- Когато приключвахме предишния ни албум (Same As It Never Was), осъзнахме, че следващият ще е номер седем. С Джейк винаги сме харесвали заглавия на албуми, основаващи се на числа и за известно време обмисляхме да го кръстим просто "Седем". Малко по-късно, когато бяхме започнали да работим над идеите ни за някои от парчетата, си помислих: "Имаме седем музиканти в групата, защо да не разширим идеята за СЕДЕМ?"

Така започнах да мисля за всички интересни и велики неща, асоциирани с числото седем. Седем самураи, великолепната седморка. Седем златни вампири, седем смъртни гряха. Така ми хрумна концепцията, че ние сме седем воини на звука, които се връщат у дома и го откриват превзет от огромна, ужасяваща машина. Това доста добре отговаря на начина, по който усещаме нашето място в днешната музикална индустрия. 

- Нямам нищо против попмузиката, сама по себе си. Това просто означава, че е популярна. Макар че не съм фен на голяма част от нея, особено през 2013 г.

Никога не сме били много мейнстрийм или "радиоориентирани". Така че, предполагам, Same As It Never Was бе малко по-такъв особено с включването на Джесика Дарлинг (основната вокалистка в албума - бел. ред.). Това обаче не беше предварително пресметнат ход да постигнем повече радиоподкрепа и да повишим продажбите си. След няколко концертни обиколки с този репертоар аз лично доста се отегчих от песните и с Джейк решихме да отнесем новия албум в по-мрачна и по-психеделична зона. 

- Не смятам, че сме конкретно експериментални. Определено, когато бяхме в Ninja Tune (известен британски лейбъл - бел. ред.), бяхме сякаш конвенционалните. Ние просто се заиграваме с идеи, докато не зазвучат интересно. Предполагам причината защо нещата ни звучат толкова различно на всеки друг е в това, че аз и Джейк разбираме музиката различно. Джейк в сърцето си е музикант и е учил за основите на музиката по нормалния начин, докато всичко, което аз знам и разбирам, идва от диджействане и заиграване със семпли. Мисля, че тази комбинация поддържа нещата интересни. 

- Трябва да направят филм, който да пасва на този саундтрак!

 

- Постоянно има. Но списъкът би бил прекалено дълъг, за да ги изброя. 

- И двете неща са страхотни. Когато сме заключени в студиото за дълго време и имаме нов материал, е много вълнуващо да го изнесем и да тръгнем на път, а и няма нищо друго като това да си на сцената. Двете неща са наравно. Когато с месеци обикаляш по концерти, накрая става много изморително и огладняваш за това да създадеш нещо ново. Тогава е страхотно да се прибереш и да се затвориш отново. 

- Хаха... Не съм сериозен, така както изглеждам... Това е предимно концентрация. Особено на диджей снимките. Отпускам се много, когато съм на сцената и свирим на живо. 

-  Хм, интернет. Беше много полезен в това да помогне хората да разберат за музиката ти на места, където не си бил маркетиран или разпространен. В същото време обаче бе полезен и за това да смали стойността на музиката и да съкрати вниманието на модерния слушател доста драстично. 

- Малко скапано. Особено когато става въпрос за музика. Технологията отчасти прецака нещата. В днешно време правят поп- и рапмузика, с която да снабдят хора, които я слушат на мобилните си телефони. Плюс факта, че тези хора ще похарчат много пари за нещото, на което си пускат музика, но нищо за самата музика.

- Има повече деца от когато и да било, които слушат (т.нар.) хип-хоп и по-малко отвсякога, които разбират каквото и да било от него.

Ще ви кажа кое в хип-хопа вълнува МЕН. Същото, което ме вълнуваше и когато бях подрастващ. Една дума... WILDSTYLE. Този филм бетонира моята отдаденост към тази култура. На възраст 12-13 години видях доста бибой танци, графити, слушах някои раппесни и бях виждал диджеи да скречират и бях доста заинтересуван. Когато гледах този филм, реших, че това е нещото, което искам да направя с моя живот!

Ако разговарям с деца, които развиват интересите си, винаги им казвам: "Всичко, което трябва да знаете за хип-хопа, е точно тук, в този филм. Всичко останало е странична информация." Младите хип-хоп фенове са краткотрайни и са свикнали да мислят, че тези материалистични, безкултурни и движени от попкултурата глупости са това, за което става въпрос. Не е. 

- Винаги си купувам плочи, ако са налични. Най-наскоро си купих новия на Blu и Exile, който е велик. Както и Russian Roulette на The Alchemist. И двата са страхотни за слушане. Не клубни разбивачи, но не всичко опира дотам за мен.

 

- Да вдигна крака и да пийна приятна чаша чай.