Алис Купър e американски рок певец, текстописец и музикант, чиято кариера продължава вече повече от четири десетилетия. Днес той навършва 65 години.
Алис Купър e американски рок певец, текстописец и музикант, чиято кариера продължава вече повече от четири десетилетия.
Днес той навършва 65 години.
Снимка: Лайза Минели пее с рок звездата Алис Купър през октомври 1973 г. в Ню Йорк.
Купър успешно комбинира хорър филми, водевили, хеви метъл и гаражен рок с концертните си представления, включващи гилотини, електрически столове, фалшива кръв и змии, за да създаде жанр, станал известен като шок рок. 
Той е човекът, който "пръв представя хорър имиджа на рок'н'рола и чийто сценични представления трайно трансформират жанра". Освен музикант Алис Купър е и филмов актьор, голф играч, ресторантьор и радиоводещ (от 2004 г.) на класическото рок предаване "Нощи с Алис Купър". 
Една вечер през 1968 г. по време гиг във Венис групата на Алис Купър успява да опразни заведението след десетина минути свирене. След "изпълнението" при тях дошъл мениджъра Шеп Гордън. Той успял да им уреди прослушване при известния композитор и продуцент Франк Запа, който търсел нестандартни групи за звукозаписната си компания Straight Records. Срещата била насочена за седем часа в къщата на Запа, но групата погрешно решила, че става въпрос за седем сутринта. Така събудили Запа рано сутринта, а той бил толкова впечатлен от тях и свиренето им, че подписали договор за три албума. Първият от трите албума които издават е "Pretties for You", който въпреки че остава седмица в класациите в САЩ, е посрещнат с неодобрение от критиката и е търговски провал. 
След сценично представление с жива кокошка на сцената Купър печели вниманието на пресата и групата решава да създаде нов поджанр, наречен шок рок. Купър твърди, че известния номер с кокошката от фестивал в Торонто през септември 1969 г. всъщност е инцидент. Кокошката някак си е стигнала до сцената, а Купър, който нямал опит с домашни животни, видял крилата й и решил, че може да лети. Затова я взел и хвърлил над публиката в очакване птицата да полети. На следващия ден историята била в повечето вестници в страната и Запа се обадил на Купър, за да разбере дали историята, че вокалът е откъснал главата на кокошката и е изпил кръвта й, е истина. Купър отрекъл, но Запа му казал каквото и да става, да не отрича, виждайки че такава реклама е безценна за групата. 
В началото на седемдесетте след два неуспешни албума Alice Cooper са предоставени на продуцента Боб Езрин за третия им албум със Straight Records и това бил последния шанс на групата да направи хит. Този хит станал "I'm Eighteen", издаден през ноември 1970г и достига 21-во място в Билборд.
В средата на 1972г, концертите на Купър вече били скандално известни, но това, от което групата имала нужда бил голям хит. Същото лято излиза сингъл озаглавен "School's Out". Той влиза в Топ 10 в САЩ. Албумът със същото име достига второ място в американските класации и се продава в над милион екземпляра.
А през февруари 1973г излиза най-големият комерсиален успех на групата "Billion Dollar Babies". Той стига #1 и в САЩ и във Великобритания и е считан от много критици за креативния връх на групата. "Elected" е последван от още два хита от английския Топ 10 - "Hello Hooray" и "No More Mr Nice Guy",
Турнето от 1973 чупи бокс офис рекордите на Ролинг Стоунс и издига театралния рок до нови висини; на сцената на няколко нива се осъществявали безброй специални номера и ефекти, включително Billion Dollar Bills, обезглавяване на бебета и манекени, зъболекарска психоза и танцуващи зъби и екзекуция с гилотина.
"Muscle of Love" е издаден през 1973г и е последния издаден от класическия състав, както и последния съдържащ сингъл влязъл в Топ 20 във Великобритания през 70-те - "Teenage Lament '74". До 1974г, "Muscle of Love" не достига висините на свойте предщественици и в групата започват непрекъснати неразбирателства. Купър иска да засили театралността, която им е донесла славата, а останалите мислят, че трябва да я намалят и да се концентрират върху музиката. Като резултат от това групата решава, че да си вземе почивка. 
