Цилиндърът на Кир - паметник на Древна Персия, една от емблемите на религиозната свобода и символ на иранската национална идентичност, пристигна за пръв път в САЩ. В събота в галерията "Артър М. Саклър", част от вашингтонския институт "Смитсониън", се открива изложба, на която може да бъде видян този древен предмет.

Бъчвообразният глинен артефакт е на 2500 години и е с дължина малко над 20 см. и диаметър около 10 см. Той е описван като първата декларация за правата на човека и текстът му е повлиял на световни лидери от Александър Македонски до Томас Джеферсън. Бил е почитан от шаха на Иран и от ислямистките лидери след свалянето му, от древните евреи и от основателите на днешен Израел. Когато през 1971г. иранският шах празнуваше 2500 години персийска история в руините на древен Персеполис, той се представяше едва ли не за пряк наследник на Кир Велики. Приблизително по същото време Давид Бен-Гурион, първият премиер на Израел, нарече Кир "ционистки герой".

На цилиндъра с клинописно писмо се обявява победата на персийския владетел Кир Велики над Вавилон през 539 година пр. Хр. В него се разказва възстановяването от персийския император на храмовете на различни богове, и намерението му да позволи свободно практикуване на вярата от хората, прогонени от победения владетел Набонид.

Подобни декларации на религиозна телорантност не са били нещо необичайно по онова време, но тази на Кир е уникална по своя характер и мащаб. "Цилиндърът е придобил особено въздействие и се е ценял от хората по цял свят като символ на толерантността и уважението към различните народи и различните вероизповедания", обяснява на сайта си Британският музей.

Когато музеят го предостави на Иран за изложба през 2010г., дойдоха да го видят над 1 милион души - най-посещаваната изложба в историята на страната. Тогава президентът Махмуд Ахмединеджад заяви, че Кир и неговият цилиндър са свързани с модерен Иран, който "ще освободи народите от тираните, които са ги поробили".

Прокламацията на Кир е написана на вавилонски клинопис и частично разрушеният глинен цилиндър е открит при разкопки на вавилонските стени през 1879 на територията на днешен Ирак. Но текстът й за толерантност, справедливост и религиозна свобода вдъхновява през вековете философи и политици.

Учените твърдят, че предметът доказва, че Кир е позволил на прогонените евреи да се завърнат от Вавилонския си плен обратно в Ерусалим и да възстановят разрушения Соломонов храм. Последвалата епоха на Втория храм се смята за изключително важна за формирането на еврейското религиозно и народностно съзнание. В края на този период се ражда християнството и той приключва с превземането на Йерусалим от император Тит през 70 година и разгонването на юдеите из цялата империя.

През ІVв пр. Хр. гръцкият историк Ксенофон написва "Киропедия", описваща Кир като идеалния владетел и повлияла на Александър Велики. Внушението на Ксенофон продължава да действа и върху мислителите от Ренесанса и Просвещението. Томас Джеферсън притежавал две копия от книгата и тя оказала въздействие върху написването на Декларацията за независимост на САЩ. Копие име и в сградата на ООН в Ню Йорк.

Уводните думи съдържат обичайното за един владетел, победил във война: "Аз съм Кир, цар на Вселената, Велик цар, могъщ цар, цар на Вавилон, цар на Шумер и Акад, цар на четирите краища на света..."

Интересното идва след това: "Събрах всички техни народи и ги върнах по селищата им, върнах ги на боговете им в Шумер и Акад, които Набонид (...) бе докарал в Шуана и подчинил на Мардук, великият господар. Върнах ги непокътнати по местата им, в светилищата им, където те се чувстват щастливи. Нека всички богове, които върнах в светилищата им, всеки ден пред Бел и Набу да се молят за моя живот и да споменават добрите ми дела..."

Преди 25 века подобни дела са били нещо радикално различно. Джон Къртис от близкоизточния отдел на Британския музей казва ,че би било твърде опростенческо да се нарича този текст Харта за правата на човека. "Цилиндърът е имал свой втори живот. Той е бил изключително важен за някои хора, заради това, което те са си мислели, че се казва в него, а не заради това, което действително е написаното. Въпреки това, никой завоевател преди това не е говорил по този начин, така че - да, в известен смисъл това е първата крачка към една декларация за човешките права".

Джулиян Раби, директорът на галерията "Саклър", обясни, че броят на експонатите в изложбата е малък, но те са много въздействащи. "Намираме се в много, много труден момент на начина, по който гледаме на Иран и израелско-иранските отношения. Всичко, което би ни накарало да се замислим върху това, смятам, е добре дошло".

В изложбата има още предмети, лекции, обучение как би изглеждало съобщение в Twitter на клинопис, концерти и прожекция на прочутия филм "Нетърпимост" (Intolerance) на Дейвид Грифит от 1916г. Изложбата е във Вашингтон до 28 април, след което започва обиколка до края на годината през Хюстън, Ню Йорк, Сан Франциско и Лос Анжелис.