Демократи за силна България (ДСБ) ще се яви на предсрочните парламентарни избори заедно със сдружението "Единство", събрало напуснали СДС и изгонени. Най-вероятно към тях ще се присъединят и други десни формации, с които все още се водят преговори.

До този съюз се стигна след изненадващото решение на СДС от 15 май 2012 г. да откаже участие в "Синята коалиция" за следващите парламентарните избори. Несъгласен с това решение, на Национален съвет на партията лидерът на партията Мартин Димитров подаде оставка.

Още на същия ден от ДСБ казаха: Тръгваме самостоятелно, а по пътя ще търсим партньори. Така на теория вратата към възстановяването на "Синята коалиция" остана отворена. Това обаче е малко вероятно, защото СДС показа многократно, че не иска общи действия с партията на Иван Костов.

Не само СДС се раздели с ДСБ. През пролетта на 2012 г. едни от най-известните млади лица  напуснаха ДСБ. Крак поведе неуспелият кандидат за кмет на София Прошко Прошков, последван от Даниел Митов и Христо Ангеличин. И тримата бяха в ръководството на Костовата формация, но решиха да се присъединят към новосформираната партия на Меглена Кунева "Движение България на гражданите".

Стигна се и до напускане на десетки членове. Това не притесни партийното ръководство, според което новоприсъединилите се били повече от напусналите.

Кампанията си Костов започна в началото на лято 2012 г. със сравнение на Бойко Борисов с Тодор Живков, с което зададе тона срещу управлението на ГЕРБ, въпреки че в началото на мандата десницата обяви подкрепа за мнозинството.

След оставката на Мартин Димитров вътрешните избори в СДС от лятото показаха, че "Синята коалиция" вече е мираж. Председателският пост зае кметът на Карлово Емил Кабаиванов, който не е сред привържениците на Костов и агитираше за самостоятелно явяване на партията. Посоченият от подалия оставка лидер на формацията Мартин Димитров - депутатът Ваньо Шарков, стигна до балотаж, но не успя.

През есента Мартин Димитров, Ваньо Шарков и евродепутатът на "Синята коалиция" Надежда Нейнски поискаха обединение на десницата чрез групата за натиск "Единство". Те изпратиха писма и до Костов, и до Кабаиванов. Поискаха да се регистрират като фракция в СДС, но на Национален съвет искането им беше отхвърлено.

В края на годината завихрилият се скандал при избора на Венета Марковска за конституционен съдия се пренесе в двора на СДС. Неочаквано премиерът Бойко Борисов "покани" партията на Емил Кабаиванов да посочи нов претендент за поста. Малко по-късно президентът Петър Стоянов (1997-2002 г.) получи номинацията, но не и подкрепа на депутатите на СДС и отказа да се кандидатира.

Обединени около съпредседателя на парламентарната група на "Синята коалиция" Мартин Димитров депутати решиха, че нямат да издигнат спуснатата от ръководството кандидатура, която не била съгласувана с тях. Принципно обаче те дадоха подкрепа на Стоянов, който поиска три дни за размисъл. Накрая отказа - официално заради ангажименти в чужбина, но всъщност остана разочарован от случващото се.

Това доведе до изключването от партията на Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Димо Гяуров. А Надежда Нейнски реши сама да се оттегли от партията, чийто лидер е била.

След кратко суетене СДС издигна за конституционен съдия прокурора Галя Гугушева. Но отново без да се разговаря с депутатите си, които също не пожелаха да издигнат номинацията. С позицията си показаха лоялност към "Единство". След това ГЕРБ оттегли подкрепата си от СДС за запълването на състава на Конституционен съдия.

СДС имаше деветима депутати в "Синята коалиция". Засега не са напуснали или изключени трима - Лъчезар Тошев, Йордан Бакалов и Любомир Иванов, който е зам.-председател на формацията за Северозападния район.

Същевременно "Единство" от нерегистрирана фракция стана сдружение, което включи към себе си отлъчените от СДС младежки и женски съюз. Оглавиха го Димитров и Нейнски, а заедно с тях е Шарков. Към тях се присъединиха и депутатите Кирчо Димитров и Димо Гяуров. От партията на Кабаиванов заради неплатен внос беше изключен Михаил Михайлов. Напусна Цветан Костов, който обяви, че ще се оттегли от политиката след края на мандата на този парламент.

