Проблемите в мюсюлманското вероизповедание датират от години. Главният мюфтия от времето на комунизма Недим Генджев е свален от поста през 1992 г. Той обявява, че конференцията на мюсюлманите не го е избрала под натиска на ДПС заради негов персонален конфликт с лидера Ахмед Доган. По време на управлението на Жан Виденов той отново се издига на ръководен пост - председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет, който според два (от трите) устава на вероизповедание съвпада с този на главен мюфтия. През 1997 г. отново е свикана национална мюсюлманска конференция, на която е избран нов мюфтия - Мустафа Алиш Хаджи. Оттогава насам Генджев непрекъснато се опитва да осъди законността на това решение, води непрекъснати дела и компроматна война.

След тригодишен мандат Мустафа Хаджи е сменен от Селим Мехмед на следващата конференция през 2000 г. Хаджи в това време е председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет, като уставът тогава разделя двата поста. През 2003 г. Селим Мехмед става неудобен за ДПС най-вече поради връзките си с политици, отцепили се от движението. (По време на парламентарните избори миналото лято Мехмед дори беше в листите на “Коалиция на розата”, в която участва и партията на изгонения от Доган Гюнер Тахир Национално движение за права и свободи.) На конференцията в края на 2003 г. е избран Фикри Сали. Тя минава под знака на скандали и физически разправи с хората на Генджев. Мюфтии от различни краища на страната обявяват конференцията за нелегитимна и проведена под явния натиск на ДПС. В залата наистина присъстват депутати от движението, а останалите кандидати за поста изненадващо си правят отвод.

Оттогава насам проблемите се задълбочават, след като започват непрекъснати съдебни

Тя в крайна сметка е отменена от Софийския градски съд, но също важи и за предишните две. В опит да регулира управлението на вероизповеданието съдът назначава тричленен управленски орган до избирането на легитимен мюфтия. В него влизат Фикри Сали, Радван Кадьов и Осман Исмаилов. Решението на съда не помага особено, тъй като малко след него Генджев отново повежда компроматна война - този път с обвинения в прокарване на радикален ислям в България чрез средните духовни училища в страната, а през лятото на 2004 г. Селим Мехмед превзема сградата на мюфтийството. Двадесет имами от страната се заканват, че ще се самозапалят в центъра на София.

Тричленката управлява вероизповеданието до пролетта на миналата година, когато на поредната заподозряна в нелигитимност конференция е избран Мустафа Хаджи. Той е вписан от Софийския градски съд като главен мюфтия. Недим Генджев обаче обжалва решението пред Софийския апелативен съд, който на 29 декември 2005 г. се произнася в негова полза. През януари обаче Софийският градски съд, който е отговорната институция за вписването на едно или друго лице за главен мюфтия, издава последователно

Удостоверението на Хаджи е с по-късна дата и от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет признават него за легитимен мюфтия. От ведомството обаче не крият, че решенията на съда само допълнително объркват ситуацията, вместо да я регулират. Юристи, защитавали легитимността на синода на Инокентий, пък коментират, че второто постановление на съда е недопустимо и че на практика няма юридически спор, че Генджев е легитимният мюфтия.

Именно решението на съда да издаде две последователни регистрации е свързано със скандала от миналата седмица, от който се разбра, че синът на Недим Генджев е източил от сметките на мюфтийството 645 хил. лева и 120 хил. долара. Обяснението на Генджев е, че се е притеснявал в последния момент Мустафа Хаджи и хората около него да не се възползват от средствата на мюфтийството по неправомерен начин. Хаджи и прокуратурата обаче открито обвиниха Генджев във финансови злоупотреби и го оставиха в следствието. Той беше задържан няколко часа, преди да даде пресконференция, на която обеща такива документи, “че да разтресат България”.

Хората му отмениха събитието, но пък раздадоха въпросните документи на журналистите. Обвиниха, разбира се, ДПС за ареста на Генджев. Лидерът на ДСБ Иван Костов поиска да се състави парламентарна комисия, която да разследва действията на изпълнителната власт и оказването на влияние от нейна страна върху делата на вероизповеданието. Скандалните текстове, раздадени на журналистите, представляваха

коментиращи злоупотреби във вакъфски имоти по места, упадъка на морала и измами с даренията, събирани от гражданите. Следват нотариален акт за покупката на мезонет от мюфтийството и питане от страна на ислямска фондация какво се е случило с дарените 187 500 саудитски реала (около 82 хил. лв.).

Истински скандалните документи обаче излязоха наяве покрай ареста на директора на Българския червен кръст Христо Григоров. Тогава стана известно, че БЧК като единствената българска неправителствена организация с право да освобождава стоки от мита е освобождавала пратки за Главното мюфтийство. Става дума за над 200 бали виетнамски дрехи и 2050 палета краве масло, освободени от мито през 2003 г. и предназначени за районното мюфтийство в Смолян, което дълго не ги видяло. Заподозрян в аферата се оказа и бившият началник на кабинета на Селим Мехмед - Николай Панков, който пък сега е началник на кабинета на Недим Генджев.

Скандалът с БЧК далеч не е първият, в който е замесено мюфтийството. През 2003 г. нашумя т.нар.

които бяха спрени от митничарите и се вмирисаха на границата. След задържането на Недим Генджев скандалът беше припомнен от депутата от ДПС Ахмед Юсеин, за когото се говори, че е един от хората в партията, които упражняват най-голямо влияние върху делата на мюсюлманите. Съревнованието между различните крила във вероизповеданието пък от години отприщва взаимни обвинения в проповядване на радикален ислям. Недим Генджев обвинява Мустафа Хаджи, че е член на ислямистката групировка от Близкия изток “Мюсюлмански братя”, имами от Пловдив, които представляват четвъртото крило на влияние, пък обвиняват Фикри Сали във връзки с фондация "Тайба", според тях близка до "Ал Кайда". Хората на Селим Мехмед пък заподозряха Сали във връзка с друга ислямистка фондация - "Ал Вакъф ал Ислами". За близки отношения с тази фондация пък преди време Иван Костов упрекна политици от ДПС. Те от своя страна набедиха Недим Генджев за агент на Държавна сигурност, а миналата седмица Ахмед Юсеин дори показа документ, за който твърди, че е част от досие в парламента.

Именно Ахмед Юсеин предложи миналата седмица изход от кашата в главното мюфтийство. Според него крайно необходими са

които да решат проблема с непрекъснатите обжалвания в съда. ДПС беше един от най-върлите противници на закона при приемането му в края на 2002 г. Тогава политиците протестираха срещу привилегированото положение на Българската православна църква. Законът обаче на практика записа Максим като легитимния патриарх на църквата (в качеството му на Софийски митрополит) и по този начин прекрати възможността на синода на Инокентий да обжалва пред съда. След приемането на закона на БПЦ не й е необходима регистрация в съда. Юсеин обясни миналата седмица, че текстът трябва така да бъде променен, че и за мюсюлманското вероизповедание да не се налага пререгистрация. Остава и възможността, разбира се, да се проведе окончателна и стриктна национална конференция, на която да се избере легитимен главен мюфтия. Предвид настроенията на различните крила обаче и задържането на Недим Генджев тази възможност изглежда все по-малко вероятна.