През 1975г, Купър издава първия си соло албум, който отбелязва края на връзката му с оригиналния състав на Alice Cooper.
Като добавка към албума през април 1975 г. се излъчвало телевизионните серии "Кошмарът", в което участвали Купър и Винсент Прайс. Това е първият видеорок албум (през 1983 г. е номинирано за "Грами" в категорията "Най-добро пълнометражно музикално видео") и се счита за повратен момент в историята на рок музиката. Освен всичко това е издаден (през 1976 г.) и концертен филм със същото име от представлението на стадион "Уембли" в Лондон от 1975 г.
В този период певеца става съосновател на бара "Холивудски вампири".
След "I Never Cry" (1976), два албума ("Alice Cooper Goes to Hell" и "Lace and Whiskey") и още една балада ("You and Me") по време на турнето през 1977 г. става ясно, че Купър има отчаяна нужда от помощ за алкохолизма си (в най-лошия му период се говори, че пиел по две каси бира и шише уиски на ден). След турнето Купър е хоспитализиран в клиника в Ню Йорк за лечение.
Албумите на Купър от началото на 80-те "Flush the Fashion", "Special Forces", "Zipper Catches Skin" и "DaDa" не са толкова успешни, колкото предшествениците си, а певецът твърди, че е страдал от остра алкохолна амнезия и не помни записите на последните два.
"Flush the Fashion" е продуциран от продуцента на Queen Рой Томас Бейкър има особено ню уейв звучене, което обърква дори дългогодишните фенове на Купър, независимо че вкарва още един хит в Топ 40 "Clones (We're All)". "Special Forces" представя по-агресивен, но също ню уейв стил и включва нова версия на "Generation Landslide". Последващият "Zipper Catches Skin" е пауър поп албум, съдържащ доста чудати китарни звуци. След трите експериментални албума през 1983 г. Купър подновява работата си с продуцента Боб Езрин и китариста Дик Уегнър със заразителната епопея "DaDa", който е и последният му албум с Warner Bros. 
През 1986г, Алис Купър официално се завръща в музикалната индустрия с албума "Constrictor". От него се раждат хитовете "He's Back (The Man Behind the Mask)" (музикална тема в петата част на "Петък 13-ти: Джейсън е жив". Албумът е катализатор на триумфалното завръщане на Купър на пътя, подходящо озаглавено "The Nightmare Returns" ("Кошмарът се завръща").
Последвалото турне е вдъхновено от популярните хоръри по това време, каквито са "Петък 13-ти" и "Кошмарите на улица Елм" и представлява шокиращ спектакъл, породил спорове най-вече в Европа и припомнил за обществената реакция срещу Купър от началото на 70-те в Америка. В Британия членът на лейбъристите Дейвид Блънкет иска концертите да бъдат забранени, заявявайки: "Ужасен съм от държанието му - то минава границите на забавлението." Споровете преминават и в Германия, където немското правителство успява да забрани част от по-кървавите сцени.
През 1988г, изтича договорът на Купър с MCA Records и той подписва с Epic Records. След това, през 1989 г., кариерата му е истински съживена с продуцирания от Дезмънд Чайлд "Trash", от който се ражда хитът "Poison", който ства №2 във Великобритания и №7 в САЩ.
През 1991г, Купър издава 19-ия си студиен албум, озаглавен "Hey Stoopid", който насред гръндж експлозията не успява да постигне комерсиалния успех на "Trash".
В началото на 90-те Купър вече е станал културна икона, която участва в записите на най-известните групи по това време като Guns N' Roses (в албума "Use Your Illusion I", където пее с Аксел в "The Garden"); има малка роля на лош пастрок на Фреди Крюгер от поредицата "Кошмарите на улица Елм" в епизода "Смъртта на Фреди: Последния кошмар" (1991); прави известна комедията от 1992 г. "Светът на Уейн", в която той и групата му дискутират (след изпълнение на "Feed My Frankenstein") историята на Миуоки в изненадващи подробности. 
