато в Париж кипят размирици след смъртта на известния водач генерал Ламарк - единствения човек в правителството, който се грижи за бедните хора, които умират по улиците. Виждаме Гаврош и група политически настроени студенти, водени от Мариус (Редмайн). Той се запознава с Епонин, а покрай нея и с вече пораснала Козет и любовта между двама им пламва от пръв поглед. 
Саманта Банкс в ролята на Епонин 
Аманда Сейфрид в ролята на Козет и Еди Редмейн в ролята на Мариус 
Историята на мюзикъла "Клетниците" започва през 1978 г., когато френският композитор Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг започват да работят по музикална адаптация на опуса на Виктор Юго.
Той бива вдъхновен от една визита на Бублил в Лондон. Тогава композиторът гледа продуцирания от Камерън Макинтош мюзикъл Oliver! и макар Макинтош да не знае по това време, героят на Артфул Доджър напомнил на Бублил силно за Гаврош - младото момче от парижките улици, което дружи с революционерите.
Така бива посято семето на сценичния мюзикъл "Клетниците". През 1980 г. излиза концептуален албум на Бублил и Шьонберг, който бива продаден в 260 хил. копия. През септември тази година френският режисьор Робер Хосейн поставя творбата им на сцена - шоу, гледано тогава от над 500 хил. души в Париж. 
Две години по-късно унгарският директор на име Петер Фараго занася албума на двамата композитори на Макинтош, за да види дали той би поставил "Клетниците" като мюзикъл на английски език. Макинтош споделя, че веднага разбрал, че слуша нещо много специално, макар да не говорел добре френски. Той споделя още: "Музиката бе толкова феноменална в начина, по който разказва историята. Бях чул само четири от песните в албума и вече бях толкова развълнуван, че знае, че искам да продуцирам спектакъла." 
Първият мюзикъл "Клетниците" на английски език е представен в Barbican Theatre в Лондон на 8 октомври 1985, след което е пренесен в Palace Theatre, а след 19 години - в сегашния си дом Queen’s Theatre.
Когато през 2006 г. отбелязва своя 21-ви рожден ден на лондонска сцена, се превръща в най-дълго играния мюзикъл, с което бие рекорда, държан до този момент от "Котки" в лондонския West End.
Спектакълът продължава да се играе, а вечните и универсални герои на Юги заедно с музиката на Бублил и Шьонбергер вече са увековечени завинаги на лента с помощта на режисьора Том Хупър.
Филмът тръгва по българските кина от 1 февруари.