В началото на месеца в Хага се проведе конференция на тема: “The Heart of the Matter – What Future for the Balkans in the EU?(1)”, организираната от Европейската културна фондация и Хуманитарен институт за сътрудничество с развиващи се страни (Hivos - Humanist Institute for Cooperation with Developing Countries) - добронамерена инициатива, целяща да снабди изготвения от Международната комисия за Балканите анализ с малко културен контекст. Подходът разбира се е проблемен, тъй като върху добре стикованите политически, социални и икономически аспекти на направеното, изследването на културната политика се оказа добавена впоследствие кръпка. Все пак следва да сме благодарни, че я имаше, пък макар и съшита с бели конци, които си личаха особено много в в различния маниер на говорене на политиците от една страна и културни оператори и изследователите от друга. Каквото и да предлагаха вторите, първите вдигаха рамене с отговор, че идеите са добри, но прокарването им през бюрократичните инструменти на Европейския съюз е почти невъзможно, сякаш става дума за някаква ирационална инертна машина, която не подлежи на ремонт.

Когато слагаш кръпки, обаче, се съобразяваш с кройката, която някой е направил преди теб.  Балканите, за които ставаше дума, се оказаха ново понятие – изобщо не се говореше за България, Турция, Гърция. Румъния беше спомената само веднъж и то във  връзка със скептицизма на представител в Европейския парламент относно приемането й в очакваните срокове. От време на време се прокрадваше конкретизиращото “Западни” Балкани, но така или иначе с него или без него очертания регион беше ясен. Не беше трудно да се проследи, че това говорене следва изготвения от комисията доклад, в който с бележка под линия се обяснява, че за целите на въпросния анализ, комисията е “редуцирала” Балканите до Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. Критерият за дефиниране на полето  става ясен с последното изречение от ремарка - “по време на работата ни върху доклада имахме добри основания да вярваме, че Хърватска се готви да стартира преговори с Европейския съюз за условията за присъединяване”. А докладът от своя страна следва вече очертали се тенденции на политическо мислене.

Разбира се докладът има важната роля да постави на дневен ред съдбата на един труден за Европа регион. Но назоваването не е безобидна игра и има своите последствия. Ако за комисията “Балкани” е равно на “не-още-ЕС”, то тя не отива много по-далеч от собствените си обвинения, че досегашната политика на съюза към региона има неоколониален привкус и поставя клеймо на империализъм върху Брюксел.  Всъщност цялото това упражнение е едно вече институционализирано справяне на Европа със собственото й  политическо несъзнавано, в което Балканите се оказаха добра мишена за заклемяваните като “политически некоректни” вече неприемливи собствено нейни практики и тайни страхове. Въпросното свиване на понятието “Балкани” напълно потвърждава тезата на Мария Тодорова(2), че ако за Европа ориентализмът е дискурс на противопоставянето, то балканизмът е дискурс на неопределеността. Именно тази неопределеност позволявя и понятието Балкани да се използва разтегливо.

Не бих задълбавала толкова в психоанализа на някакво стереотипизиращо политическо говорене, ако то нямаше конкретни и трайни последици. Проблемът е, че такива безобидни подмени се материализират в политики, политиките се обвързват с конкретни финансови инструменти и в резултат се установяват определени практики.

В края на същата конференция, президентът на Европейската културна фондация обяви създаването на фонд за подпомагане интегрирането на Балканите в Европейския съюз, който ще осигурява подкрепа за организационно развитие, регионално сътрудничество и мобилност. Официално бе обявено и завръщането на Сорос в региона, който ще даде своя принос за създаването на въпросния фонд.

На печелившите честито, България не е сред тях. Разбира се, не ми се иска това да звучи като типична съседска завист. Без съмнение такъв фонд е изключително нужен на западните ни съседи. Ние си имаме европейско финансиране, което в сферата на културата и изкуствата е свързано с програма Култура 2000.  Става дума за изключително тромав инструмент, покриващ само 50 процента от разходите по даден проект. И понеже организациите в сферата на културата и изкуството у нас явно могат да си го позволят,  поради необясними бюрократични неразбории в България те плащат ДДС по проектите, от което официално държавата ни се е споразумяла с ЕК да ги освобождава.

Политиката на регионално сътрудничество в областта на културата се подкрепя с всевъзможни финансови инструменти. Ако различни финансиращи институции подкрепят партньорски проекти в рамките на новоскроените Балкани, на Средиземноморските страни, на Прибалтийския регион, на Кавказ, то ние до влизането ни в съюза и до присъединяването също така и на “Балканите”, сме обречени да бъдем арегионални. Не бих искала да отдавам подобни политики на каквито и да е конспиративни теории, а на прости икономически причини. Жалкото е, че в областта на културата те имат трайни последствия.

--

(1) Същността на проблема – какво бъдеще очаква Балканите в ЕС?

(2) Мария Тодорова е автор на едни от най-сериозните изследвания по темата, събрани в книгата й “Балкани-балканизъм”.

---

*Маргарита Доровска e изпълнителен директор на Фондация КУЛТ.БГ, която поддържа и развива функциониращия вече 5 години в българското интернет пространство Сървър за изкуство и култура Cult.bg.