На днешната дата преди 80 години е опожарена сградата на парламента на Германия - събитие, в което попадат трима българи, и което е смятано за ключово за налагането на нацистката диктатура броени седмици след като Адолф Хитлер става канцлер.
На днешната дата преди 80 години е опожарена сградата на парламента на Германия - събитие, в което попадат трима българи, и което е смятано за ключово за налагането на нацистката диктатура броени седмици след като Адолф Хитлер става канцлер. Единственият осъден и екзекутиран за престъплението е холандецът Маринус ван дер Лубе, а съдебният процес носи международна знаменитост на Георги Димитров (и донякъде на сънародниците му Благой Попов и Васил Танев), представян в десетилетията след това като Героят от Лайпциг. 
И до днес се спори дали холандецът е имал съучастници и дали нацистите не са подпалили сами парламента, за да ускорят забраната на компартията и да си осигурят пълна власт на своята Национал-социалистическа партия. Малко преди 21:30 часа на 27 февруари 1933г. берлинската пожарна служба получава сигнал за пламъци в пленарната зала на представителната сграда в центъра на столицата. 
Когато пристигат пожарните и полицейските коли, пленарната зала вече е погълната от пламъците. 
Когато пожарът е овладян два часа по-късно, голямата част от сградата е унищожена. Ван дер Лубе е заловен на местопрестъплението. 
Адолф Хитлер и вътрешният министър Херман Гьоринг пристигат в сградата, докато пожарът бушува в нея. След това канцлерът отива в редакцията на вестника на НСДП и цяла нощ с Гьобелс лично контролират как ще бъде отразено събитието на следващия ден. 
Разрушенията, които се разкриват след потушаването на пожара, са големи. 
Ван дер Лубе е заловен на местопрестъплението, полугол и с напоени с гориво парцали от раздраната му риза. 
За пожара нацистите обвиняват комунистическата партия и в следващите часове започва нова вълна от арести на политически провиници и ограничаване на свободите и правата, завършила точно месец след подпалването на Райхстага с обявяването на Хитлер за диктатор с неограничени пълномощия. 
Освен Ван дер Лубе, страдащ от психически проблеми безработен зидар, е задържан и германския комунист Ернст Торглер, който против мнението на съпартийците си се предава на властите на следващия ден. Торглер е един от най-влиятелните членове на компартията, бивш зам.председател на парламентарната й група, а към момента на ареста - главен редактор на парламентарния бюлетин на партията. 
През март 1933г. са арестувани и тримата българи по подозрение в поръчителство. Димитров, Попов и Танев са познати на полицията на Прусия като оперативни работници на базирания в болшевишка Москва Комунистически интернационал. Нещо повече - Георги Димитров от четири години ръководи Западноевропейското бюро на Коминтерна и сътрудничи на съветското разузнаване. 
През юли 1933г. петимата са обвинени в подпалването на Райхстага и опит за сваляне на властта, а процесът срещу тях се провежда в Лайпциг между 21 септември и 23 декември същата година. Заседанията са широко отразявани от медиите и предавани на живо по радиото. На снимката са специално изградените за журналистите телефонни кабини в съда в Лайпциг. 
През есента на 1933г., когато започва процесът в Лайпциг, е в пълен ход кампанията за превземане от национал-социалистите на всички институции в държавата и от ръководството на партията възлагат големи надежди на съдиите, че ще докажат, че германските комунисти са подготвяли държавен преврат. Това би им дало и правно основание за репресиите срещу цялата опозиция. На преден план вляво е Ван дер Лубе. 
Но в края на процеса единственият осъден е Ван дер Лубе, а за останалите е обявено ,че обвинението не е предоставило достатъчно доказателства. Те са освободени, като тримата българи пристигат в СССР, посрещнати като герои. 
Съдбата им скоро обаче се разделя драматично - Димитров става през 1935г. генерален секретар на Коминтерна, пионка в ръцете на Сталин и НКВД и съучастник в репресиите срещу хиляди граждани на СССР и няколко други страни.
