Многонационалният град Лондон се възстановява след ужаса от атентатите на 7 юли. Хората се опитват да запазят висотата на духа си. Метрото възстанови обслужването на всички линии.

През това време не беше отменено нито едно културно събитие. Туристите не биха искали да пропуснат възможността да видят "Биг Бен", Бъкингамския дворец, "Тауър бридж", Националната галерия, Британския и други музеи, Тейт Модърн, Шекспировия театър “Глоуб”, центъра “Барбикан” и Кралския национален театър, Катедралата “Сейнт Пол”, лондонската Мека на книгите "Чаринг крос роуд", "Ковънт гардън", Сохо, Окото на Лондон...

Има едно правило: ако не знаеш откъде да започнеш, остави се на собствената си интуиция или предизвикай инстинкта си. Така направих аз за пореден път и не сбърках.

По тази логика преди два месеца се бях озовала на... рождения ден на кралицата. Дотогава не знаех, че подобно на мечето Падингтън

Нейно кралско Величество има два рождени дни

официален и личен. Личният рожден ден на Кралица Елизабет II беше минал на 21 април. Но този 11 юни се отбелязваше официалният й ден (всъщност по традиция е всяка втора събота на юни) заедно с церемонията посрещане на знамената.

Ако исках да видя най-голямата атракция на Великобритания - кралицата, трябваше да съм се подготвяла няколко месеца предварително - да изпратя писмо и самоадресиран плик с марка или International Reply Cupoun до "Тикет офис" още през януари или февруари и да се надявам да ме определят чрез жребий за едно от 7000-те места за наблюдаване на зрелището. Но, когато разчиташ на интуицията и шанса си, е по-различно.

Полицията дава посока на движението, кралицата напуска Бъкингамския дворец в карета, за да премине по Мал и точно в 11 часа да бъде при Конната стража. Подаръкът за нея е кралски салют. Улиците са изпълнени от хиляди верноподаници. За разлика от мен те могат да имат и друг повод да зърнат кралицата. Членовете на прочутата фамилия Уиндзор посещават около 400 светски събития годишно - панаири и празненства, игри на поло и конни състезания, банкети и балове. Най-голяма е вероятността, когато Елизабет II и херцогът на Единбург се отправят в края на октомври или началото на ноември към Уестминстър за ежегодното откриване на парламента.

И ако по време на уличната еуфория съвсем наивно приемах хората с традиционните фракове и широкополи шапки като далечни роднини на кралицата, скоро проумях, че това е техният начин да се покажат съпричастни с празника.

Междувременно в църквата “Сейнт Маргарет” току-що е приключила сватбена церемония и площадът е залят от друг вид веселие. “Сейнт Маргарет” е енорийска църква на сградите на парламента и

много хора мечтаят да се венчаят тук

след като това са направили Самуел Пийпс през 1655 г. и Уинстън Чърчил през 1908 г.

По същия начин в Риджънтс парк бях изненадана да видя няколко уникални сватбени церемонии. Паркът е от най-красивите места в Лондон и тук се стичат много хора за отдих и развлечение. Младоженците бяха избрали пиршеството на природата за олтар, защото вярват, че Бог е навсякъде. И какво по-естествено от това да споделиш щастието си с многолюдието.

И тъй като все пак за много хора сакралното място за срещата с Бог е църквата, отправих се към катедралата “Сейнт Пол”, за да усетя атмосферата там.

Наричан символично Духовната цитадела

и Сърцето на Лондон, “Сейнт Пол” е третият в света по големина и уникален със своята красота купол, който се извисява над част от покривите на "Сити". Катедралата е шедьовърът на сър Кристофър Рен, завършена през 1710 г. след 35-години строителство и оцеляла по чудо при бомбардировките по време на Втората световна война. Не можах да устоя на изкушението да застана под този 850-тонен остъклен купол, от който слънцето просто струи.

Разбира се, безкрайно любопитство е да слезеш в приземието и да видиш гробницата на Рен, черния мраморен саркофаг, в който лежи генерал Нелсън, и конната статуя на херцога на Уелингтън върху надгробен камък. А когато изкачиш 259-те вити стъпала и се озовеш в Залата на шепота, да видиш фреските, създадени от сър Джеймс Торнхил и да се въодушевиш от играта на звука. Ако прошептиш нещо на стената пред теб, секунда по-късно то се предава на отсрещната отдалечена на 107 фута стена и ехото се връща.

