Новините от преди три дни приключилия форум в Давос са обнадеждаващи, поне за тези, които ги следят. След не дотам остроумни лозунги от рода на Mastering our future (2005) или пък Building trust (2003) тази година световният бизнес елит се събра и провъзгласи от снежния курорт мотото, под което се среща през 2006 г.: The creative imperative. Дали надморската височина, сравнително недостъпните (буквално и преносно) хотели или просто човешкият разум са отговорни за тазгодишното прозрение на световните лидери е трудно да се каже. Добрата новина е, че на лидерите като че ли им е омръзнало да бленуват на показ по неща, които самите те притежават отдавна и се ориентират към онези, чието постигане е добро за обществото.

Любопитно е, че императивът на Имануел Кант е загатнат в мотото на световния икономически форум или СИФ (!). Но идеята, че действията им трябва да се равняват на принципи на всеобщото законодателство, едва ли е вдъхновило посетителите на Давос. Причината за порива към креативния императив е по-скоро банална и както подобава на един бизнес елит – чисто икономическа. Имайки предвид глобалната цел на Форума - да подобрява състоянието на света – тази мотивация е обаче положителна, защото отговаря на естественото разпределение на труда. Така бизнесът се грижи за икономическия растеж, а политиката за подходящи правила и тяхното спазване. Това изглежда напредък в сравнение с бизнес-избранници, призвани „да се справят с бъдещето“ и общественици, които им пригласят в това твърде необвързващо намерение.

Как иначе бихме обяснили философския отговор на Форума на теми като възхода на Китай и Индия, недостига на работни места и ресурси, демографски и политически проблеми и ред други главоблъсканици, чието решение явно не се състои единствено в добри институции, финансова стриктност, прозрачност и т.н? Креативност срещу предизвикателствата на outsourcing и несекващото търсене на петрол от Азия? Творчески идеи срещу тероризъм, лошо управление и климатични промени?!?

Проблемите са ясни, решенията все още замъглени. Работната ръка на Изток е евтина и гъвкава, икономическият растеж висок, демографската ситуация необременяваща, амбицията голяма. Съответстващите показатели на голяма част от Европа са скован работен пазар, нисък икономически растеж, намаляващо и застаряващо население, несигурност пред бъдещето. Към това нека добавим и енергийния дисбаланс и политическата несигурност на европейската периферия. Разбира се, картината не е толкова черно-бяла, но тези факти не се изпаряват с няколко добронамерени анализа ала how-to-make-the-future-a-better-place. Именно поради тези причини са нужни нови отговори, които дозират внимателно реалност и професионален оптимизъм.

Един от тях е новаторството като принцип и то се превръща в една от основните съвременни теми. Това бе подчертано още в Лисабонската стратегия на ЕС. Въпреки че последната е повече символ на словесна акробатика отколкото реална икономическа програма, тя поне показа колко далече е Европа от собствените си цели. Изисква се кураж в признанието, че недостатъците в Европа не могат да се премахнат с вълшебна пръчица за десет години (колкото предвиждаше стратегията за Европа да догони и задмине САЩ). Америка едва ли щеше да се превърне в страна на пословични възможности ако новаторството и динамичните промени не бяха станали толкова дълбока част от американското предприемачество.

За радост в Европа все повече се налага възгледът, че новаторството не се изчерпва само в технологичния напредък или инженерството (което се разбира от само себе си), а е продуктивна част от работния процес на всички сфери на информационното общество и знанието. Това бюрократично проникновение става съвсем осезаемо имайки предвид, че информация, знания и умения се копират – рано или късно. Желаещи има достатъчно и това е тяхно право. Осъзнаването на именно тази зависмост – че без нововъведения няма напредък – е добрата новина от Форума в Давос.

Нека подчертаем, че световните лидери в Давос не са обсебени единствено от бизнес, а се опитват да съчетаят благото на света със собствената си съвест. Дали с това следват Кант е трудно да се прецени. Но за такъв пример служи подетата от певеца Боно (U2) инициатива RED, която бе лансирана на форума с участието на фирми като American Express, Giorgio Armani и Gap. American Express предлага кредитна карта, при чието използване таксата (1 %) се превежда на фондация, която е активна в редица развиващи се страни. Armani и Gap продават съответно слънчеви очила и червена тениска и също ще предоставят постъпления на фондацията. Обяснението на Боно за проекта е кратко и ясно: става въпрос за потребление, което носи радост и върши добро. Т.е. един съвременен креативен проект.

Редица репортажи от Давос изтъкнаха, че въпреки голямата виртуална роля на Китай в дискусиите, страната не била представена с подобаващи PR мерки. Това било, добавят някои, добре дошло за Индия да инсценира себе си с плакати по пътища и сгради, чрез дискусии и семинари. Така погледнато, съчетаването на creative и Imperativ говори и за подобрение на евро-американските отношения. Като че ли и тук организаторите са схванали колко близо са всъщност европейци и американци – от икономическа гледна точка, разбира се.