На четвъртия ден след многолюдните антиправителствени протести в страната, които снощи в София завършиха с 15 ранени при сблъсъци между полицията и демонстрантите, прeмиерът Бойко Борисов предприе радикален ход и подаде оставката на кабинета си пет месеца преди очакваната дата на редовния парламентарен вот. 

Поведението и на премиера, и на водената от него управляваща партия днес, потвърди слуховете, че това е предварително обмислен ход, чиято цел е да запази макар и спадащото в последните месеци доверие на избирателите в партията и да й осигури възможно най-добра изходна позиция за изборите, които се очертават през април или май.

След като и управляващата партия ГЕРБ, и останалите парламентарни сили декларираха, че няма да изпълнят мандат за съставяне на нов Министерски съвет, на практика единственият ход, който остава, са предсрочни избори и назначаване на служебно правителство, което да ги организира. Топката вече е у президента, който е натоварен от Конституцията да връчи на три пъти мандат за формиране на нов кабинет, а при отказ - да разпусне парламента и да назначи временно правителство. Това е първата подобна правителствена криза от 16 години насам. 

Държавният глава, който преди два дни обяви, че застава на страната на протестиращите и техните искания за постигане на справедливост, днес вече се готви за консултации около бъдещия служебен кабинет. 

След като Борисов обяви оставката си, бе съобщено, че държавният глава ще направи изявление за ситуацията в страната в четвъртък. По-късно стана известно, че вероятно веднага след изявлението ще започнат разговорите му с парламентарните сили. Нагласата сред всички партии е да не се бавят излишно неизбежните по Конституция процедури. 

В парламента обаче още днес вървяха слухове, че в последните дни Росен Плевнелиев вече е водил неофициални разговори около бъдещо правителство, на които са били коментирани имена за потенциален министър-председател. Официално потвърждение няма за нито една кандидатура.

Сред имената, които политици споменаха като оглеждани, най-често днес се споменаваше това на досегашния вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков (в късния следобед ТВ7 съобщи, че Дянков е бил на среща при президента Плевнелиев). 

Дянков, който години наред беше хвален от Борисов като един от най-успешните и стабилни министри в кабинета, беше показно уволнен в понеделник, докато беше в САЩ и без мотиви. Днес той обаче отиде на заседанието на Министерския съвет и обяви, че е оттеглил формално подадената оставка и ще продължи да работи за финансовата стабилност на държавата и за нов мандат на ГЕРБ. Намекът беше, че се готви да бъде финансов министър и в следващ кабинет. Минути по-късно обаче чрез правителствената пресслужба Борисов отговори, че не е променял решението си и Дянков няма място в следващо правителство на партията му. 

Другата неофициална кандидатура, споменавана из кулоарите на парламента, беше на Менда Стоянова - зам.-председател на Народното събрание и шеф на бюджетната комисия. Спекулациите по адрес на Стоянова се засилиха, след като в събота в телевизионно интервю Борисов посочи именно нея в отговор на въпрос кого би назначил за премиер. "Премиерът трябва да има широка визия, а Менда я има", обобщи тогава той. Самата Стоянова отрече да има подобни намерения в момента. 

Другите имена, които се завъртяха в медиите през днешния ден, бяха на шефа на БНБ Иван Искров (лансиран като добър вариант от финансиста Емил Хърсев), както и на бившия шеф на БАН и настоящ образователен министър Стефан Воденичаров (посочен от бившия депутат от РЗС Атанас Семов). 

Политици не изключиха и варианта Плевнелиев да посочи неочакван кандидат, като по този начин демонстрира готовност да поеме инициативата и да влезе в ролята си на обединител и водач на нацията. Според тях особена трудност в такава ситуация пред президента ще е да намери достатъчен брой хора, които биха се ангажирали да участват в служебен кабинет за два месеца и да имат достатъчно добър имидж в обществото. 

Проблемът на всички кандидатури за служебен премиер е, че на практика ще имат само два месеца за работа, а шансът да "изгорят" като политически фигури е доста голям, коментираха днес депутати. По думите им това важи още по-силно в обстановка като сегашната, когато може да се очаква, че Бойко Борисов ще мине към опозиционно поведение и говорене спрямо новото правителство. 

Според левицата обаче точно придобиване на статут на "жертва на протестите" и "опозиционер" е целта на Борисов с подадената оставка.

Това провокира коментари, че премиерът е станал "жертва" на честолюбието си и реагирал импулсивно на антиправителствените скандирания по улиците. Според източници от мнозинството оставката е била решена окончателно снощи след края на протестите на "Орлов мост", когато националните телевизии показваха на живо в ефир окървавени хора при сблъсъци с полицията. С намерението му били запознати най-приближените до него, сред които вицепремиерът Цветан Цветанов. По-голямата част от министрите научили тази сутрин, когато били свикани по спешност да отидат в парламента за началото на пленарното заседание в 9 часа. 