Нямах ни най-малка представа колко усилия ще ми коства да изкача всичките 627 стъпала до върха и с премалели от умората крака и от възхитата сърце да погледна на сградите и хората с птичи поглед. На слизане андреналинът също беше голям, защото част от витите тесни стълби са с метални решетки, в които всеки момент биха могли да хлътнат високите токове на обувките ми. Докато “се приземя”, работното време на храма за туристи беше приключило. От предварителните информации знаех, че

в 5 часа следобед пее катедралният хор

и искрено се надявах да мога да го чуя. Тогава точно храмов служител покани малкото останали хора и аз, оставяйки се отново на инстинкта си, поех от ръцете му псалтир и листи с текстове. Петдесетина човека ни отведоха към дървените триредови банки и всеки зае едно от местата. Имаше хора от различни националности и вероизповедания. Следвахме указанията, изписани на листите, и изпълнихме цялата церемония по благодарствената молитва. Всеки произнасяше словата по своя си начин. Някои просто бяха свели глави.

Не можех в този контекст да не се запитам дали така се чувстват понякога и чуждестранни туристи в България...

Всеизвестен факт е, че Лондон е

световна сцена на изкуствата

Икономическото развитие даде тон не само на строителството и новите идеи във всички области, но и на спонсорството в областта на културата, което пък от своя страна предполага по-ниски цени на входните билети. Това обаче невинаги е така. Ето защо, като се имат предвид и цените на хотелските и транспортните услуги, да отидеш до Лондон, за да посетиш концерт, спектакъл или изложба, си остава едно доста скъпо начинание.

И въпреки това си струва. Ако нямате предварителни планове, седмичното списание Time Out дава пълна представа за всичко от областта на културните събития. Приложението на Evening Standart в четвъртък и съботните и неделни издания на Independent, Guardian и Times - също.

Запознати съветват да бъдете много внимателни, ако купувате билети на “търси се” от хора пред театъра, защото някога се продават на безумно високи цени. Безскрупулни агенти също

продават билети на четири-пет пъти

по-високи цени заради комисионата си. Така че най-сигурно е да резервирате предварително присъствието си по интернет и чрез самите билетни центрове на театрите или да си купите билет на място. Имайте предвид, че повечето театри пускат билети непосредствено преди представлението - върнати или служебни.

През летните месеци не всички театри са отворени. Затова пък има множество летни сцени и възможности за спектакли и концерти на открито. В продължение на осем седмици от юли до септември в "Ройъл Албърт хол" се представят и известни изпълнители и групи, и изгряващи таланти. Търсенето на билети за там обаче е толкова голямо, че се налага дори разиграването им на лотария. Но правостоящи на половин цена могат да бъдат намерени и непосредствено преди концерта, който се предава и на огромен екран в Хайд парк.

Друго лятно удоволствие в Лондон е

поредицата от концерти на открито до езерото в Кенуд

или в открития театър в Холанд парк. Из целия град в по-малки зали и църкви също има концерти, дори по обед. Цените за тях са около пет лири, а понякога са и безплатни. Ще компенсирате обаче таксата, като ви приканят да оставите своята лепта за църквата. Едни от най-известните сцени за класическа китара и певци, джазови ансамбли, църковни хорове са "Сент Джон", "Смит скуеър" и църквата "Сейнт Мартин ин дъ филдс". Представленията най-често започват в 13 часа и продължават един час.

В края на август в западния квартал "Нотинг хил" се провежда традиционно голям музикален уличен фестивал и карнавал в карибски стил. Карнавалното шествие се води от джазмените, следва процесията на танцьорите, след тях - кралят и кралицата на фестивала с многочислената си свита, към която може да се присъедини всеки желаещ. Програмата на фестивала е изключително интересна. Разбира се, тя може да бъде и само една от чудесните многобройни възможности, съпътстващи престоя ви в Лондон.

Едно от големите предизвикателства за мен е художествената

експозиция на харизматичната Фрида Кало

в “Тейд модърн” (входната такса е само 10 паунда). Изложени са 87 нейни картини, но през четирите месеца до 9 октомври посетителите могат да видят документи и филми за художничката, да присъстват на литературни четения и на множество други съпътстващи прояви, за организирането на които е ангажиран голям екип от специалисти. От фоайето, което е до залата, и от книжарниците на “Тейд модърн” всеки може да отнесе със себе си книги, аудио- и видеозаписи.

Някои идват в Лондон на театрални ваканции. Защото какво е представата за Великобритания без театър и какво е британският театър без Шекспир?

Прероденият шекспиров театър “Глоуб”

се появи през 2000 г. на бреговете на Темза само на 200 ярда от мястото, където се е издигал през ХVI век. Експозицията показва как са се подготвяли декорите, костюмите, как са се костюмирали и гримирали артистите, които отначало до един са били мъже. В кабини можете да слушате гласовете на любими актьори. Ако имате късмет да присъствате на представление, ще разберете, че съвременният “Глоуб” не може да бъде точна капсула на времето, но както тогава, така и сега аудиторията отново става част от спектакъла.

Междувременно ми позвъниха хора, загрижени, че моят бизнес там изостава. Казах им, че бях на рождения ден на кралицата, пях в катедралния хор на храма “Сейнт Пол” и видях картините на Фрида Кало, но те не ми повярваха.