Райна Миткова-Тодорова: За необслужваните дългове винаги може да се намери решение
Според данните на колекторските агенции традиционно най-тежките месеци са февруари и септември. Сред причините в началото на годината е и че след много празници плащането на дълговете се превръща в допълнително бреме за семейния бюджет. От Асоциацията на колекторските агенции в България казват, че за миналата година събираемостта на дълговете е била стабилна, което си е направо добра новина във времена на криза. С председателя на организацията - Райна Миткова-Тодорова, разговаряме за тенденциите при разплащането на натрупани дългове, за това какви варианти има пред хората, изпаднали в невъзможност да плащат, за отношенията между кредитори, длъжници и събиращи дълговете.
Какво показват данните за миналата година – увеличава ли се задлъжнялостта или намалява в отделните сегменти?
- Нашите наблюдения са на базата на индекса на събираемостта, който следим всеки месец. Той на практика обобщава информацията от задълженията, които обслужват компаниите от асоциацията. Това, което можем да кажем за миналата година, е, че тя е относително стабилна. Не се наблюдава нито подобрение, нито понижаване на способността и на домакинствата, и на компаниите да плащат задълженията си. Което в тези години според мен е добра новина. Другото, което мога да кажа - и през 2010 г., и 2011 г. индексът върви плавно нагоре.
В нормални години, ако мога така да ги нарека, обикновено събираемостта е нещо циклично. Тя зависи от сезонни фактори. Най-ниските точки обикновено са февруари и септември. Февруари – заради големите сметки за отопление, заради разходите за лекарства покрай традиционните по това време на годината епидемии - това са все неща, които затрудняват бюджета. Септември пък е времето, в което се тръгва на училище, получаваме си сметките от ваканцията, която повечето от нас плащат с кредитна карта – също един утежнен за семейния бюджет месец. И така задълженията изостават. Традиционни добри откъм плащания са последните три месеца на годината. Декември обикновено получаваме извънредни приходи и хората гледат да погасят дълговете, за да влязат, както се казва, на чисто в новата година.
Тази картина на сезонност беше изключително добре откроена през 2012 г. Така тя като тенденции и картина се доближава до това, което сме наблюдавали преди края на кризата. Разбира се, нивата на събираемост са много далече от тогавашните. Това е знак за стабилизиране и постепенно излизане от кризата, колкото и рано да е да се каже това. За нас новините са добри.
По въпроса за задлъжнялостта – това, което наблюдаваме в нашата работа, е, че намаляват обемите, които ни се възлагат за събиране, и това е много естествено. Ако се вземе примерно живота на един потребителски кредит, той е от 5 до 7 години. Имайки предвид, че от 2008 г. кредитирането е в много по-малки темпове, е нормално, че бумът на кредитирането започна да се изчерпва. Тоест тези големи обеми спадат и новите клиенти, които изпадат в просрочие, са в пъти по-малко. С намаляваното на кредитните портфейли на финансовите институции, които са ни основни клиенти, намаляват и задълженията, които ни се възлагат.
Каква е ситуацията при другите ви клиенти, които не са финансови институции?
- Това са телекоми и ютилити компании. Обикновено там обемът си е на едно постоянно ниво. Няма лавинообразно увеличаване на обемите на задълженията, както беше в началото на 2009 г. Като събираемост ситуацията е на малко по-добри нива от 2011 г. Няма значима промяна в реда на плащане, който са възприели хората – първо се плаща ипотеката, потребителските кредити, лизинг и в дъното на приоритетите обикновено са кабелните оператори, телекомите, ютилити сметките – без електричеството. Най-вече водата, защото в жилищните блокове тя не може да се спре индивидуално. Нямаме наблюдения върху топлофикациите, те по някакъв начин се справят вътрешно.
На какво се дължи тази по-добра събираемост – защото хората след няколко години криза са много предпазливи при поемането на дългове или има и други фактори?
