Няма поука от грешките - възпроизвеждат се еднотипни недостатъци при процедурите за избор в съдебната система, задкулисието продължава, въпреки въведената публичност, новият Висш съдебен съвет (ВСС) не показа достатъчна решимост за наболели проблеми на системата. (пълният текст в прикачения файл)

Това са част от изводите от доклад, изготвен и подписан от 10 неправителствени организации, специализирали в сферата на правосъдието. Документът е изпратен до Европейската комисия (ЕК), като целта му е да замести мониторинга над съдебната система. По това време на годината досега Европейската комисия представяше доклад за напредъка на България в сферата на правосъдието и вътрешния ред. През лятото на 2012 г, от ЕК обявиха, че следващият подобен документ ще е в края на 2013 г.

По повод скандала "Марковска" през ноември от комисията припомниха, че могат да излязат с извънреден доклад за България по всяко време. Тази възможност беше припомнена и покрай процедурата за избор на нов главен прокурор Сотир Цацаров. От понеделник Цацаров, вътрешният министър Цветан Цветанов и правосъдният министър Диана Ковачева са в Брюксел за среща с  главния секретар на ЕК Катрин Дей.  Те са там и за да се запознаят устно с отчитания напредък в областите на правосъдие и вътрешен ред в България.

Заместващият доклад е подписан от Съюза на съдиите в България (ССБ), Асоциация "ФОРУМ", Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи (БИПИ),  Български хелзинкски комитет (БХК), Институт за развитие на публичната среда, Фондация "РискМонитор", Сдружение "Център на НПО в Разград" - Национална НПО мрежа за гражданско наблюдение на съда в България, както и от Съюза на юристите в България (СЮБ).

В него се прави пространен преглед на основните избори и събития в съдебната система от последната година, като припомня скандалите. В отделна част са поместени препоръки, свързани със структурни реформи на ВСС, съдилищата, статута на съдиите, модела на управление на препоръката.

"Опитът от грешките и скандалите от предишни процедури по  назначавания не се отчита при провеждането на следващите.  Напротив, възпроизвеждат се еднотипни недостатъци, които подлагат  на сериозно съмнение професионалните достойнства и почтеността  на назначените лица, както и реформата. Компрометираният избор  пък създава нова форма на зависимост на назначения. Допълнително   притеснение буди фактът, че за избора на частта от състава  на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество,  излъчвана от Народното събрание, не са приети никакви правила, 

гарантиращи прозрачност и ефективност на проверката на качествата  и интегритета на кандидатите, както и на реда за тяхното изслушване,  поради което изглежда, че дори и минималните досегашни постижения 

- формална публичност, ще бъдат изоставени при избора на този  толкова важен за реформата орган. Без обявяване на предварителни  критерии беше назначен и председателят на Комисията от министър-

председателя", пишат още организациите.

Според документа въпреки претенциите, че новите процедури, с които бяха избрани ключови за съдебната система постове, организациите констатират че "формално прилагане на новите правила бе лишено от реална воля за реформа и прочистване на върховете на съдебната власт от съмнения за нелегитимни влияния".

"Публичността не прерасна в съдържателно осветяване и проверка на всички фактори за зависимости и корупция. Въпреки реториката за реформи, истински достоверна оценка на състоянието на съдебната власт не беше направена и програма за решителни промени не беше формулирана. Напротив, обобщеният преглед на конкретните назначения откроява важни белези за възпроизводство на статуквото", пише още в доклада.

"Добрата новина от изтеклата 2012 г. е, че публичността, макар и наложена "отвън" на смените по върховете на съдебната власт, ясно очерта реалните механизми на нерегламентирано влияние, корумпиране и блокиране на работата на институциите й", е посочено в документа.

Прави се извод за обезнадеждаващия старт на новия ВСС, като сее  излагат редица негови неуспешни ходове, включително и отказа да се направи проверка на финансовата политика на предишния съвет. Очевидна е липсата на решимост да се пристъпи към бюджетна реформа, която да доведе до ясни критерии за ефективност, елиминиране на факторите за поставяне на отделни магистрати в материална зависимост и общо гарантиране на прозрачността на бюджета на съдебната власт.

И отново за независимостта

В доклада се посочва още: "Действителната причина за състоянието на съдебната власт се корени в структурните проблеми на нейния актуален конституционен и институционален модел. В преобладаващата си част досегашните промени в съдебната власт представляват мним опит за преодоляване на структурно обусловените проблеми чрез повърхностни мерки, които могат да бъдат окачествени, буквално, като имитация на реформа. Предишният фокус на реформите върху укрепване на капацитета на ВСС чрез превръщането му в постояннодействащ, засилването на административния му ресурс и учредяването на Инспекторат към него, и по-голямата публичност на назначенията по върховете на съдебната власт, логично не доведе до преодоляване на фундаменталния проблем на зависимостта на правосъдната система от нелегитимни интереси".

Според организациите "този тип формални реформени мерки" показва  по специфичен начин "симптоматиката на същото заболяване". В документа се припомнят последните изводи на ЕК от юли 2012 г., според които предният ВСС така и не успя да реши нито един от основните проблеми на администрирането на съдебната власт, свързани с кадруването и бюджетирането в системата, както и с въвеждането на информационни технологии.

Обърнато е внимание и на отказа на предишния състав на ВСС "да гарантира независимостта на съдебната власт, вместо което произведе поредица от шумни скандали, демонстриращи зависимостта му от политически и икономически лобита". В документа са цитирани и  заключенията на мисията на Европейската асоциация на съдиите. През 2011 г. в тях беше посочено, че "...намеците и дори обвиненията на министъра на вътрешните работи за корупция и некомпетентност на съдиите застрашават независимостта на съдебната система и сериозно нарушават върховенството на закона. Те упражняват силен натиск върху отделните съдии..."

"Без ефективни  медии, осъществяващи последователен контрол върху държавните  органи чрез вярно отразяване на събитията и чрез журналистически  разследвания, не може да се очаква публичността на процедурите за  назначения да се превърне в непритворна прозрачност или отделните  скандали да се трансформират в реална борба с корупцията. Липсата на  прозрачност в собствеността, финансирането и останалите фактори за  корпоративен контрол върху медийните организации е сериозен бич  срещу журналистическата независимост" пише още в доклада.

Според него проблем е финансирането,"вероятно, не  при условията на конкурентност финансиране, включва и различните  финансови трансфери от страна на държавни ведомства към медийни  организации".

"Не на последно място – липсата на хигиена в отношенията  между политически и бизнес фигури от една страна и журналисти или  лица, контролиращи редакционната политика на медиите, от друга, също  създава среда, в която неформалният натиск и корумпирането се  осъществяват изключително лесно", пишат още организациите. Според тях през изминалата година всички тези фактори са се отразили върху назначенията в съдебната власт и опитите за предизвикване на  конкретни действия за реформа от страна на гражданското общество.

"Няма никакво съмнение, че в  България няма да се формира реална политическа воля за реформи и  критична маса на обществен натиск, без медиите да заемат своето място  в адекватното отразяване на съдебната система", става ясно още от доклада.