Бъдещето на Европа и Балканите, както и позицията и отговорностите на България вече изглеждат много по-различни, след като Европейският съюз започна преговори за пълноправно членство с Турция и Хърватия, откри процедура за асоциирано членство на Сърбия и Черна гора и до края на годината може би ще признае на асоциираната Македония статут на страна кандидат. В София новината за началото на преговорния процес с Анкара и Загреб беше приета като положителен сигнал на Брюксел към региона и с очаквания за ръст на инвестиционния и търговския обмен. Анализатори обаче припомниха, че решението е и предизвикателство към България да заеме далеч по-активна позиция относно турското членство.

Решението за Турция бе взето в последните минути на набелязаната от ЕС дата 3 октомври след повече от 30-часови консултации в Люксембург между външните министри на 25-те страни в съюза. Турската делегация начело с външния министър Абдуллах Гюл пристигна малко преди полунощ в понеделник след още пет часа на дискусии в Анкара дали предложената от ЕС компромисна рамка на преговорите отговаря на турските национални интереси. По информация на Ройтерс принос за турското "да" на европейските условия е имал натискът на Вашингтон върху Кипър да не превръща в проблем за преговорите амбициите си за членство в НАТО и гаранциите, че дори и това да стане, последната дума ще има не ЕС, а САЩ. Какво точно са се договорили съюзът и Анкара обаче до вчера така и не бе огласено.

Началото на преговорите с Хърватия пък стана възможно, след като главният прокурор на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Карла дел Понте потвърди пълното сътрудничество на Загреб. Страната обаче ще трябва да продължи да доказва, че полага всички усилия за залавянето на издирвания ген. Анте Готовина и по време на преговорния процес. Поради това не е ясно дали Хърватия все още има шанс да влезе в ЕС заедно с България и Румъния, ако членството им бъде отложено с година. Трети октомври беше щастлива дата и за Сърбия и Черна гора, тъй като съюзът получи зелена светлина да започне преговори за асоцииране към ЕС. Една от първите реакции от Белград бе, че се готвят да искат помощ от България за облекчаване на визовия режим. Там припомнят, че хърватите са били в по-изгодно положение с визите, когато преди години бяха асоциирани. Освен това в Сърбия и Черна гора се притесняват, че на 1 януари 2007 г. България и Румъния ще бъдат принудени да наложат визов режим и така драматично ще се промени движението на хора и стоки в района, съобщи Би Би Си.

Без съмнение новината е добра за България, посочи министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. "С това споразумение Европейската комисия доказа способностите си за поставяне на началото на ново разширяване. Надяваме се, че ще докаже способностите си и за края на един друг процес - петото разширяване, което трябва да завърши с приемането на България и Румъния. Това ще е сигнал за региона и за значението, което отдава Европа на него - повече съседи с европейски цели, стремежи, ценности", каза тя. От българското външно министерство официално приветстваха началото на преговорите с Турция и Хърватия.

По думите на министър Кунева след приемането в ЕС България ще участва в присъединителните преговори с Турция и ще бъде една от страните, чието мнение ще бъде много важно за движението им. В момента областта "Разширяване" е единствената, в която България не се изказва като активен наблюдател в ЕС и не участва в дискусиите. Заедно с решението за Турция е било взето и друго решение - при всяко следващо разширяване заедно с доклада на Еврокомисията за готовността на кандидатките ще бъде изготвян и доклад за готовността на самия Евросъюз да се справя с ново разширяване, коментира Евгений Кирилов от "Коалиция за България", който е един от 18-те български наблюдатели в Европейския парламент.

Наблюдатели обаче коментираха, че има какво да се желае във връзка с позицията на София по турското членство в ЕС.

"България има голям проблем с това, че на този етап все още няма визия за развитието на Европейския съюз, мястото му в света и своето място в ЕС. Набива се на очи липсата на активна българска позиция по присъединяването на Турция. Казва се, че подкрепяме кандидатурата на Анкара обикновено в отговор на въпроси, по-скоро като форма на куртоазия или придържане към политическата коректност, но не съм забелязала досега проявления на активна правителствена подкрепа", каза пред "Дневник" Антоанета Приматарова, бивш посланик в ЕС и представител на Центъра за либерални стратегии.

"За България ще бъде трудно да получи място в процеса, който тече в момента между Брюксел и Анкара, защото тя не е провела вътрешния си дебат относно Турция и защото самата България е обект на оценка от страна на Брюксел", каза и Красимир Николов, главен секретар на Българската асоциация за изследвания на европейската общност (БЕКСА).

Започването на преговорите за членство на Турция в ЕС ще стимулира ръста на инвестиционния и търговския обмен между Турция и България, обяви вчера в сградата на Министерството на икономиката турският министър, отговарящ за външната търговия и митата Кюршад Тюзмен. България и Турция ще играят важна роля и ще бъдат икономически и търговски мост между Евросъюза и Изтока, каза той.

Сега вложенията на турски компании в България са около 50 милиона евро. Очаква се до края на 2006 г. турските инвестиции в страната да достигнат минимум 300-350 милиона евро, подчерта Тюзмен.

 

ъдещето на континента