Заради престъпността Европейският съюз постоянно отправя сериозни критики, но управляващите не намериха адекватни и навременни решения. Организираната престъпност беше едно от тежките наследства, които тройната коалиция получи. За това как предишното правителство гледаше на проблема са показателни думите на бившия министър-председател Симеон Сакскобургготски, изречени през ноември 2003 г. от парламентарната трибуна, когато отказа да уволни вътрешния министър Георги Петканов след поредните знакови покушения: "Тревожната ситуация със стрелбите застрашава предимно криминалния контингент, а не цялото общество." Безпомощността на МВР стигна дотам, че тогавашният главен секретар ген. Бойко Борисов започна да да съветва гражданите да не посещават ресторанти, в които са се настанили лица с многобройна охрана. По време на предишния кабинет президентът Георги Първанов гръмко призова да започне "лов на големите акули", а след съставянето на на кабинета "Станишев" беше далеч по-предпазлив.

Подобна беше позицията и на новия премиер Сергей Станишев. Като представител на опозицията лидерът на социалистите нарече ситуацията "невиждана гангстерска война" (есента на 2004 г.), но като министър-председател се активира едва след като на оживен булевард тази есен беше убит банкерът Емил Кюлев. Нито една от партиите в тройната коалиция не постави престъпността сред основните си приоритети преди изборите. И съдбата ги изигра - 10 дни след съставянето на коалиционното правителство беше убит босът на силовата групировка ВИС-2 Георги Илиев - престъпление, което обещаваше продължение на войната на "добре облечените бизнесмени".

Вместо да търси начин да изкорени престъпността, новото ръководство на МВР се зае да преструктурира полицейските служби с изменение на Закона за МВР. Предстоящата реформа вероятно ще протече с много сътресения, защото още преди да е започнала, от НСБОП напуснаха група офицери, заемащи възлови позиции в направленията "Наркотрафик" и "Терор". Като контраст вътрешният министър Румен Петков демонстрира пълен синхрон с главния прокурор Никола Филчев и директора на Националната следствена служба Ангел Александров.

Не такъв диалог обаче осъществи с Министерството на финансите за митниците, които нападна с обвинения за укриване на информация. Министърът възроди традицията от времето на Виденовото правителство да се съставят списъци на лицата с няколко висящи дела. Медиите бяха залети и със списъци за приключени разследвания за убийства. Беше обявен и списък на прокуратурата и МВР с 43 дела срещу организираната престъпност, от които 36 са приключени и предадени на съда, без да бъдат назовани подсъдните лица. Когато обаче Би Би Си съобщи, че в ЕС разполагат със списък на участниците в българската мафия, премиерът Станишев се изсмя на това твърдение. Междувременно не секваха публичните изявления на западните посланици, че организираната престъпност в България е достатъчно явна и опасно близко до властта.

Най-непродуктивен се оказа ходът на министър Петков със съставянето на обществен съвет, в който той включи предимно стоящи в близост до "Позитано" 20 бивши ръководни служители от Държавна сигурност и от разузнаването на Тодор Живков. Общественият и дипломатическият натиск обаче го принудиха да се отметне от провъзгласената идея и съветът набързо бе закрит.

Напрежението ескалира след убийството на Кюлев и вътрешният министър хвърли всички ресурси на МВР, за да овладее положението - чрез операция "Респект". Целта на засиленото полицейско присъствие по улиците беше да се респектира криминалният контингент, а гражданите да се чувстват по-сигурни. Полицаите обаче се престараха и убиха на улицата човек, срещу когото нямаше образувано нито едно дознание. Престъплението беше упорито прикривано, полицаите се измъкнаха от правосъдието, а драстичното нарушаване на всякакви норми в случая "Чората", станал известен и на европосланиците, доста помрачи европейското ни бъдеще.