Пиша ви, драги Джон, без да губя надежда, че ще получа от вас отговор за разногласията, които българите пораждат на Острова.

Не крия, че имам известни притеснения. Какво ли не се случва в наши дни! Току виж снегове или мъгли на Албиона по погрешка запокитят писмото ми в чужда пощенска кутия (случва се даже в добрата стара Англия!); или пък аз, поради пословичната си разсеяност, взема, че не напиша точния ви адрес. Цялата ми надежда се крепи на факта, че пускам писмото в глобалната мрежа, където вие, някой ваш родственик или съименник, все ще попаднете на него. И тогава, о, чудо – може пък да имам късмет този монолог да прерасне в чат.

Езикът, на който ще си кореспондираме, не е проблем, откакто има Google translate. Мисля, че по това няма как да не постигнем съгласие. Както и по обстоятелството, че поне от 1712 г. вие пребивавате във вечността, след като шотландецът Джон Арбътнот реши да ви обезсмърти в памфлет. И оттогава, такъв, какъвто сте – набит, червендалест и солиден –

Англичаните, разбира се, можеха да изберат другиго за свой национален герой – някой моряк или поет.

Но се спряха именно на вас, драги Джон, на един търговец на платове – честен човек, почтен в бизнеса си, макар и със сприхав нрав. Мъж, който обича да си похапва и пийва, но ревниво бди над независимостта си, както и над славата на Обединеното кралство. Не се обиждайте, драги Джон, ала злите езици разправят, че не се спогаждате със съседите си, опасявайки се, че все някой иска да ви командва. Твърди го вашият духовен баща Арбътнот, а пък сами разбирате, че нямам никакви основания да не му вярвам. Узнах от него, че не обичате особено и чужденците, достойни най-вече за присмех и презрение.

Така де, драги Джон, защо да си кривите душата – няма да се оставите, я, да ви лъже някой срещнат френски жабар или разните му там италиански макаронаджии, испански бикоборци или немски касапи, дето се опитват да ви преметнат далеч по-зле от всеки чирак или слуга. И като се замислите, драги Джон, че на този "бизнес" днес му викат Обединена Европа…Как тогава да не ви стегне шапката, та да не си поръчате поне още две пинти бира. По този начин, драги приятелю, ще постигнете този важен ефект, който из нашите географски ширини се обозначава с израза "да удариш с един куршум два заека". Хем ще изплакнете гърло и ще облекчите душата си, хем ще подобрите показателите на. "бирения барометър" на Острова, който от няколко години бележи видим спад в продажбите, а оттам и в икономиката. Криза, драги Джон, какво да се прави!

О, чудо – ваши ли са наистина тези гневни редове, които изникват от мрежата в отговор на написаното от мен?

Но, моля ви, успокойте се, скъпи приятелю, не искам да се гневите. Представям си по реакцията ви как яростно разширявате очи, което означава, че лицето ви се налива с кръв. Дистанцията във времето и пространството не ми позволява да ви се притека на помощ. Как в такива случаи действаше доктор Ливзи от "Островът на съкровищата" – май препоръчваше пускането на малко кръв, за да не получи човек апоплектичен удар?

Спокойно, знам, че Стивънсън е шотландец, а пък те искат да се отделят от Обединеното кралство… Не, не ги подкрепям. Не съм го казвал, нито съм намеквал, че Англия е виновна за всичко – за световната финансова криза, която била тръгнала от лондонското Сити. Не, не, всичко започна отвъд океана. Да, така е, скъпи приятелю, а пък сега…Сега всички ще трябва да поемат своята отговорност… Не, не за сметка пак на англичаните…

Да, драги приятелю, знам, че вие, англичаните, сте големи нетни платци на Европейския съюз. Нали обаче "британската отстъпка", извоювана от лейди Тачър, добре де, от мисис "Денис Тачър" си остана факт (колко сте консервативен, Джон!).

Какво казвате? Че сте заявявал винаги, че Европа е една голяма измама, което било ясно даже на сестра ви Пег? А как е тя, Джон? Все още ли е толкова слаба и бледа? Продължава ли да не излиза от куличката в семейния ви дом, неспирно изложена на силните северни ветрове? Да се надяваме, че се чувства по-добре, щом вече се ориентира в международното положение.

