Капаните пред легитимността на бъдещия патриарх
На 24 февруари ще стане известно името на новия глава на Българската православна църква. Патриархът ще бъде избран сред трима кандидати, които синодът ще определи с гласуване една седмица по-рано. За да продължи нататък, всеки от кандидатите трябва да е събрал поне 10 гласа.
Според устава на Българската православна църква двама от 14-те митрополити не могат да бъдат избрани – Николай Пловдивски, който няма 50 навършени години, и Амвросий Доростолски, защото управлява епархията си по-малко от пет години. От останалите 12, четирима са подали писмен или устен отвод, съобщи преди време Йосиф, митрополит на САЩ, Австралия и Канада. Това са Йоаникий Сливенски, Калиник Врачански, Дометиан Видински и Григорий Великотърновски.
Ако синодът приеме тези отводи на 15 февруари, четиримата също ще отпаднат от надпреварата за бъдещ патриарх. Самият Йосиф е казал, че ще подаде отвод на 15 февруари сутринта и че вероятно други епископи ще направят същото.
Отвъд процедурните ограничения картината не изглежда по-ясна. Единайсет от сегашните митрополити присъстват в архива на Държавна сигурност като агенти или сътрудници. Скандалите около раздаваните архонтски титли, замени на църковни имоти и скъпи коли, получени като дарения от бизнесмени, поставят много въпросителни пред предстоящия избор.
Тези неясноти станаха повод за дебата на тема "Църквата пред избор", който се състоя в "Червената къща" в София в края на миналата седмица. В дискусията взеха участие проф. Калин Янакиев, философ и богослов, писателката Теодора Димова, Момчил Методиев, историк и изследовател на Българската православна църква, и Горан Благоев, историк и водещ на предаването "Вяра и общество" по БНТ.
Парадоксите на канона
Въпреки че темата за досиетата не беше обявена като централна в дискусията, основните аргументи на участниците за проблемите около бъдещия избор се завъртяха именно около нея.
"Темата за досиетата е гъвкава. Доносничеството може да става по принуда, някой може да каже, че не е направил никому зло и т.н.", започна Калин Янакиев. Според него обаче фактът, че повечето от епископите са били вербувани от тайните служби много рано, говори, че най-вероятно те са получили епископския си сан със съдействието на бившата Държавна сигурност. В такъв случай изборът на някой от тях за патриарх е в тежко противоречие с църковния канон.
Професорът цитира 30-о апостолско правило, според което епископ, който е получил сана си със съдействието на светската власт, трябва да бъде низвергнат (санът му се отнема) и отлъчен от църквата.
"Независимо дали Държавна сигурност е тоталитарна, родолюбива, страховита или прекрасна организация, във всеки случай тя е светска власт", аргументира се Калин Янакиев.
Тримата митрополити, които според него не са в нарушение на 30-о апостолско правило, са Гавриил Ловчански, за когото няма открито досие, Неофит Русенски, който е наблюдаван от службите като "консервативен, религиозен и силно обвързан с църквата", и митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, вербуван, след като вече е бил епископ. Проблемът е, че отлъчването трябва да стане от църковен съд, състоящ се именно от епископите. Те са и членове на събора, който трябва да избере новия патриарх.
Горан Благоев припомни, че не се знае дали целият архив е разсекретен. "Можем да сме сигурни, че голяма част от досиетата са "прочиствани" в началото на 90-те, например това на митрополит Йоаникий", посочи той. И допълни, че има още един важен детайл - принадлежността към служби на други държави". Според водещия досието на Западноевропейския митрополит Симеон съдържа информация за интереса на ЦРУ към него. Така няма как да не се съмняваме не само в тези митрополити, за които имаме информация, но и в тези, за които в момента нямаме, продължи водещият и обобщи, че следователно самият избор ще бъде недостоен.
Българският Щирлиц
Момчил Методиев акцентира върху данните от архивите и разказа подробности от досието на митрополит Симеон. "При българския Щирлиц, или българския Джеймс Бонд, митрополит Симеон, нещата са отвъд всякаква мярка", започна Методиев. "Досието е като турски сериал. Чета и всеки път очаквам да стане все по-интересно. И то става. Засега е стигнал до чин майор, но може и още да се катери", разказа Методиев.
