Градчето Конгсберг, Норвегия. "Кралската мина" остава важен източник на приходи за жителите 55 години след края на добива на сребро, тъй като е превърната в основна туристическа атракция.

Мрак, тунели, натрошени късове руда, износено оборудване и сечива. Това едва ли е първата асоциация на българина, когато стане въпрос за туризъм. У нас слънцето, морето, планината и културните ценности са основните туристически атракции и, разбира се, няма нищо лошо в това.

Има обаче нещо, което можем да научим от опита на малкото градче Конгсберг в югоизточна Норвегия. Там слънцето, морето и планината липсват, но затова пък туризмът е пуснал корени… в мините.

Старите сребърни мини са гордостта на градчето и са произвели над хиляда тона от благородния метал между началото на 17-и век и 50-те години на миналия. Градът е толкова известен със среброто си, че там все още се намира монетният двор на Норвегия, създаден преди повече от 350 години. Днес сребърните жили са изчерпани, но в пустите галерии се разхождат над 40 хиляди туристи годишно, преминавайки по вълнуващ 5-часов маршрут през тунелите под ръководството на професионални гидове.

Конгсберг не е уникален.

като се преследва основно потенциалът му да замести част от доходите за местните общности след прекратяването на добива. Диамантените и златни мини като Кулинан и Кромдраай са сред най-големите атракции в Южна Африка и освен зрелищните турове в недрата на земята предлагат на посетителите си и истински досег и дори закупуване на шлифованите съкровища, извадени от тях.

Известната със златната треска провинция Юкон на границата на САЩ и Канада

въпреки ледения климат. Река Клондайк е обект на речни круизи и екскурзии по следите на златотърсачите, извършвани от десетки туроператори.

Този тип туризъм вече се поощрява и развива и чрез политики на регионално и държавно ниво. През август тази година министър-председателят на провинция Гоа в Индия предложи всички рудници в провинцията да бъдат превръщани в "минерални паркове" след затварянето си.

Ентусиасти популяризират традицията на минералния туризъм в родните планини. От 1966 г. в Перник е открит и работи музей на минното дело, в който също се помещава в стар рудник. Многобройни архитектурни паметници на територията на страната включват следи от добив и преработка на ценни метали в древността, включително уникални галерии и проходи, изкопани на ръка преди хилядолетия.

Смелите идеи не стигат дотук. Голяма част от териториите, използвани за добив и преработка на мед от Асарел-Медет в Панагюрище, сега се залесяват и рекултивират с цел да бъдат превърнати в устроени туристически територии, включващи паркове, голф игрище и дори дивечовъдно стопанство за благороден елен. Чудесно би било подобна съдба да имат повече от многобройните изоставени и необезопасени минни обекти от ерата на комунизма. Разходите и ангажиментите за рекултивация за промишлени терени за минните компании са значителни, затова винаги е необходимо и уместно да се търсят допълнителни ползи и източници на доходи за местните жители.