Разбрах, полага грижи за себе си чрез подобаващи за една дама четива,  радвам се да го чуя. Чете какво? Книгите на лейди Френсис Тролоп, майката на сър Антъни Тролоп… Ясно, Джон. Не става ли дума за тази дама, която през 1836 г. препоръчваше на всеки английски джентълмен да носи резервна носна кърпа в джоба си, щом стигне в Кале, отвъд белите скали на Доувър? Та да не се чуди що за ужасна миризма атакува обонянието му, а просто да се примири с факта, че е на континента (сиреч в Европа), а там си мирише така…Да, да, знам Джон, пак ще кажете, че за всичко са виновни чужденците, за да не използвате някоя по-силна дума, известна като "френски израз", нали така наричате ругатните. Май за последен път вашият премиер Джон Мейджър използва този израз на една среща на върха и стана скандал. Да, да, тук на континента сме особено докачливи…

Все не успявам да ви питам,

Ами тези от Балканите…Пак не се сещате. Хм, представете си Гърция, Турция и онази зона, където в доброто старо време пуфтеше "Ориент Експрес", описан от проницателната мила дама Агата Кристи.  Бях сигурен, че ще се сетите, наистина чудесен роман…

Защо е спрял "Ориент Експрес"? Откъде да знам, Джон…В романа ли…ами влакът затъва в преспите след Ниш…Да, това е вече на границата с България. Защо не чистим пътищата, затрупани със сняг? Ама, моля ви се, Джон, нашият премиер Бойко Борисов е наредил да се улавя всяка снежинка още във въздуха. Защо тогава всичко било затрупано? Много сняг Джон, вие си имате Гълфстрийм, а ние – сняг. Да не би да нямаме добри пътища? Как можахте да го кажете, Джон? Знаете ли как ще се ядоса нашият премиер! Той четири години строи магистрали, а вие – имаме ли си пътища? Не го познавате – като кипне, мускулите му се издуват, става по-сприхав и от вас, иначе е силно невъзмутим, да не си помислите нещо, истински Буда. Това последното го забравете, Джон, нищо не съм казал….

Какво? Как пазят, за да не падат снежинки от небето? С чадъри, Джон, с чадъри. Премиерът разпореди на ресорната министърка, ако трябва с чадърче да пази пътищата и археологията от сняг, така че хората спокойно да си вършат работата и да не затъват в преспи. Какво? "Българският чадър"… Стига, Джон! Ще взема и аз да се ядосам. Да, знам за Георги Марков и за агент "Пикадили" знам… Не, няма нищо общо с "Пикадили съркъс", онзи е италианец, нает от нашите комунистически тайни служби, гадна история, убиха голям писател и достоен човек.

Ама аз друго исках да ви питам, Джон, вие все увъртате и отклонявате темата. Да си дойдем на думата: къде я видяхте тази вълна от българи и румънци, дето ще залеят Острова от догодина? Каква вълна ли? Въпросната вълна, която вашият премиер Камерън нарече "туризъм за облаги". Моят приятел Иван Кръстев даже писа в "Гардиън", че това е резултат от многократно гледане на филма "Казабланка" на младини. Сещате ли се, драги приятелю, там една българка беше готова на всичко заради виза…

Не, Джон, не съм го измислил аз, вашата преса твърди, че

Ама май не четете британската преса, а само се съзерцавате на карикатурите. Ето "Сънди телеграф" пряко сили сведе заплахата от български и румънски работници до 42 500 души! И ако се вярва на ваши политици, така ще изчезнат британските работни места.

Защо ще изчезнат работни места ли, Джон? Вие ми кажете. Нали сте типичен търговец, собственик на магазинче за платове, елитна извадка от онази "нация от магазинери", както някога ви нарече Наполеон. Не, не, няма да говорим за Ватерло, а за глобалната икономика, където всекидневно магазинчета като вашето изчезват пред натиска на гигантските хипермаркети, в които се продава всичко – от кухненски съдове до бебешки дрешки. Такива се времената, Джон – нацията от магазинери май се превърна в нация от касови оператори, повечето от тях чужденци. Нима Лондон и големите градове на кралството вече не са странно смешение от раси и религии, истинска човешка топилня, в която Джон, направо съм любопитен как ще различите българин от румънец, а поляк и италианец – от албанец или турчин.

Да, знам, Джон, че обичате класификациите. Вярвам ви, а и съм чел прочутото описание на Оруел от 1940 г.:

А българите? Откъде да знам, Джон, стига с този чадър…Какво казвате за Чърчил, бил се произнесъл за къпането ни…Той винаги ни е мразил, Джон, а сам е приличал на булдог, по-точно на Бул-дог…

Прав сте. Тук му е мястото да преустановим засега тази наша кореспонденция.