Отлаганите с години реформи в енергетиката тази седмица избухнаха в лицето на управляващите. Те, както обикновенно, първо се оправдаха с предишните, след това махнаха под фалшив предтекст шефа на енергийния регулатор, а след това по изпитания (и доказано непродуктивен през годините) метод пуснаха прокурорски проверки на ДКЕВР и Агенцията по приватизация и разпределителните дружества, проверки на Държавната финансова инспекция, назначиха нов човек с кредит на доверие 20 дни (!?!) да започне да оправя батаците. Струва ми се обаче, че тази паническа реакция на недоволството от високите сметки едва ли ще прикрие видимото управленско безсилие в енергетиката, а пък съм съвсем

сигурен, че

Вина за случващото се имат, разбира се, и предишните правителства, но ГЕРБ ще пострада като последена най-силно, а и казусът е изключително показателен за последиците от липса на реформи и принципно управление и ефективен контрол в този, трябва да призная, може би най-сложен сектор на икономиката.

Никъде конкретно, то просто запази статуквото в системите на ценообразуване и на енергийния микс, като прекрасно знаеше, че този разходозависим модел далеч не е нито най-справедливият, нито

най-евтиният, но се надяваше и в този сектор да мине между капките без сериозни реформи. Уви, номерът със снишаването не мина, и управляващите ще си понесат последиците, включително и на идващите избори.

Трите неща, които поне аз забелязах да са направени бяха - доста силовото и за сметка на инвеститорите намаляване на изкупните цени на енергията от възобновяеми източници, начало на изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави и продажбата на остатъчните миноритарни държавни дялове в ЧЕЗ и ЕВН. Това обаче се оказа недостатъчно.

Какви бяха обаче обещанията в началото на мандата, повечето чинно записани в програмата на ГЕРБ: 

- закриване на БЕХ или алтернативно пускане на част от БЕХ на борсата;

- разнообразяване на енергийните източници с цел намаляване зависимостта от Русия;

- приоритетна подкрепа на инвестициите във ВЕИ;

- либерализиране на пазара с цел интеграцията му в Европа;

- засилване на капацитета и независимостта на енергийния регулатор;

- осветляване на дейността на държавните дружества в сектора 

Всеки сам може да си отговори какво беше обещано и какво на практика е изпълнено, отговорът поне за мен е кристален - и БЕХ си е държавен и ползата от него е силно под съмнение, и регулаторът не е по-независим и по-компетентен, и пазарът не е либерализиран, и държавните дружества не са станали повече прозрачни и ефективни.

Всъщност изпълнението на доста смислените предизборни обещания от програмата на ГЕРБ щеше да свърши добра работа, проблемът е, че не беше сторено, а и вече е късно.

Вторият поне според мен фактор за успех на реформите в сектора би бил изграждането на някакъв базов консенсус между политическите сили какво да се прави и какво не, защото в момента чак не ми се мисли какво би станало, ако се възобнови АЕЦ Белене и се одържавят ЕРП-тата, както искат БСП и националистите.

Каквото и да е следващото правителство, то трябва много смело и въпреки натиска за запазване на статуквото в енергетиката (под който натиск ГЕРБ се пречупи) да реформира сектора.

Иначи и газ да се открие в Черно море, и Газпром да свали с още 20 % цената на газта, енергията ще продължи да поскъпва и да удря както гражданите по изтънелите от кризата лични финанси, така и компаниите, да прави производството ни неконкурентно и да държи България там, където е и в момента - на дъното.