- Няколко фактора отчитаме. Единият е заради по-стриктните критерии на финансовите институции към техните клиенти. В годините на кредитния бум нещата не бяха съвсем добре преценени. Имаше хора, които вземаха кредити на ръба на своите възможности и им беше трудно тяхното обслужване. В момента нещата са много добре преценени. Другото е, че започнахме да се научаваме да си правим сметката. Много бавно и с малки крачки се случват нещата, но хората мислят много по-разумно. Много тежко се взимат решения да се поемат нови кредити. Дори мой познат наскоро реши да си купи жилище, защото цените в момента са ниски и вноската му е по силите. Но, питайки го дали в следващите 15-20 години той е абсолютно сигурен, че това положение ще се запази, той се замисли и прецени да изчака ситуацията като цяло да се подобри. Това е много сложно житейско решение. Ако сме под наем, имаме възможност да лавираме - нещо, за което не се замисляхме в добрите години. Тогава хората много по-лесно поемаха такива дългосрочни ангажименти. А последните години са много отрезвяващи.
Във времето преди кризата ваши колеги казваха, че много хора с ниски доходи изкуствено са повишавали стандарта си на живот, като са взимали потребителски кредити, които сега им е на практика невъзможно да плащат. Много ли са тези хора в момента?
- В последните години се промени профилът на длъжника. Допреди кризата много рискови бяха младите хора - на 20-25 години, поради честата смяна на работа заради неориентираността какво искат да работят. Но с кризата изведнъж се оказа, че хората във възрастта 35-50 години, с добра работа и образование се оказаха затруднени. Една от многото причини за това е, че животът поскъпва много по-бързо, отколкото нарастват доходите. Ако преди 5 години сме имали добър доход, който ни е позволявал да плащаме апартамента, да обслужваме лизинга, да ходим на една скъпа почивка годишно, в момента поскъпването на живота изяжда цялата тази горница, която сме имали, за да си позволим тези неща. Много хора са изправени и пред невъзможност да изплащат задълженията си.
Другата група са хора със собствен бизнес, който е претърпял свиване или крах. Отделно има хора, които, вместо да работят на цял ден, са били съкратени или работят на по-малко часове, тоест доходите им са намалели значително. Така че за съжаление кризата засегна най-работещата част от обществото.
Ако направим паралел със страните, където кризата на практика не се усеща, като Германия, там средната класа е значителен брой от населението - около 65%, хора със стабилни доходи, със спестявания, определен стандарт на живот. Там кризата ги засегна по различен начин, като промени плановете им за почивка от Малдивите към Гърция например. Докато при нас тази прослойка (по различни изчисления около 21-23%) беше изключително крехка и с немного висок доход. Така в България при тези хора, ако доходите не са актуализирани през последните 4-5 години, какъвто е масовият случай, поскъпването е изяло техния разпологаем доход. И те в момента са доста на ръба, така че всякакъв тип задължения, които са поемали, ги затрудняват изключително.
Когато някой се окаже в обективна невъзможност да обслужва свое задължение, какви според вас са неговите възможности, при които все пак той да не е подлаган на тормоз заради дълговете си?
- Определено бих казала, че има много възможности. Кредиторите предлагат и схеми за разсрочване, гратисни ваканции, удължаване на периода и други типове споразумения, пакетиране на задълженията.
Важното за кредитора е да види, че клиентът наистина има желание да погасява това свое задължение, но в момента е затруднен. Кредиторът винаги намира начин да отговори на това желание. Но много често, може би поради неразбирането или страха на хората, те избират най-неправилния, но и най-лесния път – просто се укриват. Отказват всякакъв контакт.
В този случай кредиторът, общо взето, е безсилен. И след като година-година и половина се опитва да установи конктакт, в крайна сметка се стига до най-тежките и неприятни стъпки – да се започне правно преследване, в което и дългът се увеличава, и последиците са доста по-лоши. Така че, ако клиентът влезе в диалог с кредитора, винаги се намира вариант. Аз не съм била свидетел в нашия опит да сме имали случай клиентът да е искал да се реши въпросът и да не сме намерили изход.
Напоследък покрай няколко трагични инцидента се появиха коментари за увеличение на случаите на самоубийства заради невъзможност да се погасяват дългове. Вашите впечатления какви са?