"Всеки път, когато той се връща в България, го среща лично шефът на българското разузнаване. Той познава лично тримата шефове на българското разузнаване. Христо Маринчев е човекът, който го вербува, и човекът, който го спасява. Когато Симеон се връща от Щатите, пет месеца стои без работа, без заплата и Маринчев решава да го уреди с нова служба. Западноевропейската митрополия е създадена единствено и само по тази причина, тъй като Симеон не иска да остане в България", обясни историкът на базата на досието на митрополита.
Бъдещият генерал от ДС Христо Маринчев се заема с българското духовенство още през 1958 г., за да достигне през 1977 г. до зам.-председател на Комитета по църковните въпроси, напомни Методиев. През 1959 г. Маринчев разкрива "крупна афера с календарчета и църковни свещи", за която двама свещеници са осъдени на смърт, а четирима – на по 20 години затвор. Агентът е награден с пистолет. "Разкритието на престъплението и издадените присъди допринесоха за разложението на Православната църква и разколебаването на една значителна част от свещениците и вярващите. Същевременно се издигна престижът на органите на Народната милиция", прочете Методиев част от досието на генерала.
Маринчев е и вербовчик на племенника си Кирил Ковачев, днес Варненски митрополит Кирил. Първият разговор между двамата за евентуално сътрудничество е още когато Кирил е ученик в Софийската духовна семинария. Постоянната му връзка със службите чак до 1990 г. почти сигурно го поставя в нарушение на апостолските правила, коментира проф. Калин Янакиев. Кирил е един от основните претенденти за патриарх.
Архонти, тамплиери, католици
Янакиев посочи и втори аргумент, който от гледна точка на канона стеснява избора на патриарх – "свързаността на определени митрополити с организации, които са чужди на църквата, които не са православни, които, направо казано, са еретични".
Митрополит Галактион например е "Върховен свещеноначалник на Великия архонтски събор". Независимо кой членува в архонтския събор, той не е православно тяло, коментира философът. Следователно всеки, който е в ръководството на това тяло, автоматично е изключен от ръководството на Българската православна църква. Галактион е и "върховен настойник на рицарите тамплиери от Йерусалим", посочи Янакиев.
Дометиан Видински пък е "духовен наставник на международния християнски орден "Св. Цар Борис Михаил". Един от основателите на ордена бил Стефан Николов, бивш щатен служител на Първо главно управление на ДС, преминал курс в разузнавателната школа на КГБ през 1988 г.
Професорът изключи и Калиник Врачански от списъка на епископите, които отговарят на изискванията за глава на църквата, като посочи, че по негови непотвърдени сведения митрополитът бил водил преговори с католическата църква в България за сключване на уния, но получил отказ. Калиник е един от шестимата, участвали в разкола през 90-те, но по-късно се покайва и през 1998 г. е възстановен като Врачански митрополит.
Съвестта на миряните
Според Калин Янакиев единственият изход от ситуацията, в случай че бъде избран патриарх против канона, е в правото на миряните да извикат "Недостоен" при ръкополагането. Според процедурата богомолците, които присъстват в храма, трябва да одобрят избора, като при възгласа на епископа "Аксиос – достоен" отговорят "Достоен, достоен, достоен". Ако някой се провикне "Недостоен", церемонията се спира, докато се изяснят съображенията на миряните.
Според синода обаче изборът на патриарх не подлежи на критика от страна на миряните. Обяснението даде митрополит Йосиф, говорител по подготовката на Патриаршеския избирателен църковен събор, в предаването на Горан Благоев "Вяра и Общество" в събота.
"Достоен" и "Недостоен" може да се каже само по време на хиротонията на епископ и ръкоположението на свещеник или дякон, когато те приемат духовния си сан", посочи митрополитът. "Според устава такъв възглас по време на интронизацията не е възможен, защото изборът на патриарха вече е произведен, а интронизацията е начало на неговата служба. Действително след интронизацията има възглас "Достоен". Но ако някой от миряните извика "Недостоен", този възглас няма да бъде валиден. Ние ще си продължим интронизацията", завърши духовникът.
Ако все пак се случи
Съборът ще се опита да разреши каноничното противоречие по време на избора на тримата кандидати за патриарх на 15-и февруари, увери в събота митрополит Йосиф. Ако все пак се случи някой от митрополитите с агентурно минало да бъде избран за глава на църквата, това трябва да стане ясно на всички, допълни той.
Според него не всички досиета са еднакви и не е задължително свещениците, регистрирани в тайните служби, да са станали епископи в противоречие с канона. Духовникът обаче изрази съжаление, че досиетата не са били разгледани детайлно в самия синод.