Купър издава "The Last Temptation" през 1994г, който е вторият му концептуалне албум след "DaDa", който се занимава с въпросите на вярата, изкушението, отчуждаването и неудовлетвореността на съвременния живот. Албума е описан като "борбата на млад човек да намери истината сред безумието на "страничните атракции" на съвременния свят". Едновременно с излизането на албум, на пазара е пусната и серия от три комикса, създадени от Нийл Геймън, разказващи историята от албума. 
Началото на новия век е период на активност за Купър, който минава шейсетте години, но въпреки това концертира редовно и издава поредица от студийнни записи. В този период той е награден с редица отличия, включително през 2007 г. наградата "Скрийм" в категорията Rock Immortal; получава звезда на Алеята на славата през 2003 г., през май 2004г, получава почетна докторска степен от университета Гранд Кениън; през май 2006 г. са му предадени ключовете от Алис (Северна Дакота); печели наградата за жива легенда (2006); печели Герой на 2007 г. на Моджо; а и феновете се опитват на два пъти да го въведат в Рок'н Рол злата на славата. 
Паузата в студиините му записи е прекъсната през 2000г, когато излиза "Brutal Planet", който е завръщане към хорър линията в хеви метъла, в която се чувства и влияние от индъстриъл метъла.
Следва албумът "Dragontown", който в звуково отношение е подобен и също е добре приет.
В "The Eyes Of Alice Cooper" Купър работи с по-млади музиканти, с които успява да модернизира звученето си, като това често води до изненадващо добри резултати. В последвалото турне е наблегнато повече на музикалната част и за това театралните номера са понамалени.
Радиопредаването на Купър "Нощи с Алис Купър" започва да се предава на 26 януари 2004 в няколко града в САЩ. Излъчва се класически рок, певецът разказва лични истории от живота му на рок икона, а и интервюира рок изпълнители.
За 24-тия си студиен албум Алис възприема същия подход както при "The Eyes Of Alice Cooper". "Dirty Diamonds" е издаден през 2005 г . и е най-високото достижение на Алис в класациите от 1994 (албумът "The Last Temptation") насам.
На 1 юли 2007 г. Купър пее в дует с Мерилин Менсън на "Бест фест" в Букурещ, Румъния. Това е един вид помиряване, след като преди това Купър има разногласия с Менсън за открито антихристиянските му прояви на сцената, включващи късане на библии. Освен това Купър прави саркастични забележки относно облеклото на Менсън. И двамата певци са предмет на стотици страници, посветени на значението на младежките антигерои. 
През юли 2008 г. след много отлагане е издаден "Along Came a Spider" - 25-ият му албум, който достига #53 в САЩ и #31 във Великобритания. 
Алис Купър избягва да дискутира публично религиозните си убеждения, напоследък все по-открито говори за това, че е "новороден" християнин.
През цялата си кариера Купър никога не е смесвал музиката с политиката, запазвайки политическите си възгледи за себе си. Той дори неведнъж е критикувал рок музиканти, които смесват двете.
По времето, когато групата Alice Cooper подписва със звукозаписната компания на Франк Запа, Мис Кристийн от GTOs става приятелка на Купър. Мис Кристийн умира на 5 ноември 1972г, от свръхдоза. Друга дългогодишна приятелка на Купър е Синди Ланг, с която живее заедно няколко години. След раздялата си с Ланг, Купър за кратко е свързан с актрисата секссимвол Ракел Уелч. След това Купър напуска Уелч, за да се ожени на 20 март 1976 г. за учителката по балет и хореограф Шерил Годард ( на снимката). 
Двамата имат три деца: Калико Купър ( на снимката, р. 1981) е актриса и певица и участва в концертите на баща си от 2000 г. насам; Даш (р.1985) е студент в университета в Аризона и свири в група, наречена Runaway Phoenix (Рънауей Феникс); и най-малката Сонора, родена през 1993 г. 
Алис Купър е гостувал с групата си два пъти в България. Първият концерт е изнесен на 29 юли 2000 година на стадион "Академик" в София като част от световното му турне "Live From the Brutal Planet" в подкрепа на албума "Brutal Planet".
Второто гостуване на Купър в България е на 6 юли 2008 година в рамките на "Калиакра рок фест" в Каварна.
На снимката: Алис Купър и Слаш.