Политици, основно от опозицията, обаче застъпваха тезата, че решението е подготвяно от края на миналата година (според някои обмисляно е дори Борисов да се оттегли още през ноември, за да избегне зимното недоволство покрай увеличаващите се разходи за отопление) и че събитията от последните дни в столицата се дължат именно на него. С намерението да се предизвика напрежение, което да се превърне в повод за оттеглянето на правителството, те обясняваха поведението на полицаите на протеста снощи, които неочаквано дълго запазиха търпение и не отвръщаха на нападенията на групите младежи (повечето с прикрити с шалове и качулки лица), мятащи камъни и бутилки срещу тях. "Целта беше да се стигне до кръв, за да има оправдание днес поведението на премиера", твърдяха депутати от левицата. 

Към подобна теза наведе и публично изказване на участник в протестите - Милан Генадиев, който разказа пред "Нова телевизия", че минавайки покрай задния вход на парламента на път за Орлов мост, видял група момчета "като онези от мачовете", към които приближил полицейски офицер и им казал "Минаваме на втори вариант". Това дало основание на Генадиев да смята, че полицията е действала в комбинация с агресивните агитки. 

От ГЕРБ отвърнаха с контратеза, също конспиративна - депутати твърдяха, че зад протестите стои "дългата ръка на червените генерали" и че вдъхновители на групите младежи, които снощи се хвърляха срещу полицаите, всъщност са "играли" срещу правителството в опит да покажат, че то не е способно да се справи със ситуацията в страната. До управляващите достигнала информация, че намерението е зрелищните сблъсъци да бъдат провокирани дни наред, поради което Борисов решил да действа превантивно и да отнеме възможността за атаки срещу управлението си.

Поведението на втория човек в ГЕРБ и правителството - Цветан Цветанов, оформи и трета теза - че оставката е добре премислена предизборна тактика, която да спаси управляващите от спадащото доверие, което според последните социологически проучвания ги поставя на едно ниво с БСП. 

Вицепремиерът, който беше тръгнал на среща с депутатите от ГЕРБ, избра да мине през централния вход на Народното събрание, където попадна сред митингуващите и им обеща партията да спечели следващите избори, а Бойко Борисов отново да стане премиер. След това нахъса с думите "Ще ги смачкаме" и депутатите. 

Ако целта е добро представяне на изборите, оставката решава поне няколко проблема на управляващите. На първо място, Борисов и кабинетът се освобождават от негативите, които следващите няколко месеца управление (особено в условията на протести) биха им донесли. По този начин на премиерът няма да му се налага да взима конкретни по исканията на протестиращите за тока. На второ - дават възможност за активна агитация, включително и чрез очакваното преминаване на досегашния премиер към опозиционно поведение и говорене. На трето, макар и да изглежда незначително, Цветан Цветанов ще може да оглави безпроблемно предизборния щаб на партията и да подготвя изборите. 

А вотът, според повечето партии, се очертава в края на април или началото на май. Освен ако тогава не са първите избори, които да бъдат последвани от редовни през юли. 

Първите часове след оставката на кабинета предизвикаха основно политически реакции и прогнози. На втори план останаха опасенията за икономическа нестабилност, каквито рискове крие такава ситуация (бизнесът обикновено минава в период на изчакване за всичко, което може да отложи) и как оттеглянето на правителството и събитията през следващите месеци до сформиране на нов редовен Министерски съвет ще се отразят върху гордостта на Борисов и Дянков - фискалната дисциплина и показатели. Ясно е, че и досега липсващите стратегии и инструменти как да има икономически растеж и повишаване на доходите, ще се отложат за следващия кабинет, но със сигурност ще бъдат богато употребени в предизборните обещания.

Малко след оставката на правителството стана ясно, че лицензът на ЧЕЗ може и да не бъде отнет, както обяви във вторник премиера. Стартиралата от ДКЕВР процедура по отнемане предвижда компанията да даде становище по откритите нарушения и също така възможност да ги отстрани, а на 16 април да бъде изслушана в комисията. От енергийния регулатор дойде и друга новина, противоположна на друго обещание на Борисов, че токът ще поевтинее с 8% от март. Членовете на ДКЕВР не се ангажираха днес дори с подобна прогноза, а юристи напомниха, че такава промяна не е и възможна преди 1 юли, когато е законовата дата за актуализация.

Правителството успешно пласира и извънредната емисия ДЦК за 800 млн. лв., за които се смята, че са част от причините за оставката на финансовия министър Симеон Дянков, тъй като тя беше обявена в края на миналата седмица, за да покрие нуждата от средства за разплащане със зърнопроизводителите веднага.