- Ние за щастие в нашия опит не сме се сблъсквали с такъв случай. Но наскоро се върнах от Брюксел, където беше представено едно изследване за задлъжнялостта във всички 27 страни – какви са причините, как се отразява това на домакинствата, какви са начините да се преодолее. Много интересна част за мен беше тази как се отразява задлъжнялостта на домакинствата - обедняване, засягането на физическото и психическото здраве. Хората не са подготвени да се справят с този проблем и това им създава много голям стрес.
България е една от малкото страни, където този проблем по никакъв начин не е решен. В много от другите членки има консултации за това, ако изпаднете в дълг, как да се справите със ситуацията. Например в Холандия общините са задължени да дават такива безплатни консултации, има и неправителстевни организации, които работят безплатно или срещу много малка такса. Там има финансово грамотни хора, които могат да помогнат, защото това наистина е много тежка ситуация.
За България какво показват данните от това изследване?
- Ами трагични са. Ние сме в клъстъра Гърция, Румъния, Литва и може би още няколко страни, където нивата на зъдлжнялост са изключително големи, домакинствата дават изключително голяма част от разпологаемия им доход, за да ги обслужват, и на практика това ги смъква под екзистенц минимума. Остават им средства, с които те не могат да живеят нормално. Плюс това обществото не е създало механизми да се справи с тези последици. В България да се отиде на лекар или психиатър – трябват пари.
Как трябва да реагират съседите на хора, които се укриват заради дългове и към тях се обръща представител на колекторска компания за съдействие? Длъжни ли са да съдействат?
- За съжаление има много компании, които имат некоректни практики. Според мен вече отговорност на кредитора е да подбере с кого да работи. А иначе трети лица нямат никакво задължение да съдействат, това е оставено на добрата воля. Не е редно освен това да се съобщава, че съседът ви има задължения, обикновено ако той иска, може да услужи с телефон.
Ако съсед вземе известието, то смята ли се връчено?
- Законът изрично казва, че известие може да се връчи лично или на много близък роднина - по права линия. Прието от съседи уведомление не се признава в съда.
Преди време ваши колеги говореха за явлението "професия длъжник" - има ли го все още?
- Винаги има измамници, не можем да се предпазим. Самите кредитори въпреки всичките им строги системи и изисквания, не могат да се предпазят от това. Винаги има малък процент хора, поели съответното задължение с ясното съзнание, че няма да го изпълнят. Но те са изключително малко. Освен прокуратурата да разследва като случаи на измама, няма какво друго да се направи. Не можем да говорим, че българинът като цяло е мошеник и измамник. Напротив.
Най-честата причина някой да се превърне в длъжник е да не е преценил правилно възможностите си или пък в живота му да настъпят непредвидени обстоятелства – безработица, смърт на близък, развод. И третата много често срещана причина е поради неумение хората да си направят сметката, да управляват личните си финанси. По-скоро в момента има нужда от точно такова обучение – за управление на личните финанси. Защото не сме общество с традиции – дори кредитът е много нов инструмент за България. Нямаме навик да живеем на кредит, не знаем как да го управляваме, нямало е кой да ни научи. Ние голяма част от времето използваме за обучаване на клиентите. А в много от европейските страни още от училищна възраст се занимават с това, има и семинари, на които човек може да се запише.
Има ли хора, които взимат нови и нови дългове, за да покрият стари, и влизат в лавинообразни задължения?
- Имали сме хора с 16 до 18 задължения, което е трудно да бъде управлявано. Човекът на всеки втори ден трябва да плаща нещо на някого. Такъв тип неразумни решения се взимат. В годините на кредитния бум беше много лесно да се случи. Нещото, което ние не препоръчваме, е да се вземе нов кредит, за да се покрие стар. Влиза се в спирала, от която е трудно излизането. По-добрият вариант е да намерим начин да намерим споразумение с кредитора за обслужването му. Особено страшно е да се вземе бърз кредит, за да се погаси забавена вноска по друго задължение, защото бързият кредит е много скъп.