В крайна сметка ДСБ и "Единство" подписаха споразумение за общо явяване на изборите. Дни преди изтичането на крайния срок за регистрация обаче току що създаденият десен съюз се разпадна и ДСБ регистрира коалиция с Българския демократичен форум с лидер Жаклин Толева и публично предложи на "Единство" да включи свои представители в листите си. От формацията на Надежда Нейнски отказаха и малко след това поискаха ЦИК да ги заличи от списъка на участниците в изборната надпревара. 

Тя е създадена през 2004 г. от група, отделила се от СДС и ръководена от бившия лидер на сините и бивш министър-председател Иван Костов (1997-2001), който оглавява новата партия.

Иван Костов подава оставка като лидер на СДС след загубата на парламентарните избори през юни 2001г. от новосъздадено НДСВ. Той е сред 29-тимата от 51 депутати на ОДС, които напускат парламентарната група и формират отделна. На 30 май 2004 г. се учредява партията ДСБ.

На 25 юни 2005 г. формацията за пръв път се явява парламентарни избори. Печели 234 788 гласа или 6,44% . Най-добре партията се представя на изборите в големите градове и най-вече в София, където печели 15,84% от гласовете или 87 098 действителни гласове. Взима 17 депутатски мандата.

Същата година ДСБ участва и на частичните кметски избори в София, където издига за кандидат-кмет Светослав Гаврийски. Той обаче не е подкрепен от останалите десни партии (с изключение на Демократическата) и губи - 16,7% електорална подкрепа.

От март 2006 г.  ДСБ е приета за асоцииран член на Европейската народна партия (ЕНП) до приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., когато асоциираното членство автоматично е заменено с действително.

На президентските избори същата година след дълги консултации десните партии излъчват общ кандидат за президент - Неделчо Беронов. ДСБ, СДС, ЗНС и ДП официално застават зад неговата кандидатура. Беронов получава 9,7% от гласовете. След тези избори Димитър Абаджиев напуска партията и остава в парламента като независим депутат.

В Европейския парламент  от 1 януари 2007 г. партията разполага с един временен евродепутат - Константин Димитров. На редовните избори през месец май същата година ДСБ получава 4,35% от гласовете и остава без представители в европарламента.

ДСБ и СДС създадоха "Синята коалиция" в началото на 2009 г. със съпредседатели - лидерите на партиите Мартин Димитров и Иван Костов. В началото те дадоха подкрепа на кабинета на Бойко Борисов, но без официално да получиха постове. Приближени до Костов обаче получиха заместник-министерски постове.

Вътрешните отношения в съюза изглеждаха наред. Поне привидно. През 2011 г. СДС и ДСБ проведоха вътрешни избори за разпределение на кандатите за президент и кмет на София. Позициите се балансираха равномерно.

За държавен глава спечели представителят на СДС Румен Христов, а за кмет на столицата - претендентът на ДСБ Прошко Прошков. Изненадващо обаче ден преди крайния срок за регистрация за претенденти за държавен глава като партьор СДС припозна новото ОДС, зад което надничаха стари лица на десницата - Евгений Бакърджиев, Любен Дилов, Стефан Софиянски и Александър Праматарски. Възраждането на старата вражда не се понрави на Костов, който настоя за обедениние без тях.

Румен Христов събра 1.96 на сто, което е едно от най-лошите представяния на десницата на избори. За кмет обаче Прошков завърши трети, въпреки очакванията да стигне до балотаж.

 

Резултати от последните парламентарни избори: За Народно събрание, 2009 г. "Синята коалиция" (СДС и ДСБ) печели 6.76% от общия брой гласували, 285 662 действителни гласове. С този резултат в парламента влизат 15 депутати. След като Венцислав Върбанов напусна парламентарната група и става независим депутат, в групата на "Синята коалиция" остават 9 депутати от СДС и 5 от ДСБ.