На снимката - вътрешният министър Херман Гьоринг влиза в съда да даде показания като свидетел на 4 ноември 1933г.
Благой Попов е задържан от съветските спецлужби НКВД през 1937г. като "троцкист", две години по-късно е обвинен за заговор за убийството на Димитров и Васил Коларов и изпратен за 15 години в сибирските лагери на Гулаг. Завръща се в България чак през 1954г.
На снимката - Гьоринг като свидетел на 4 ноември 1933г. През 1942г. той сам ще каже на съпартийци, че палежът е по негова поръчка, но няма други доказателства за това.
Васил Танев също прекарва 8 години в съветски лагери. Загива през есента на 1941г. при неуспешна диверсионна акция на парашутисти от Червената армия в Гърция.
Торглер, вече изключен от партията си, се връща в Берлин, където сменя идентичността си, а по-късно работи за Гестапо и пропагандната машина на нацистите. След войната не успява да се върне в компартията, но става член на социалдемократическата партия. Умира през 1963г. в Хановер.
Ван дер Лубе е гилотиниран на 10 март 1934г. три дни преди да навърши 25 години.
На снимката Гьоринг (в гръб) дава показания в съда в Лайпциг. В дъното вдясно е Георги Димитров. Една от най-разпространените версии за пожара е, че 10 нацисти са влезли в сградата по таен тунел, водещ от резиденцията на вътрешния министър, запалили са я и са се върнали по него.
Йозеф Гьобилс по време на процеса в Лайпциг. Друга версия за палежа сочи, че той стои зад него и акцията е част от борбата за власт във върхушката на НСДП. През 1956г. Мартин Зомерфелд, навремето служител в пресслужбата на вътрешното министерство, твърди, че това е бил Йозеф Гьобелс. Самата акция била дело на 10 щурмоваци, по-късно заловени и екзекутирани край Берлин от СС, а целта й била да се подкопае растящото влияние на вътрешния министър Херман Гьоринг. 
През годините следват няколко повторения на процеса и разглеждане на казуса с пожара в Райхстага. През 1967г. съд в Западен Берлин отменя присъдата от 1933г и намалява наказанието за холандеца на 8 години затвор. Решението е отменено. През 1981г. отново в Западна Германия съд отхвърля обвинението срещу Ван дер Лубе на основание невменяемост. Решението отново е отмененто. Оневиняването на холандеца идва чак пред 1998г. със закон, според който законите, по които Маринус ван дер Лубе е бил осъден, противоречат на конституцията. Още по времето на процеса има международни опити за правна помощ на обвинените. На снимката - двама от най-известните френски адвокати - Моро-Жафери и Анри Торес се опитват да стигнат до Лайпциг, но Германия им отказва достъп. 
Сградата на Райхстага, построена през 1884-1894г. от Паул Валот, никога не функционира като място на парламента. Адолф Хитлер решава тя да не се разрушава, а да се използва като част от проекта за огромен представителен архитектурен комплекс, който така и не се реализира. 
По време на бомбардировките от Втората световна война сградата е повредена допълнително. В края на 50-те години започва възстановяването й. 
При разделянето на двете Германии и на Берлин сградата на Райхстага остава в западната част и се оказва на броени метри от Берлинската стена. 
Десетки каменоделци и стотици строители започват да възстановяват Райхстага през 1958г. 
Снимка от 1958г. с табела Hauptstadt Berlin (Столица Берлин), символизираща намерението градът да бъде възстановен като столица на обединена Германия. 
Берлин действително отново стана столица на обединена Германия, но първото заседание във възстановения Райхстаг се проведе чак на 19 април 1999г. Част от сградата обаче се използваше в Западен Берлин още от 1964г. насам. 
Името на тази прочута сграда е свързано и с още един световно известен българин - художникът Кристо (Христо Явашев) и неговата партньорка в изкуството и живота Жан-Клод. 
През лятото на 2005г. двамата организираха изключително зрелищна инсталация, в която цялата сграда бе опакована в сребриста тъкан. За няколкото седмици преди разопаковането й пространството около сградата бе посетено от стотици хиляди германци и гости. 