Конституционният съд - органът, който държи контрола над законодателството, ще може да започне работа след петмесечна пауза. Това ще се случи, след като днес Гроздан Илиев, който беше избран миналия петък с гласовете на ГЕРБ и независимите депутати, ще положи клетва като член на КС. По-рано днес Висшият съдебен съвет освободи Илиев като заместник-председател на Върховния касационен съд (ВКС).

Илиев беше единственият кандидат, издигнат от ГЕРБ в третата процедура за избор на членове на КС от квотата на Народното събрание. Той беше изслушан и избран експресно, без реален дебат за качествата му, миналата седмица, след като премиерът Бойко Борисов обяви,че правителството подава оставка.

Конституционният съд реално е блокиран от ноември, когато избраният от парламента член на КС Венета Марковска не положи клетва. Оттогава заради непопълнения си състав институцията не може да започне работа. Вероятно след встъпването в длъжност на Гроздан Илиев съдиите ще се съберат, за да изберат между себе си председател.

За петте месеца се натрупаха шест дела, които КС ще трябва да разгледа.

В началото на януари 58 народни представители от БСП, ДПС и няколко независими внесоха искане в съда за обявяване на противоконституционни три текста от закона за конфискацията. Става въпрос за разпоредбите, които уреждат решенията на комисията за отнемане на имущество да се обжалват в административните съдилища, а искът на комисията за отнемане на самото имущество се разглежда от граждански съд. 

Според депутатите, които оспорват тези разпоредби, само един съд трябва да разглежда решенията на комисията за отнемане на имущество, за да защитят конституционните права на гражданите. Депутатите искат и членовете на семействата на засегнатите от конфискацията, да могат ефективно да се защитят в процеса. Докладчик за това дело е определен бившият главен прокурор Борис Велчев (той стана член на КС от квотата на президента Росен Плевнелиев.)

КС вече се произнесе по закона за конфискацията през октомври и обяви за противоконстуционни текстовете, които регламентираха, че проверката за несъответствие между имущество и доходи може да бъде извършвана 15 години назад във времето. При връщането на тези текстове в парламента депутатите съкратиха срока до 10 години назад.

Попълненият състав на КС ще разгледа и приетият през лятото на 2012 г. закон за отпадъците. Докладчик по него ще е съдия Георги Ангелов (нов член на КС от квотата на съдиите).

Искането е на 61 народни представители от БСП и ДПС, според които  има поне 16 противоконституционни текста. Сред тях са разпоредбите, според които площадки за отпадъци ще има само в населени места над 10 хил. жители, а в по-малките при необходимост, както и текстовете, че физическите лица могат да предават отпадъци от черни и цветни метали само безвъзмездно, докато фирмите ще получават пари за тях. Друга спорна разпоредба е задължението на общините да организират разделното събиране на отпадъците, което се изземва според депутатите като задължение от производителите.

Оспорва се и имуществената санкция за общините, които не изпълнят условието за изграждане на площадки за безвъзмездно предаване на отпадъците, но в същото време на местните власти не са осигурени средства за това.

Бившият председател на Народното събрание и депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов е определен за докладчик по делото за закона за ДДС. Той беше оспорен по инициатива на председателя на ДСБ Иван Костов, който беше подкрепен от 48 народни представители от ДПС, БСП и независими.

Като "абсурдно намесване в граждански права" определи закона Иван Костов. Според него се ограничават права на гражданите с разпоредбите, гласящи, че когато длъжникът има няколко публични задължения, установени от НАП, и когато не е в състояние да погаси всичките, се погасява задължението, на което срокът за плащане изтича най-рано. Ако срокът на няколко задължения изтича по едно и също време, те се погасяват съразмерно.

По искане на омбудсмана е образувано и дело за текстове от закона за чужденците. Докладчик по него е съдия Цанка Цанова (избрана от парламента през 2009 за член на КС, професор по семейно и наследствено право). Пенчев оспорва и  текстове от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които се отнасят до налагане на принудителни мерки при задължения.

В закона за чужденците се урежда налагането на забрана за напускане на страната на чужденец, който има задължения над 5000 лв. към български юридически или физически лица, които са установени по съдебен ред и не са надлежно обезпечени. Принудителната административна мярка се налага и когато има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв. или когато чужденецът е член на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат такива задължения, в случай че не е представено надлежно обезпечение.

Сходни разпоредби по отношение на български граждани имаше в Закона за българските лични документи, но КС, след като бе сезиран от Константин Пенчев, ги обяви за противоконституционни с през март 2011 г.

Досегашният член на КС Пламен Киров (избран от президента за член на КС през 2006 г.) ще е докладчик по дело образувано в началото на тази година по искане отново на Константин Пенчев за текстове от закона за общинската и закона за държавна собственост.

Красен Стойчев (член на КС от квотата на парламента) ще е докладчик по друго дело, образувано по искане на омбудсмана - за установяване противоконституционност по отношение на думата "жив" в разпоредбите от Закона за семейните помощи за деца, поради противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Благовест Пунев (избран през 2006 г от съдебната квота) ще е докладчик по дело, образувано по искане на 57 депутати за текстове от закона за радио и телевизията.

Гроздан Илиев участва в третата поред процедура, която парламентът открива за мястото в Конституционния съд. Първият път депутатите излъчиха Анастас Анастасов (дотогава заместник-председател на парламента) и бившия заместник-председател на Върховния административен съд Венета Марковска. Тя обаче не успя да положи клетва, след като президентът Росен Плевнелиев отказа да присъства на встъпването й в длъжност.

Тогава като мотив той посочи, че не може да позволи доброто име на Конституционния съд да бъде поставено под въпрос. Марковска беше многократно призовавана да се оттегли (два пъти и от премиера Бойко Борисов) заради сигнали във връзка с нейната професионална репутация и остра реакция от страна на Европейската комисия.

Следващата процедура приключи преди гласуването в парламента, след като издигнатата от СДС (номинацията й беше внесена в парламента от трима отцепници от "Атака") прокурор Галя Гугушева се оттегли от надпреварата. Срещу нея постъпиха три сигнала, като ГЕРБ оттегли подкрепата си за

нея.

Илиев започва работа като прокурор в Елин Пелин през 1974 година (това е и родният му град). Почти десет години по-късно става военен съдия. Избран е от Народното събрание за съдия във Върховния съд през 1989 г. Само четири години по-късно става председател на отделение, а през 1998 година при разделянето на съда на две той става съдия във Върховния касационен съд. От 2009 година той е ръководител на Наказателната колегия във ВКС.

Името на Гроздан Илиев се появи през лятото след уволнението на Мирослава Тодорова. Тогава председателят на Софийски градски съд Владимира Янева обяви, че се е посъветвала с Илиев във връзка с преразпределението на делата на Тодорова. Над 20 въззивни нейни дела бяха преразпределени независимо от факта, че тричленният състав с председател Тодорова преди уволнението й е провел тайното съвещание (на което съдиите вземат решението по делото - бел. ред.) за всяко от делата и е обявил, че ще се произнесе с решение. Което означава, че съдът е обявил начина за решаване на тези дела и е останало само решенията да бъдат изписани. Илиев е потвърдил, че няма проблем с преразпределянето на делата, което противоречи на две тълкувателни решения на ВКС - от 2012 и 1995 г. Според тях, когато съдия няма обективната възможност да подпише решението, то се обявява с подписите на останалите членове на състава и те са валидни.