Протести в Банско, протести в София. Банскалии викат на помощ "екоактивисти", в столицата сред демонстриращите заради каузата се промъкват платени партийни агитатори.

На едните протести присъстват хора от ръководството на ГЕРБ, на другите - от партията "Зелените". Малко по-късно премиерът Бойко Борисов обявява пред екозащитници - противници на АЕЦ "Белене", че няма да оттегли подкрепата за нов лифт и писти в Банско, но заедно с това им доверява, че като тях е станал горещ поддръжник на енергията от възобновяеми източници. Още малко по-късно БСП взима присърце идеи на борещите се срещу застрояването на черноморския бряг и поема инициативата да ги прокара в парламента. Какво става?

Описаното накратко действие се развива само за няколко дни през изминалата седмица и в навечерието на референдума за ядрената енергетика. По инерция би могло да се каже: на фона на кампанията за допитването. Но всъщност кампания, дебати почти няма. Протестите с техните икономически и зелени аргументи (присъщи и на споровете около АЕЦ) повече приличат на кампания. Това ги прави

въпреки че самите протестиращи държат да се разграничат от политиката. Това ги прави и толкова интересни за партиите. Това е, което става.

ГЕРБ и БСП се опитват да използват енергията, която отдават протестите, за своите цели на референдума, а в крайна сметка на парламентарните избори.

Това, което предстои да разберем, е дали, на кого и доколко ще позволят протестиращите да ги използва.

Онези от Банско, които искат още писти и нов лифт, са за промяна, но я искат за същия концесионер, т.е. в полза на статуквото. Те ще са за запазване на статуквото, следователно ГЕРБ може да ги брои за спечелени.

А тези в София? Те искат промяна - нови текстове в закони с цел замразяване и забрана на строежите по морския бряг. Но това пак е в полза на статуквото - настанилите се вече на първа линия ще останат без конкуренция. Кой ще ги спечели? И защо партиите си правят този труд, след като в крайна сметка за тях, особено когато са на власт, протестите са главоболие.

Да, но главоболието отминава, а се задава далеч по-труднолечимо заболяване - да останат без гласоподаватели. Кризата на доверие към партиите отдавна се е настанила у нас. Много

да видиш как от урните се сипят невалидни бюлетини.

За да не се изпълни кошмарът, вече описан и в литературата, партийните щабове препоръчват флирт с граждански активните. Те не са пренебрежимо малко, както се видя от последните протести срещу застрояването на Иракли. А след като сами си правят труда да излизат на улицата, защо да не бъдат подтикнати да отидат до тъмната стаичка?

Първата грижа на БСП е да прибави към своите дисциплинирани симпатизанти още гласове. Иначе референдумът не само може да се провали (с по-малко от 4.3 млн избиратели), но може да покаже, че социалистите не могат да мобилизират повече от подписалите се за него - над 770 000 души.  Какво ли иска ГЕРБ от референдума? Най-добре за управляващите допитването да е невалидно, но пък отговорите "не" да са повече от социалистическите "да". Такъв резултат би бил много добър аргумент в предизборната кампания.

И затова партиите

ако се наложи, дори да подкрепят граждански каузи, с които иначе никак не са съгласни.

Ето защо партиите заобичаха протестите.

Спокойно може да се прогнозира, че същите тези партии няма да поискат законова промяна, според която протестиращите да са длъжни да регистрират комитет или група за гражданско действие и да са длъжни да разкриват източниците си на финансиране. Защото транспарантите в Банско не изглеждаха евтини.